Скритото досие на Лютви Местан

Въпреки публичното обещание да не се крие от неудобни въпроси лидерът на ДПС Лютви Местан предпочита да подмине темата за агентурното си минало в Държавна сигурност


Сайтът desebg.com публикува оцелелите в архивите на ДС документи, установяващи агентурната принадлежност към тоталитарните комунистически служби на лидера на ДПС Лютви Местан. Вижте историята на един прецедент – не унищоженото, а изчезналото от архивите досие на Местан.

През 1990 г. Държавна сигурност прочиства стотици досиетата на свои агенти, един от най-позорните опити на преименувана в БСП комунистическа партия, с който тя и нейният репресивен апарат се опитват да заличат компрометиращи следи и да запазят контрола над агентурния апарат и по време на прехода към демокрация.
Един значителен брой от сътрудниците на Държавна сигурност се ориентират (или ги ориентират)  към политиката. На една част от тях личните и работни агентурни дела са унищожени, като в архивите имената им продължават да фигурират единствено в картотеките и регистрационните дневници. В публичното пространство тези агенти стават популярни като „картотекирани сътрудници” (поради факта, че присъстват в картотеките, но делата им са унищожени).
Имената на тези агенти остават скрити от обществеността до 2007 г., когато започва да действа новия закон за досиетата. Според него комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов има правомощие да огласи пред обществото и сътрудниците, чиито материали са прочистени или унищожени и за тях са останали само картони и вписване в регистрационните дневници. През 2007 г. независимият държавен орган разкрива принадлежността към тоталитарните комунистически служби на над 100 агенти в законодателната и изпълнителната власт, които предходните комисии „Бонев” и „Андреев” не са обявили поради ограничения в предишния закон.
Един случай обаче е без прецедент. Той е свързан с агентурното минало на тогавашния (към 2007 г.) народен представител от ДПС и настоящ лидер на партията Лютви Местан. Безпрецедентното се състои в това, че неговото досие не е заличено или унищожено, а изчезнало от архивите на ДС.

Скриването на агент „ПАВЕЛ”

През 1997 г. СДС приема първия закон за разкриване на документите на Държавна сигурност и агентите й в трите власти (законодателна, изпълнителна и съдебна). Законът обаче е компромисен. Той защитава сътрудниците на ДС, които са превербувани от новите специални служби, като в такива случаи забранява тяхното огласяване.
Отделно от това по искане на БСП и ДПС Конституционният съд обявява за противоконституционни няколко текста от закона. Единият от тях се отнася до т. нар. картотекирани сътрудници, т.е. агентите с унищожени досиета. Така те също остават скрити от обществото. През есента на 1997 г. комисията „Бонев” обявява само 23 сътрудници, сред които най-много са депутати от ДПС. Други кнад 70 имена остават скрити, заради това, че при прочистването на досиетата през 1990 г. БКП и ДС са оставили само картончетата им.
Името на Лютви Местан, който влиза за първи път като народен представител в 38-то Народно събрание от ДПС, не е обявено тогава.

Потулването на досието при комисията „Андреев”

Методи Андреев

През 2001 г. СДС променя закона за досиетата. Съставена е нова комисия с председател Методи Андреев. Тя има право да се запознае с всички налични документи за агентите на ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, включително и с картоните на „картотекираните сътрудници”. Техните имена обаче не се огласяват публично, а в своите решения комисията ги обявява именно като „картотекирани сътрудници”. И сред тези депутати обаче името на Лютви Местан липсва. Данните за него не са предадени от служба „Военна полиция и военно контраразузнаване”, наследник на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР), което, както става ясно по-късно, е вербувало Лютви Местан.
Председателят на комисията по досиетата Методи Андреев си спомня:  
„В политиката дребните на пръв поглед неща винаги са важни и от тях човек може да си прави заключения за събития, които се случват впоследствие.
Когато бях председател на комисията досието на Лютви Местан не ни е предавано. Ние даже не знаехме, че той има картон и е картотекиран сътрудник. Ние не знаехме, че Лютви Местан е агент „ПАВЕЛ”.
Тогава началник на служба „Военна полиция и военно разузнаване” беше полк. Орлин Иванов. Той стана шеф по време на управлението на Обединените демократични сили (Иванов оглавява службата по предложение на кабинета Костов с указ на президента Петър Стоянов, б.а.).
Той беше един от най-яростните противници на закона за досиетата заедно с директора на Националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров. След това по време на управлението на Симеон Сакскобургготски Орлин Иванов стана генерал. В едно интервю той се похвали, че оглавяваната от него служба е дала голям принос за закриване на комисията по досиетата.

Ген. Орлин Иванов

Същият този човек, началник на военното разузнаване, е нарушил закона за досиетата. Ние и от него сме искали проверка на депутатите, а такъв тогава беше Лютви Местан. За укриване на информация тогавашният закон предвиждаше не само тежка глоба, но и лишаване от свобода от 1 до 3 години, на юридически език казано – реален срок затвор. Тогава Лютви Местан не ни беше даден, поради което смятам, че Орлин Иванов е нарушил закона. Останах много учуден, когато през 2007 г. следващата комисия по досиетата извади Местан.
Защо името му беше крито? С какво той е бил по-ценен от Доган? И защо излиза само картонче, след като е имал досие и в архивите не е посочено, че то е унищожено? Това е абсолютен прецедент! В този случай за мен обяснението, че става въпрос за скрито досие.”
Според Методи Андреев отговор на тези въпроси трябва да даде бившият шеф на военното контраразузнаване Орлин Иванов. След като през 2007 г. напуска службата е обявено, че става главен мениджър по сигурността на УниКредит Булбанк.
Оттогава името му не се споменава в медиите до 2011 г., когато комисията по досиетата обявява, че самият Орлин Иванов е бивш щатен служител на Трето управление на ДС от 1985 г. Проверен е в качеството му на член на политическия кабинет на министъра на отбраната в периода 2008-2009 г.
Сайтът desebg.com не успя да се свърже с Орлин Иванов, но си запазва правото да представи и неговата позиция по случая.

Обявяването на агент „ПАВЕЛ”

През 2007 г., когато комисията по досиетата обявява проверката на депутатите от промените дотогава, сред новите имена на агенти в парламента, които не са оповестявани преди, е и това на Лютви Местан.
Според изнесената информация Лютви Местан (1960) е сътрудничил като агент на Трето управление на ДС от 1979 г. под псевдонима „ПАВЕЛ”. Вербуван е на 12 март 1979 г. от офицера от ВКР Иван Иванов, който го е и ръководил. Тогава Местан е бил 19-годишен е вербуван в казармата – в трудови войски.
Документът, на базата на който е обявена неговата принадлежност към ДС, е картон образец №4 (виж по-долу документите).
Още през 2007 г. в своето решение за Местан комисията по досиетата е подчертала факта за неговото изчезнало досие. Тя е посочила, че в доклад на МВР до нея от 10 август 2007 г., е записано, че агентът е „предаден на ръководство на Първо главно управление (ПГУ, б.а.) през 1981 г.” Комисията се е обърнала с искане за материалите до наследникът на ПГУ – Националната разузнавателна служба. Оттам с писмо от 30 август 2007 г. е записано, че за посоченото лице „няма информация в справочния апарат и не се съхраняват документи в архивните фондове”.
Така досието на Лютви Местан остава скрито. Прокуратурата не образува дело за изясняване на този случай.

Някои подробности в картона

Картонът образец №4 за картотекиране на Лютви Местан съдържа някои интересни подробности. Първата е, че върху него е отбелязано привличането му като агент от Трето управление на ДС. За онези, които не знаят ВКР по времето на комунизма се счита за политическият орган на БКП в армията. Там евъведен под регистрационен номер №53268. На картона му е отбелязан и още един номер I p 10563, което е работното дело на агента. Този номер обаче впоследствие е задраскан, както и думата „налично”. В същото време в регистрационния дневник комисията по досиета установява, че срещу същия номер не е отбелязано досието да е унищожено, т.е. то трябва да е в наличност.
Второто важно доказателство е, че върху картона е отбелязано прехвърлянето на агента към Първо главно управление с писмо 7227 от 18 ноември 1981 г. Прехвърлянето на агент „ПАВЕЛ” съвпада с годината, в която той е отбил 2-годишната си военна служба и вече не е бил необходим за изпълняване на задачи за ВКР. Прехвърлянето му към ПГУ обаче може да означава само едно – агент „ПАВЕЛ” е оценен като перспективен и това е причината да бъде използван, но този път от Първо главно управление на ДС.
Подобен е и пътя на друг известен агент на ВКР – „АНГЕЛОВ”, псевдоним под който Ахмен Доган също е вербуван, докато е трудови войски от военното контраразузнаване. След края на военната служба е прехвърлен за кратко в Окръжно управление на МВР-ДС във Варна, откъдето е изтеглен и превербуван също от ПГУ под псевдонима „САВА”.
Третият важен момент, който картончето разкрива е, че интересът на ДС към агент „ПАВЕЛ” е валиден и към времето след 1985 г. по време на „възродителния процес”. Този извод може да се направи от факта, че върху картона е  изписано името на преименувания Местан, а именно Владимир Ясенов Зидаров.
Вербуването на Лютви Местан като агент „ПАВЕЛ” е констатирано от комисията и в регистрационния дневник (виж по-долу копия от документа). В архивите е запазен и документ за прехвърлянето на агента от ВКР в ПГУ през 1981 г.

Позицията на Лютви Местан

След обявяването му за агент през 2007 г. Лютви Местан си позволява един единствен коментар в публичното пространство. Той е следният:
„Оповестеният от комисията по досиетата картон с моето име не е продукт на моята съвест, затова не мога да бъда отговорен, включително и политически, че някой, въпреки волята ми е вписал името ми в този реквизит. Както комисията признава, няма никакви други данни – нито декларация, нито доноси.
Затова не приемам картона като достатъчно доказателство за съпричастност към службите. Неприятно ми е да констатирам, че името ми е било отделяно от съзнанието и съвестта ми и пряко тях да бъде разменна монета на определен етап от моята битност.”
Местан обаче не предприема нищо срещу офицерите от ДС, „вписали” името му в картона. А би могъл. Поне такъв ход е логична постъпка за човек, който наистина вярва, че е злоупотребено с името му и то от Държавна сигурност.

Позабравени факти за влизането в политиката

През последните години Лютви Местан е представян предимно като дясната ръка на Доган. В биографията му обаче има някои позабравени факти, които също будят любопитство.
Лютви Ахмед Местан e роден на 24 декември 1960г. в село Чорбаджийско, община Кирково, област Кърджли (в картона на ДС е посочено с. Островец, което е в същата община и област). Семейството му се занимава с отглеждане на тютюн. В казармата е трудовак (както и Доган). Следва и завършва българска филология във Великотърновския университет и право. Преди промените работи като преподавател в Угърчин, Ловешко, после и в Момчилград.
Интересното е, че след 10 ноември 1989 г. той се опитва да влезе в политиката, но не чрез ДПС, а чрез СДС. На първите демократични избори през юни 1990 г. е кандидат за народен представител в 7-то Велико Народно събрание от СДС, но не е избран. Сочен е като един от българските турци, основатели на структурата на СДС в Момчилград. През 1991 г. завежда отдел „Образование и култура” в родопската община, по-късно става и зам.-кмет.

Господин Никой

В ДПС влиза едва през 1993 г. След скандала с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС омерзени от политиката на ДПС български турци припомниха интересни факти, свързани Местан. Те публикуваха снимка от протестен митинг срещу правителството на Жан Виденов (БСП) през 1996 г. в Кърджали, на която се вижда настоящият лидер ДПС Лютви Местан под лозунгите „БСП или България!” и „С милиционер премиер – държава концлагер!” На снимката Местан е заобиколен от Мюмюн Емин, по това време заместник на Доган и Мохамед Реджеб, шеф на кабинета на Доган преди намерения мъртъв в сараите му Ахмед Емин.

Лютви Местан (в средата) на мининг срещу управлението на БСП през 1996 г. По ирония 17 години по-късно той е лидер на ДПС, подкрепяща правителството на Орешарски, съставено с мандата на БСП

Участник в тези събития си спомня пред сайта factor.bg следното: „В продължение на месец всяка вечер, въпреки минусовите температура българи и турци – антикомунисти се събирахме пред църквата в Кърджали. От там тръгваше няколко хилядно протестно шествие. Обикаляхме централните улици и стигахме до централата на БСП в града където завършваше протестът ни. Там викахме: „Оставка!”, „Червени боклуци!”, „Кой не скача е червен!”.
Целият бунт беше заради правителството на БСП и Жан Виденов. Този диктатор и партията му докара народа до глад, банките погълнаха парите ни, чудехме се къде да бягаме. Всяка вечер за протестите в Кърджали пристигаха от съседните общини хора, които ни поддържаха. По това време Местан беше господин никой – работеше към просветата в община Момчилград. Така всъщност е попаднал и на поредното шествие. Таман се беше преориентирал към партията на Доган.”
Според публикация във в. „Труд” политическата кариера на Местан е свързана със семейството на съпругата му Ширин Местан. Тя беше председател на Държавната агенция за закрила на детето в периода 2001-2009 г. по време на управлението на ДПС с ДНСВ и след това с БСП и царската партия отново. Ширин Местан е дъщеря на бившия депутат от ДПС в началото на 90-те години Хасан Али. Той е и зам.-министър на земеделието в служебния кабинет на Стефан Софиянски. Според „Труд” в ДПС се говори, че като добър тъст Хасан Али е помогнал за кариерата на зет си.

Издигане в ДПС

След депутатския мандат в 38-то Народно събрание, следва и място в 39-то и 40-то Народно събрание. На 11 юли 2005 г. Лютви Местан е избран  за заместник-председател на ДПС и става един от най-близките хора на Доган. Депутат е и в 41-то и в 42-то Народно събрание.
През януари 2013 г. по предложение на Ахмед Доган конференцията на ДПС единодушно избира Лютви Местан за нов председател на партията (Доган остава да се води почетен председател, но много хора продължават да смятат, че той ръководи движението зад кулисите).
„Местан е респектиращ парламентарист, един от най-добрите трибуни”, посочва тогава Доган. Местан е определен още като политик с "визионерски усет", "диалогичен с другите партии", "борбен", със "здрав усет за преценка на ситуацията и взимане на политически решения".
В първото си, след като е избран за председател на ДПС,  Лютви Местан заявява пред TV7, че няма да се крие от медиите и ще отговаря на неудобни въпроси. Това обещание обаче изглежда, че е забравено бързо. На писмената покана да сайта desebg.com да отговори на въпроси за принадлежността си към комунистическите тоталитарни служби той отговори с... мълчание.
Вероятно защото истината за агентурното минало е прекалено неудобен въпрос, който един политически лидер не би искал да му се задава когато и да е. Или просто защото агент „ПАВЕЛ” все още държи в зависимост Лютви Местан.

Картон образец №4, удостоверяващ вербуването на Лютви Местан като агент „ПАВЕЛ” 

Гръб на картона 

Още един картон, на който е записано имено на преименувания Лютви Местан 

Извадка от регистъра, в който е вписвано вербуването на агент „ПАВЕЛ” | Източник: comdos.

Отметка в регистъра за прехвърлянето на досието на агент „ПАВЕЛ” в Първо главно управление на ДС през 1981 г. | Източник: comdos.

  

Путин - хуйло!

Горчивата юдею-ислямска целуФка!

     Местан бил казал нещо за избори, ама хич не  екзактно и не разбирам защо всички полудяха  та си помислиха, че наистина ще има избори?
     Тая работа с изборите съвсем не е толкова проста и май никак не зависи от Местан или Моников, а от чорбаджиите им в Кремълска Путиния!
     Спомнете  си кога русите казаха, че ще започне строежа на Южен приток на наша територия?
     Това правителство бе доведено на власт от руската агентура у нас и ще си отиде, когато програмата му мининум бъде изпълнена, а тя е строеж на Южен приток.
     Хич не си правете илюзии за праха в очите, който изаква екзактния плужек Местан.
     Местан и Моников  много добре знаят как завършват всички, които не са оправдали инвестираните в тях рубли, след превъртането им в евра (справка: Илия Павлов, Андрей Луканов)!


.

Митовете и тайните на изборите

              СЕНЗАЦИЯТА – 108 340 ГЛАСА ВЗЕ ЕДИН ЧОВЕК!

       -  Защо не обявиха списъците на избирателите и броя на секциите
       -  Всички губят, вкл. и „победителите”
       -  Скандалната истина за загубата на БСП: паднаха надолу с половин милион гласа, но и половин милион фантоми отпаднаха от избирателните списъци.

      1.
       Имаме една сензация – един-единствен, сам човек получи изричното доверие на 108 340 избиратели. Той сам по себе си е фактически нещо като партия – по-голяма от „Атака”, от ВМРО, от НДСВ...
      Въпреки това не е лидер в българския смисъл на думата – не се стреми нито да изпъкне, нито да омае простодушния електорат, нито с цената на всичко да заблести като „звезда”.
      Не знаете кой е той, нали? А аз се питам защо моите колеги и медиите, политолозите и социолозите не откроиха този феномен?!
     Феноменът е Томислав Дончев от ГЕРБ. Той е получил точно 108 340 гласа от преференциалния вот, с които сам по себе си се класира на 6-то място, изпреварвайки над 20 партии и коалиции. И е взел всеки пети глас от преференциалното гласуване.
Тези данни сочат, че резултатът на ГЕРБ в немалка степен се дължи лично и на него освен на харизмата на Бойко.
      Парадокс ли е, че прочутият като тщеславен и недопускащ иначе авторитети около себе си Борисов го избра, хареса си го и го наложи по своя си маниер като лидер на листата им?! Личното ми мнение: именно този избор подсказва бъдещето развитие на ГЕРБ – Дончев е потенциален кандидат за премиер, партията няма да зачезне като НДСВ, а започвайки да я професионализира, Бойко Борисов се подготвя да атакува свой нов политически връх - президентското кресло.
Приложил съм таблица с преференциалния вот и всички, получили над 5 000 гласа.
588 815 българи го упражниха – една значима част от тях грамотно и мислещо - предпочитайки да гласуват за хора вместо за партийни лозунги.
      Това е първата сензация около изборите.


      2.
      Има и втора новина.
      Нашумелият 15-и номер в листата на БСП - Момчил Неков също не е плод на неграмотни и неуки хора, объркали получените инструкции, както се счита. Неговите преференции: ниските са в Разград – 283 гласа, Кърджали - 447, Търговище – 452. Хубаво – краища, където ДПс е всесилно. Но Габрово – 516 гласа, Ловеч – 659, Ямбол – 702 и т.н. – това също са ниските негови резултати.
Но в Плевен има 1793 гласа, София, 25 МИР – 1132 гласа, Стара Загора – 1642 гласа, София област – 1755 гласа, Варна – 1759, Пловдив област 1741 и т.н. Остава ни според коментаторите да приемем, че избирателите в Габрово са по-умни от "тъпаците" във вилаета на Румен Петков – Плевен. Румен Петков, който е нещо като дясна ръка на Първанов.
      В една червена крепост като Монтана 15-ият номер е завоювал 1774 гласа. Не беше ли там най-острия скандал между Първанов и Станишев за контрол над партийните структури?!
       Накратко – резултатите от изборите подсказват, че експрезидентът и АБВ имат сериозен ресурс в партйните структури, с който могат да създадат огромни неприятности на Станишев – далеч по-сериозни от изборните резултати. Въпросът е защо не го използват, а само шантажират с него.


      3.
      Третата сензация е в булото на секретността, която се спусна над резултатите от изборите.
      Те бяха обявени с РЕШЕНИЕ № 562-ЕП на ЦИК, взето на 28.05.2014 (23:47 ч). За първи път в ТОТАЛИТАРНАТА И ДЕМОКРАТИЧНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ в него не са отбелязани редица атрибути, които са задължителни за картината на изборите.
      Какво няма в това решение, което го превръща в уникум:
      • липсва броят на секциите в страната
      • липсва броят на подвижните секции
      • липсва броят на избирателите в основните списъци
      • липсва броят на избирателите в допълнителните списъци
      • липсва броя на избирателите, вписани в изборния ден
      • липсва броят на членовете на секционните комисии
      • липсва броят на застъпниците, наблюдателите и т.н. (те обикновено гласуват на др. място, а не по адресната си регистрация
      И т.н. Личното ми мнение – тези „липси” подсказват за недемократични процедури, при това в най-отговорния за изборите орган – самата ЦИК. Един анализ на броя и територ. разрез на секциите може да установи много бързо дали няма разкрити фалшиви секции, в които са гласували фантоми. Една справка за подвижните секции веднага ще постави същия проблем. Списъците на дописваните избиратели веднага ще светнат евентуално като червен светофар, ако е имало изборен туризъм от град на град и от село на село. И т.н., и т.н.
      Безспорно, това може да се види по протоколите на секционните комисии, до обработката на огромен куп данни не става за ден-два или седмица. (колко ли са -11800, 12 000, 12 500 или дявол знае?!) Т.е. и да има скандал, поводът за него отдавна ще е отшумял.

      * * *
      В този ред на мисли – според новия изборен кодекс "наблюдателите" гласуват без "Удостоверение за гласуване на друго място". Затова ли ЦИК регистрира 32 сдружения и 55 204 наблюдатели – с около 40 хиляди повече (!!!!), отколкото на парламентарния вот преди година. Достатъчно е всеки един от тях да гласува в три секции и това е един преразпределен незаконно мандат спрямо истинския вот(!) или кажи-речи толкова, колкото спечилиха реформаторите.
 
      ПАРТИЯ                                             НАБЛЮДАТЕЛИ
      България без цензура                                    22 396
      ДПС                                                                7 559
      БСП и сродни с нея                                         5 283
      Близки организации до Ивелина Алексиева (шеф на ЦИК,
      предложена от БСП)                                        3 098
      И т.н.,
               и т.н.
       Освен това наблюдателите получават дневни от партиите и организациите си (50 и повече лв.), което е възможно да е узаконен начин за купуване на техните гласове. Най-сетне има немалко секции ( в малки села), в които всички гласове са подадени само за една партия. А това означава, че или резултатите са пълен фалшификат, извършен на равнище Районна или Централна избирателна комисия или че членовете на секционната са купени без изключение.


       4.
      Четвъртата сензация срещу поредните митове:
       *** Данните от протоколите сочат, че контролираният вот на компактните ромски маси в определени райони е отишъл за ДПС и Бареков. Най-силните резултати на България без цензура са в Благоевградско (там традиционно силни са ВМРО) и в червената крепост на БСП – северозападните области. В София Бареков има само 6%.
Ирония на съдбата е, че един лидер, популярен простонародно като Дудук, печели над 50% в село Свирково!
      *** Вторият мит е в мобилизацията на ДПС. Те винаги са печелили средно между 380 000 и 420 000 гласа (с онези от Турция). Изключението са парламентарните избори през 2009 г., когато взимат 610 000 гласа, но тогава и избирателните списъци са с рекордно число „избиратели-фантоми”: в тях фигурират 7 129 965 гласоподаватели, което е абсолютен рекорд за цялата история на България от Освобождението от турско робство насам. (в последните години има поразителен отлив на гласове в Турция, а за мен е безспорен факт, че фалшификацията там е тотална, както де-факто призна КС през 2009 г.)
      Мисълта ми, че от гласуванията в последните години се забелязва отчетлива тенденция на спадане на турските гласове за ДПс, които те компенсират с ромски.
      Този вот се преля при ДПС и „България без цензура” (в една Мездра гласовете за ДПС са скочили над 10 пъти например).


       5.
      Петата сензация наистина е фрапираща.
       БСП не губи нищо!
       Не губи дори твърд електорат в този размер, който твърдят в един глас медии, анализатори, политолози, социолози.
       А какво губи тогава?
       Да благодарим на Европа, която вече се опитва по-изкъсо да следи избирателния процес у нас след скандала със свръхбюлетини, свръхпротоколи и свръхпечати на извънредните парламентарни комисии (пълната истина с документите е на стената ми след онези избори)
       Например под натиска на Брюксел сега бяха отрязани част от фантомите и се въведе преференцията.
      Но какво загуби БСП?
 
            БСП ЗАГУБИ ФАНТОМИТЕ СИ!
 
      6 543 423 са избирателите в списъците. На предишните извънредни парламентарни са били с 524 080 души повече.
      Днешните резултати на БСП спрямо онези са с 518 804 гласа по-малко.
      Разликата между 524 080 и 518 804 е в различното количество невалидни бюлетини.
      Съвпадението между този ПОЛОВИН МИЛИОН ЗАДРАСКАНИ В СПИСЪЦИТЕ ФАНТОМИ и ПОЛОВИН МИЛИОН ПО-МАЛКО ГЛАСОВЕ за БСП не е случайност!
       В тежки за БСП моменти винаги числото на избирателите в избирателните списъци скача (вижте таблицата ми).


      6.  ИСТИНСКИ ПОБЕДИТЕЛИ НЯМА – ВСИЧКИ ГУБЯТ ГЛАСОВЕ, БРОЯТ НА РАЗОЧАРОВАНИТЕ РАСТЕ.

      Но има един победител все пак.
       *** Според мой анализ, публикуван преди вота на тази стена за действителното разположение на трите финансово-икономическо-политически кланове и позициите им в различните партии, победител са наследниците на клана Живков. Кланът Дойнов е в отстъпление.
      *** Най-големият печеливш от изборите е конгломератът „КБ-ДПС-ББЦ” АД. Говоря за Доган, Бареков и банката, която стои зад тях. Зад тях стои и една руска банка – Банката на Путин. Та затова днес органът на световния бизнес „Уолстрийт джърнъл” написа в голяма статия, посветена на страната ни, че в Европа расте притеснението, че България освен троянски кон на Русия може да са обърне на изток – към Евразия.
       Този конгломерат, това АД е позиционизирано чрез ДПС, притежава Бареков, контролира Станишев и БСП, която вече му е подчинена изцяло, дирижира АБВ, притежава Атака, има позиции и сред ГЕРБ и допустимо е да присъства и при реформаторите.
       Пряк опит за Евразия на наша територия ще извади стотици хиляди на улицата, ала плъзгането в тази насока, макар и на прибежки, ще продължи.

 

 

Харесвам · · Споделяне

На прост народ - прости управляващи!

 

     И хиляда години да минат, ние българите не ще разберем, колко заробени сме от комунистическия лумпенпролетариат!
   За жалост народът ни е прост, а управляващите – направо за книгата на „Гинес”.
   Веднага след деветосептемврийския преврат през 1944 г. в управлението на държавата влизат буквално Сульо и Пульо. Като съвършени простаци, те изтребват де що интелигент има и по този начин сплашват останалата част от народа, за да го държат в подчинение. Десетки години критерии за заемане на отговорен пост са не образованието, не способностите или таланта, а роднинските връзки с този или онзи политически велможа или партизанин.   
   „Щом е предан на партията, той е наше момче” – е девизът на БКП.
   Това, че „техните момчета” обикновено са мързеливи отрепки, агенти на ДС, твари, способни да разстрелят и собственият си брат, заради партиен пост, не само не пречи, а дори позволява на подобни нищожества, да се издигнат в йерархията на политическата върхушка. Директори на заводи и фабрики, на болници, мини, училища, театри, печатници и всякакви държавни учреждения стават най-тъпите, нахалните и верни на партията червени боклуци. Вярно, от дъжд на вятър се срещат и сред редиците на комунистите способни хора, но те биват изтласквани назад. Остават на втори и трети план, защото на партията не са и нужни умни, а безразсъдно верни люде. Така тоталитарната система може да държи в ръцете си цяла една нация и да прави с нея каквото си иска. Тя това и прави всъщност – гаври се с всичко прогресивно и стойностно, а издига във висините простака – послушник.
      Нещата особено загрубяват, след идването на „демокрацията” у нас. Следвайки указанията на КГБ, българските политици си устройват преврат и се самообявяват за демократи. Жалка и мерзка гледка са брадясалите лумпени, подкокоросвани от тайни агенти, да вършат черната работа на комунистите, за да бъдат избрани отново на власт същите тези безумно нагли комунисти. И следват стачки, „непринудени” бунтове и манифестации, чупят се символи и сгради на омразния социализъм, ошмулени хорица подскачат като мишки върху горещ тиган, за да пребъде комунистическата идея – ПРОСТАЦИТЕ ДА УПРАВЛЯВАТ И КРАДАТ НЕОБЕЗСПОКОЯВАНИ, И НАЙ-ВЕЧЕ ЗАКОННО!
Едно или друго подставени от червените бандити правителства рушат и грабят, мамят и лъжат, но понеже са организирани и нагли, комунистите продължават да държат в лапите си бедната и оглозгана държавица България. Манипулират всички, защото медиите са тяхно „законно” притежание, държат в мизерия и подчинение работещите срещу унизително заплащане кротки българи, раздават блага на циганите, за да си осигурят гласове на изборите и така, докато затрият всичко.
    БЪЛГАРИ, ОПОМНЕТЕ СЕ!
    Не турците или циганите са основния ви враг!
    Вие сами сте си врагове, защото търпите изроди да ви управляват!
    Не се сърдете на никого, освен на себе си!
    Докато има страхливи глупаци, които търпят безобразия, ще има и крадливи изроди, които да се облагодетелстват от статуквото!
   Думите са крайни, но по-благи за ситуацията просто не подхождат.
   А сега идете и гласувайте за някои от кандидатите за евродепутати, на партиите – клонинги или за самата БСП !
    Така ще си осигурите сигурна и бърза гибел, подпечатана с петолъчка или сърп и чук.
    Жалко за хилядите жертви на комунистическия режим, за стотиците хиляди прокудени в чужбина българи и за тези, които загиват по земята ни кротко, послушно и глупаво!    Жалко и за държавата, защото нея вече я няма!


25 Април 2014
Красимир Бачков

Петилетка // Petiletka

      Дойде време и рап да харесваме!


      

МОСКВА, KLETA MAJKA ROSSIQ

      Нашите славянски братя - българите - са жертва на психотронни бомби, пускани от Запада. Над половината от тях, без да знаят, са агенти на американски-европейските служби, твърдят медиите в Москва.
      Те позовават данните си на секретен доклад, изтекъл от руското разузнаване, като са го публикували, тъй като съвпада с пропагандната конспиративна линия на Кремъл и няма шанс да бъдат черпени с полоний 210.
      Руските журналисти твърдят, че всеки втори българин прокарва антируски и респективно антибългарски интереси, тъй като психиката му е била манипулирана с магнитни импулси, химикалки и радиация.
      "Съветваме всички българи да сложат на главите си шлемове от алуминиево фолио, да дишат през марля, напоена с малко йод и да мият краката си със светена православна вода" - съветват руски експерти.
       Както е известно, у нас цари голямо разделение, като единственото логично обяснение защо някой би предпочел да харесва повече Запада е, че е омагьосан с вуду лично от рептила Обама.

                                                                                            zhelyo

*************************************

ОСВОБОДИТЕЛКА ли е Русия, или ОКУПАТОР?

     

          1. "Кой е най-големият мит, свързан с освобождението на България?

       Санстефанският мит е може би един от най-големите. 

       Той е и една от най-трайните манипулации в историческата памет на българите, тъй като това всъщност е един договор за безсрочната окупация на България от Русия. В този договор няма никакви срокове за изтеглянето на руските войски, след като изтекат предвидените две години руска окупация. Дори има една разпоредба, в която се казва, че Русия ще изтегли войските си от всички останали части на Турция, с изключение на България. Няма никакъв международен контрол върху руската окупационна администрация. Разноските на окупационните сили са изцяло за сметка на окупираната страна. Има още нещо много важно. Някои историци, по-скоро в червения спектър на българската политическа действителност, между които и проф. Константин Косев, също казват, че Санстефанският договор не е нищо друго, освен една фикция. Реалният договор е Берлинският. Едва Берлинският договор намалява срока на руската окупация от 2 години на 9 месеца. Той изрично задължава, в рамките на три месеца след изтичането на 9-месечния срок, Русия да изтегли всичките си войски от България. От самото начало той поставя руската окупационна администрация под международен контрол. Именно благодарение на международния контрол руската окупационна администрация е принудена да пристъпи към създаването на български държавни учреждения. За съжаление тези важни подробности са известни на малко хора. Това се знае само от специалисти, а добре платени фалшификатори на историята, които сами се хвалят как народът ги е нарекъл професори, продължават да бълват тази зловредна легенда за Санстефанския договор.Освен това Санстефанският договор дава на Турция правото да прекарва свои войски през територията на Българското княжество. Така че дори и да се стигне евентуално до българско правителство, то само да помоли руските войски да останат в България. За какво освобождение тогава може да става дума?Има и нещо друго, кое кара тогавашното българско общество, преди съветското нахлуване през септември 1944 г., да възприеме този мит. Това е криворазбраната мечта за България на три морета. България, обединила всички земи с българско мнозинство като население. Тези хора обаче не си дават сметка, че България и българите сами декларират пред света кое е българска територия с учредяването на Българската екзархия през 1870 година и с допитванията, проведени по силата на фермана, с който е учредена тя. В него изрично е записано, че е достатъчно 2/3 от населението да гласува в полза на екзархията, за да премине тази територия към нея. По този начин по-голямата част от Македония, както и Северна България заедно с цяла Добруджа, Нишко и Поморавието и Южна България с една голяма част от Родопската област стават част от Българската екзархия. Нещо повече, Българската екзархия е и първата крачка на българите към независимостта. Според авторитетни наши историци в тази сфера, като Петър Ников и Зина Маркова, с учредяването на екзархията българите получават и право на вътрешна автономия. Краят на този процес е чак на 22 септември 1908 година, когато България прокламира своята независимост. В тази картина на постепено превръщане на България от османска провинция в пълноправен член на международната общност и напълно суверенна държава, Санстефанския договор всъщност няма никакво място, тъй като той не е нищо друго, освен един опит на Русия да замени османското върховенство със собственото си владичество.

           2. Има ли и други заблуди около 3 март, с които живеят и днес българите?

     Една от големите заблуди изучаваме в училище още от крехка възраст - че видите ли Русия била донесла свобода и национално обединение на България, а по-късно Западът ни бил разпокъсал. Защото това беше представяно така от Русия, от руската пропаганда и руските дипломатически пратеници. Вярно е, че Берлинският договор разпокъсва България, но това е по предварително споразумение между Русия и Великобритания. Става дума за споразумението Шувалов – Солзбъри, което се държи в най-дълбока тайна, никой не знае тогава за него. А то е постигнато, тъй като Русия се стреми към сближаване с англичаните. Нещо повече, след като вече е наясно, че никой няма да й позволи да погълне България, Русия прави всичко възможно да разпокъса България на колкото се може по-малки части, за да няма някаква досадна допълнителна пречка при завладяването на Цариград, Босфора и Дарданелите. И между другото, цялата стратегия на Русия към Балканите е насочена именно към това – да завладее Босфора и Дарданелите. Което означава, че самото съществуване на България като държава и на българите като народ е несъвместимо с руската агресия на Балканите. Но както ви казах, тази манипулация заляга и днес в учебниците по история. Това е един от най-ярките и скандални примери как ние продължаваме да изучаваме собствената си история с русофилски, а това означава противобългарски поглед.И още нещо много съществено. Санстефанският договор не съдържа никакви гаранции за правата и свободите на религиозните и етническите малцинства. Берлинският договор е този, който задължава и Княжество България, и Румъния, и Сърбия, и Черна Гора да зачитат правата на всички малцинства, забранява да има дискриминация на етническа и религиозна основа. Така Берлинският договор, който с право е охулен, защото България е разпокъсана, макар че това не е решение на Берлинския конгрес, а решение на Русия и Великобритания, всъщност ни приобщава към европейския свят."

          проф. Пламен Цветков

От къде изгрява слънцето?!!!

___________________________________________________________________________________________________________________________________

       Запалили Джумая джамия в Пловдив!
      А що не запалихте сградите на Народно събрание и Правителството?
      Последното убежище на негодниците е национализма!
      Опъвачите на конците отклоняват вниманието на хората от действителните им проблеми, а те се чудят как да преживяват през зимата!
       Само в малоумните и бедни държави се разиграват подобни сценарии за да бъде разделяна нацията на националности, селяни и граждани и т.н.
      Комунал онанистически дрисни!
      Осраха България - сега използват пишлигарите, които крещят "За България! Само за България!" и не знаят какво да поискат за българите!

      Само в Пловдив има паметник на местния дебил!

_______________________________________________________________________________________________________________________________________ 

Декларация на студентите, подновяващи окупационния протест в СУ Occupied...

 ____________________________________________________________


Момчета, момчета - дано сте достатъчно луди - щото у нас "умните" са доста.
Няма как да ви помогна, освен да ви подкрепя духом!
Не се осланяйте никому - тази работа вас чака!
Ако сега не го сторите - след 25 години - децата ви трябва да правят същото отново!
Срам ме е да кажа как нашето поколение допусна - от глупост и наивност - да има отново поводи за подобни действия като вашите!
Светът е на лудите!
Бог да е с вас - и дано българчетата пак не спят до късно при топлите кълки на жените си потънали във вонята на сланина, праз и собственото си скудоумие!

И в Папуа Нова Гвинея с по-високи заплати от България

     Към настоящата дата минималната работна заплата в България се равнява на 138,46 евро.
     Ирак, който бе изравнен със земята от и все още е арена на военни действия и всекидневни терористични удари, може да се похвали с минимална работна заплата в размер на 146,91 евро.
     Манипулаторите на народна хранилка биха обяснили този факт с наличието на петрол в близкоизточната страна, но не биха могли да обяснят как в Ливан, където петрол няма, минималната работна заплата е 247,02 евро.
     В Босна и Херцеговина, която не е член на ЕС и скоро няма да бъде, минималната работна заплата е в размер на 164,09 евро.
     В Папуа Нова Гвинея, която е изключително слаборазвита страна и разчита основно на земеделието, където са заети приблизително 72 % от трудоспособните на острова, минималната работна месечна заплата възлиза на 141,70 евро.
     „Икономическият гигант“ остров Вануату се радва на минимална заплата в размер на 213,70 евро.
     Трябва да се отбележи, че 80 % от населението на острова е заето в селскостопанския сектор, а Вануату не е офшорна зона. Тринидад и Тобаго – 176,88 евро, Сейнт Винсент и Гренадини 151,02 евро, Сейнт Китс и Невис – 387,20 евро, Антигуа и Барбуда – 337,92 евро.
     При цялото ми уважение към тези страни се оказва, че папуасите получават по-високи заплати от българския роб.
     Гражданите на Перу и Еквадор, които са в списъка на държавите от Третия свят, получават по-високи заплати от българските трудещи се, съответно 178,04 евро в Еквадор и 151, 42 евро в Перу.
     Всъщност минималните работни заплати в държави от Третия свят са по-високи от тези в една държава – член на ЕС и НАТО.
     Веднага възниква въпросът за цените на хранителните продукти и комуналните разходи в горепосочените държави спрямо България.
     Към 2011 г. потребителските цени в Перу са 10,34 % по-ниски от тези в България, а като цяло покупателната способност на средностатистическия перуанец е с 22,36 % по-висока от тази на българина.
     Ако за ток, газ, вода и смет българинът харчи средно 140 лв. на месец, то за същите киловати ток, куб. м газ и вода и изхвърлена смет перуанецът харчи 73 лв. или почти наполовина.
     Еквадорецът, който взема цели 40 евро повече на месец, купува литър мляко за 0,61 евро, а българинът – за 0,92 евро. Ако цената на билета за градския транспорт в европейска България е 0,50 евро, то за жителя на Еквадор този билет струва 0,20 евро и т. н.
     Ние дори не влизаме в критериите за държава от Третия свят, защото и там населението живее по-добре от нас.      
     Покупателната способност в Тунис, чийто народ се вдигна на бунт поради лошите условия на живот, беше с 11,93 % повече от тази в България!
     Покупателната способност на населението в Босна и Херцеговина е с 35,56 % е по-висока от тази в България!
     Покупателната способност в Чили е с 44,44% по-висока от тази в България!
Жителите на Ел Салвадор имат 10,36% по-висока покупателна способност от българските граждани!
     Гражданите на Хондурас имат 82,61 % по-висока покупателна способност спрямо българите!
     Иранецът има 39,75% по-висока покупателна способност от българина! Йорданецът, който обитава пустинята и държавата му е една от най-бедните в Близкия изток, притежава 13,67% по-висока покупателна способност от нас!
     Без да е член на ЕС и НАТО, „македонецът“ има 6,92% по-висока покупателна способност от българина!
     Боливиецът има 75,03% по-висока покупателна способност от българина!    
     В Доминиканската република покупателната способност на местните жители е с 46,84% по-висока от тази на българите!
      В Малави (държава от южна Африка) е с цели 82,51% по-висока, в Мексико – 79,28% по-висока, в Пуерто Рико – 147,08% по-висока и т.н.
     Ние сме една от най-бедните нации в света.


     По-бедни от повечето държави от Третия свят. 

     Кой е виновен за това?

                                                              източник

Свестните навсякъде ги считат за луди!

       "Наздраве за лудите!
     За аутсайдерите!
     За бунтарите!
     За размирниците!
     За кръглите пирони в квадратните дупки!
     За тези, които виждат нещата различно!
     Те не обичат правилата. Те не изпитват уважение към статуквото. Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш. Но единственото, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш. Защото те променят нещата. Те тласкат човечеството напред. За някой те може да са луди, но за нас са гении. Защото хората, които са достатъчно луди да си мислят, че могат да променят света, са тези, които наистина могат да го променят."
                                                                                              Стийв Джобс
 

Надхитрете бандитите

   

        На всеки можа да му се случи да попадне в ужасната ситуация, да бъде принуден от бандюги да изтегли пари от банкомат или да каже кода си.
     Ако запазите самообладание и от тази критична ситуация има измъкване.
     Ако сам сте принуден да наберете кода, направете го отзад, напред.
     Пример, ако кодът Ви е 1234, то Вие наберете 4321.
     Пак ще получите исканата от Вас сума, само че на момента ще се задействат всичките  камери на банкомата, правейки петорни снимки и веднага ще бъде уведомена най-близката полиция…
     Същото бих препоръчал и на тези, които са изписали кода на листче и го съхраняват в портфейла си. Нотирайте го на обратно. В случай, че Ви се открадне портфейла, крадците ще почнат да теглят (успешно) пари от картата Ви с обратен код, което ще доведе до бързото им залавяне от полицията.
     Този трик срещу личната Ви собственост, функционира и в чужбина. Запомнете го. Не се знае, дали някога няма да Ви потрябва.
     В заключение, разбира се, бих Ви пожелал, никога да нямате нужда от съвета ми.
     Весели празници!

                                                                            източник

Дружбата на България с Британия, които са Велики!

________________________________________________________________________________________________________________________________

       Авторството на този прелюбопитен текст се преписва на англичанин на име Стивън, който е щастливо женен за българка. Според коментиращи обаче автор, на най-споделяното четиво в социалната мрежа през последните дни, е българин.
     Главният герой е взел в дома си двама наематели – българи и в текста разказва за общите им приключения.
     Предлагаме ви го заради симптоматичния поглед към нашенското. Изводите може да си ги направите сами.


     "Казвам се Стивън и съм от Улвърхямптън – града и отбора.
     Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България.
     Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи.  
     Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия.
     Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво.  
     Вечерта ги поканихме да хапнат с нас.
     Майка беше направила любимото ми говеждо.
     Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика.
     Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги.  
     После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората.
     Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. 
     Егати странното.
     Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала.    
     Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман… и мн. други.
     Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета.Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика.
     В неделя ни поканиха с майка на български обяд.
     Бяха ни предупредили да не закусваме.
     В 12:00 почуках на вратата им.
     Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това.
     Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка.
     Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие.
     Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара.
     На майка много и харесваше ракия със салата.
     На мен не.
     Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично(забравих му името), но изядох само едно от яд.
     Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи.
     Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?!
     Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат(може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент.
      Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват „резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят.
     Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет.
     Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си.
      Идиоти, ненавиждах ги.
      В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни.
     Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия.   
     Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници.
     От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня.     
     Чу*аха даже и местни. Англичанки представяте ли си. Аз чу*ам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо е*ане(както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха.
     После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис.
     Оплита си краката по ши*аната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сяда на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница.
     Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица.
     Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история.
     Пак проблем – тия имали държава преди нашата.   
     Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне.
     И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.
           * * *

     Да си футболен фен е страхотно.
     Вълнението и огънят преди мач са несравними.  
     Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш клуба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз.
     Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите.
      Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си.
      И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума).
     Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда.
     При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой.
     Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното.
      Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки.
     Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се.  
     Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?!
     Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам.
     В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците.
     Пристигнах, платих, слязох… чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха.
     Нямах нерви.
     Нахлух в стаята им, а те ликуваха.
     Крещях несвързано- защо мамка му се радвате дебили долни… единия спря музиката и рече: „хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !!
     Вече нямах сили – исках да умра от срам, исках да съм силен и различен… исках да съм българин.
     Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост.
    Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря.
     Поканиха ме да участвам в ремонта.
     Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен.  
     Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства.
     Когато чукът срещнеше пръста ми казвах „фак”… ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: „в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие – чукът беше за ебане.
     Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.
     Лятото ме поканиха на гости в България.
     Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н… В родината им имало къде по-знаменити места.
     Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон.
     Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете.
    Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система.
      Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски”(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре.
     Седнахме на дългата отрупана софра.
     Пуснаха музика и веселбата започна.
     Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия. 
     Същата вечер продадоха Аудито с  хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд.
     Кръстили котарак на мое име – Стефан.
     Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо.
     Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота.
      Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв.
      С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях.
     Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива.
     Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон.
     Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца.   
     Щастлив съм, че ги срещнах.
     Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали…“

     Край на разговора

_____________________________________________________________________________________________________________________________________

Нагоре

Мурафетите в първата комунал онанистическа монархия

 

______________________________________________________________________________________________ 

 

     Чан Сон Таек - чичото на севернокорейския лидер Ким Чен Ун е бил екзекутиран.
     По-рано тази година лидерът екзекутира и бившата си любовница – певицата Хьон Сoнг-Уол. Тя бе разстреляна заедно с 11 членове на групата, в която пее. Смята се, че в същата музикална формация в миналото е участвала и съпругата на Ким Чен Ун(потенциална кандидатка за ешафода).

     Канибалите се ръфат зверски!

     В първата комунал онанистическа монархия важат законите на османската империя - като се качиш на престола първата ти грижа е да избиеш всички възможни претенденти за трона ! А роднините им до девето коляно пращаш на почивка в концлагери!

      Аферим, бе товарищ!

_____________________________________________________________________________________________