Надхитрете бандитите

   

        На всеки можа да му се случи да попадне в ужасната ситуация, да бъде принуден от бандюги да изтегли пари от банкомат или да каже кода си.
     Ако запазите самообладание и от тази критична ситуация има измъкване.
     Ако сам сте принуден да наберете кода, направете го отзад, напред.
     Пример, ако кодът Ви е 1234, то Вие наберете 4321.
     Пак ще получите исканата от Вас сума, само че на момента ще се задействат всичките  камери на банкомата, правейки петорни снимки и веднага ще бъде уведомена най-близката полиция…
     Същото бих препоръчал и на тези, които са изписали кода на листче и го съхраняват в портфейла си. Нотирайте го на обратно. В случай, че Ви се открадне портфейла, крадците ще почнат да теглят (успешно) пари от картата Ви с обратен код, което ще доведе до бързото им залавяне от полицията.
     Този трик срещу личната Ви собственост, функционира и в чужбина. Запомнете го. Не се знае, дали някога няма да Ви потрябва.
     В заключение, разбира се, бих Ви пожелал, никога да нямате нужда от съвета ми.
     Весели празници!

                                                                            източник

Дружбата на България с Британия, които са Велики!

________________________________________________________________________________________________________________________________

       Авторството на този прелюбопитен текст се преписва на англичанин на име Стивън, който е щастливо женен за българка. Според коментиращи обаче автор, на най-споделяното четиво в социалната мрежа през последните дни, е българин.
     Главният герой е взел в дома си двама наематели – българи и в текста разказва за общите им приключения.
     Предлагаме ви го заради симптоматичния поглед към нашенското. Изводите може да си ги направите сами.


     "Казвам се Стивън и съм от Улвърхямптън – града и отбора.
     Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България.
     Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи.  
     Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия.
     Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво.  
     Вечерта ги поканихме да хапнат с нас.
     Майка беше направила любимото ми говеждо.
     Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика.
     Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги.  
     После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората.
     Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. 
     Егати странното.
     Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала.    
     Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман… и мн. други.
     Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета.Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика.
     В неделя ни поканиха с майка на български обяд.
     Бяха ни предупредили да не закусваме.
     В 12:00 почуках на вратата им.
     Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това.
     Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка.
     Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие.
     Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара.
     На майка много и харесваше ракия със салата.
     На мен не.
     Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично(забравих му името), но изядох само едно от яд.
     Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи.
     Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?!
     Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат(може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент.
      Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват „резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят.
     Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет.
     Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си.
      Идиоти, ненавиждах ги.
      В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни.
     Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия.   
     Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници.
     От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня.     
     Чу*аха даже и местни. Англичанки представяте ли си. Аз чу*ам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо е*ане(както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха.
     После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис.
     Оплита си краката по ши*аната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сяда на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница.
     Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица.
     Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история.
     Пак проблем – тия имали държава преди нашата.   
     Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне.
     И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.
           * * *

     Да си футболен фен е страхотно.
     Вълнението и огънят преди мач са несравними.  
     Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш клуба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз.
     Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите.
      Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си.
      И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума).
     Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда.
     При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой.
     Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното.
      Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки.
     Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се.  
     Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?!
     Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам.
     В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците.
     Пристигнах, платих, слязох… чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха.
     Нямах нерви.
     Нахлух в стаята им, а те ликуваха.
     Крещях несвързано- защо мамка му се радвате дебили долни… единия спря музиката и рече: „хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !!
     Вече нямах сили – исках да умра от срам, исках да съм силен и различен… исках да съм българин.
     Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост.
    Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря.
     Поканиха ме да участвам в ремонта.
     Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен.  
     Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства.
     Когато чукът срещнеше пръста ми казвах „фак”… ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: „в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие – чукът беше за ебане.
     Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.
     Лятото ме поканиха на гости в България.
     Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н… В родината им имало къде по-знаменити места.
     Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон.
     Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете.
    Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система.
      Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски”(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре.
     Седнахме на дългата отрупана софра.
     Пуснаха музика и веселбата започна.
     Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия. 
     Същата вечер продадоха Аудито с  хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд.
     Кръстили котарак на мое име – Стефан.
     Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо.
     Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота.
      Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв.
      С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях.
     Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива.
     Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон.
     Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца.   
     Щастлив съм, че ги срещнах.
     Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали…“

     Край на разговора

_____________________________________________________________________________________________________________________________________

Нагоре

Мурафетите в първата комунал онанистическа монархия

 

______________________________________________________________________________________________ 

 

     Чан Сон Таек - чичото на севернокорейския лидер Ким Чен Ун е бил екзекутиран.
     По-рано тази година лидерът екзекутира и бившата си любовница – певицата Хьон Сoнг-Уол. Тя бе разстреляна заедно с 11 членове на групата, в която пее. Смята се, че в същата музикална формация в миналото е участвала и съпругата на Ким Чен Ун(потенциална кандидатка за ешафода).

     Канибалите се ръфат зверски!

     В първата комунал онанистическа монархия важат законите на османската империя - като се качиш на престола първата ти грижа е да избиеш всички възможни претенденти за трона ! А роднините им до девето коляно пращаш на почивка в концлагери!

      Аферим, бе товарищ!

_____________________________________________________________________________________________

Късмет

      Всичко, което имам дължа на книгите написани от Правешкия копанар - др. Тодар Живков - неговите 46 тома Събрани съчинения.
      Кълня се, дори не съм ги виждал в натюр - иначе щях да съм олигофрерирал - по индукция - кат Велислава Дърлева или проф. Велко Вълканов.
      Боже, пази ни децата от соц. творчеството на Ал. Лилов, С. Станишев и Илияна Йотова и прочие миндили!

Кървави писма от Октай Енимехмедов до изпрани мозъци

      Държавата ни е като престъпна организация, мачка този, който я пази и този, който `и вреди!
       Попаднала в ръцете на зли хора, тя може да се превърне в оръжие срещу собствения си народ. Историята е дала много примери за подобни явления.
      Днес, когато разделението на българските граждани е основен приоритет на правителството, необходимостта от обединение и любов между нас, истинските патриоти, расте!
      На карта е заложена репутацията на България и бъдещето на идните поколения!   Наш дълг е да зачитаме честта и достойнството на родината ни и по този начин да почетем паметта на всички онези, храбри мъже и жени, които са се жертвали в името на свободата, демокрацията и едно по – добро бъдеще за всички нас.
      Съвестта ми е чиста!
      Каквото правя го правя от любов към истината, към справедливостта, към Бог и държавата !
      Чувствам се гражданин на света, но България е моят дом, моята родина! За съжаление, това в нея не е моята държава.
      Честит Празник и простете за невежеството!
                                                                                       С любов Октай Енимехмедов

     

Брак и свирки по либоф, за килипир и от дебелоочие!

_______________________________________________________________________________________________________________________

     Бизнес и власт - хармоничен ли е бракът?

      Можем, и му даваме, всякакви квалификации на Гочето, но ако се замислим за вътрешните им работи на комунал онанистите - тяхна рабата си е ритането по глезените под софрата, пък и е повече от очевидно, че се ръфат като канибали из политбюрото си.
     Толкова е ясно, че става въпрос за изгоди и личните им насрани задници, с които искат да лапат аванта отвсякъде и по много. Ако ще и пишки!
     Гочето е галактически нагаждач - през пролетта на 1997 год. на всеослушание заяви, че с БСП е свършено и завъртя опашката около новите властници от СДС.    

     После се кандидатира за кмет на Пловдив като независим - против кандидата на Бсп, после го направиха шеф на пловдивските комунал онанисти, стана пръв приятел на Гоци Пърламанов. После му дадоха Панаира в Пловдив.
     Той си е завършен и христоматиен пример на лукановия набор "бизнесмени" и има дебели очи да говори за честен бизнес и правене на пари!
     Натрупал е достатъчно пари, с които финансира лоби в Бсп, което му създава бизнес възможности - затова може и си говори каквото иска, и колкото си иска идиотии, но пази партийната повеля - с цитирания от него цигански мурафет - всички общо и заедно  против врага!
       Идеален образец и типаж на хората, които държат икономиката на страната в ръцете си - боже пази Българийката ни!

________________________________________________________________________________________________________________________

Га беше убаво - па убаво си беше.*

 __________________________________________________________________________________________________________________________________

                     Га беше убаво, па убаво си беше.
                     Знаеше се кой кум, кой сват, кой виновен за кишата и кашата.
                     Ееееех, времена беха... чисто, красиво, спокойно, сичко си имаше.

                            ____________________________
                     * - те от тука е


____________________________________________________________________________________________________________________________________

 

Тъпи милиционери, идиоти депутати и педали комунал онанисти!

______________________________________________________________________________________________________________________________________

         Идиотите никога не свършват!
      Решило някое си висше милиционерче, че може да се разпорежда с моята собственост и да ми определя по законов път кой може да кара колата ми и кой не! Ей, аланкоолу - тая кола съм я купувал с честно спечелени пари, а не с рушветчийски двайсетачки  от подкупи за превишена скорост.
     Това само комунал онанистически малоумник и абсолютен некадърник може да го измисли, и да реши да го прилага, защото те са скопени откъм кретивност и произвеждане на законност в полза на суверена!
      И от мен много здраве на жените ви!






 ______________________________________________________________________________________________________________________________________

Мистический пиздицизъм

     Европейците няма да разберат защо деменсиралите и издивели от немотия селски текезесари,  семпли градски лумпени,   кокошкари и полуидиоти гласуват за комунал онанистите в България?

     В крайна сметка "ентелЕгентнЕя" български народ прави своя избор...

     Вече четвърт век...

     Когато работех в Германия млади колеги германци ме питаха: "Абе, Европа идва към вас, а вие правите всичко възможно да изкръшкате встрани! Що го правите?"

     Аз ги питах колко са нюансите на сивото на територията на бивщото ГДР - щото ако там са 200, у нас са три пъти повече!"

     Сами сме си виновни, а не кетефа р00ссея, не Хуйло, въпреки парите, които те трошат за да дестабилизират България!

     Що не успяват в Чехия, Румъния, Словакия, Полша - или в Албания, дори?

     Отговорът е прост - щото там не живеят българчЕта, които си мислят, че има спасение поединично и с дребни шмекерии ще избегнат нищетата, а то такава пиеса няма!

     Помним ли йоще бича по челото?

.

Фантазите на Mel Gama

 via  http://fonface.blogspot.com/2013/07/mel-gama.html

Турсия остана, Кънчо дъвче мухлясъл комат...

      Да кажем високо и ясно какво означава смяна на системата - тоест -  искането на протестиращите у нас.
     Просто речено - хората искат да има  държавни институции гарантиращи законност, справедливост и осигуряващи на практика личната неприкосновеност и собствеността на всеки гражданин на територията на тази държава.
     Това в момента липсва.
     Затова всички се питаме: Какво е това смяна на системата?, макар вече народеца да е почти  оглозган до кости  и почва да става напълно безразличен по коя система ще го ограбват, та ако ще тя да е 4 - 4 - 2!
   
     Онова, което не харесва на опъвачите на жартиерите на СС и ББ  е смяна на политеческата система на т.нар. ни "парламентарна республика".

      Винаги съм твърдял, че при президентската република и двукамерен парламент има истинско разделение на законодателната от изпълнителната власт.
      Това е така, защото изпълнителната власт ще се избира пряко в лицето на президента, който назначава правителството си и ще носи ясна отговорност за действията си, а парламента ще си прави законите. И в двата случая не са възможни взаимни влияния върху  политиката им, защото всеки по отделно е овластен пряко от върховния суверен - народа!
      В тази ситуация съдебната власт би била напълно независима, при положение, че съдът бъде съд на съдебни заседатели, а не мантруване на тройка зависими продажници!

      Намирам, че у нас не се разбира смисъла на президентската република, а и умишлено се спекулира защото не е удобна на нищожествата  битуващи в днешната политическа ситуация, които са накрая на съществуването си в този си вид.





.

Защо този протест е различен

via antikom.blog.bg

Модерния колорит на Joel Rougie

via fonface.blogspot.com

Страхотните фотографии на Vadim Stein

 via fonface.blogspot.com

.

Пъстротиите на Fattah Hallah Abdel

via fonface.blogspot.com