Енерго Юг

      Булгаро-интернационалсоциалцървулпрогресистка енигма..!

      "Най-интересно е как алтернативните доставчици на ел. енергия, предлагат до 30% по-ниски цени от ЕРП-тата, при същите разходи?!?"
                                                                           (Атанас Дойчев)
                                                                                  

___________________________________________________________

''Я Русский оккупант'

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Василь Лъвскiй и достойнството на нацията!

     Една кастрирана параментална нация като българската не може да прецени какъв Василь Лъвскiй би възприела, защото е без морал, ценности и бъдеще!
      Този видиотен народ иска Апостол, който да го гъделичка; да му подвига самочувствието и да му подслажда пиянските трапезни лакърдии след третата ракия!
     Ако този народ имаше достойнство да е заслужил Василь Лъвскiй нямаше да овластява комунал онанистическите си поробители вече 25 години поред!

 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Дяконе, Апостоле български, що не им изряза чепките!!!

      

      "Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения.
       С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то (1869 г.), единият препоръчан от одесските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така.
        Уловихме няколко шарлатанлъци и хайде — отдето е дошъл.
       Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи.
       Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме."
                              
                               Василъ Лъвскiй




______________________________________________     

За морала, правото и Светия синод

      Милиционерите да не се правят на „нравствена" полиция.
     Потребно е наличие на законово основание , а не  "морално основание за да обосноват действията си срещу някого".
      За морала да се грижат другите милиционери - от "Светия" синод на БПЦ.
      Никой, особено правоохранителните органи, не може да налага режим на  поведение другиму, ако определено обществено понятие съответстващо на  реално действие не е формулирано в Закон.
      Така пише в римското право.
      Или поне аз така мисля.




––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Време ли е за рязане на чепки?

        “Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки ботуш в Българско?
        Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“

                                                  Василъ  Лъвскiй

                                                 Цитат от писмо до Каравелов.



_____________________________________________________________________

Народната баница, изборите и избора!

      И. Костов направи принципен компромис и подкрепи Герб за Парламентарните избори през 2 009 год., и дясното изчезна!
      Ако РБ направи това сега - пишете България бегала!
      Не РБ трябва да прави компромис, а Вола!
      Не може да се гради управление на база срива на политическите противници, а на основата на принципното виждане за развитието на Държавата занапред.
      Единственото изискване на Вола, както виждам напоследък е, да му се осигури безпроблемна възможност да е Премиер и да тегли, и харчи държавни заеми.    
     С народната баница винаги има доста мераклии да правят помени, само дето накрая за помена на народа няма да има нито баница, нито постна пица, а корав руски сухар.




_______________________________________________________________________________

Реконструкция на ада

    

 автор: Александър Скобов

      Още в началото на май не особено успешно се опитах да насоча вниманието на обществеността към това, че да бъдат наричани метежниците в Източна Украйна “сепаратисти” значи да се участва в пропагандната лъжа.
     Те воюват не за отделяне от Украйна, а за присъединяване на Украйна към Руската империя. Именно украинците за тях са сепаратисти. За тях Украйна е незаконна държава, неправомерно отцепила се от империята. А украинците са незаконен народ, неправомерно отделил се от руския.
      Тогава не можех да предположа, че един от днешните главатари на метежниците г-н Бородай дословно ще повтори моята статия:

     “Границите на Руския свят са значително по-широки от границите на Руската федерация. Аз изпълнявам историческа мисия в името на руската нация, суперетноса, скрепен от православното християнство. Както и в Кавказ, така и в Украйна аз се боря против сепаратистите, този път не чеченски, а украински. Защото има Русия, велика Русия, Руска империя. И сега украинските сепаратисти, които се намират в Киев, се борят против Руската империя.”

       Много ми се иска да вярвам, че граватарят на донецките метежници от Москва не е плагиат. Че сам е измислил всичко това. Че не аз съм помогнал на него и неговите съратници въвформулирането на собствена идеология.
      А междувременно либералната общественост, която трудно може да бъде заподозряна в симпатии към това движение, продължава упорито да нарича метежниците “сепаратисти”.
      С което фактически морално легитимира проимперския метеж, облекчавайки неговите главатари да апелират към правото на народа на самоопределение и да спекулират с чувствителните за хората с демократични възгледи теми.
      Върху фееричното интервю на г-н Бородай обърна внимание единствено Андрей Пионтковски.
      Малко по-рано Андрей Иларионов цитира откъс от манифеста на Народния фронт за освобождение на Украйна, Новоросия и Прикарпатска Рус. 
      Ето го:
     “Е ли борбата на Югоизток (в Новорусия) сепаратизъм? Не, територия на борбата е цялата територия на Украйна… Ние ще създадем нова свободна социалноотговорна народна власт на цялата територия на Украйна и Новорусия.”

      Не ми е известно дали някой е коментирал този манифест.

      А този документ е прелюбопитен. Например в бъдещата “социална народна република” ще бъде “разрешена всяка частна или колективна инициатива, която е в полза на народа и неговото развитие”, но “ще бъде забранен лихварският банков капитализъм, съществуващ за сметка на лихвения процент”.
      Веднага си спомняме, че противопоставянето на “паразитния банков капитал” на производителния капитал – “трудовия” и разбира се “национално ориентирания”, беше любим прийом на класическите фашистки движения на ХХ век. Съгласно тяхната “политикономия” отчуждаването на принадения продукт в полза на експлоататорите става не в сферата на производството, а само в сферата на кредита.
      Фашистите са заимствали тази креативна идея от по-ранните дясноконсервативни, “феодални” критици на капитализма, допълвайки я със знаем каква национална идентификация на “лихвения процент”. До това се свеждаше и цялата тяхна “антикапиталистическа” риторика.
      Също така те обичаха да говорят за контрола на големите богатства върху обществото. Съответната точка се открива и в манифеста. Това е и цялата му социално-икономическа програма. Ако не смятаме изброяването на социалните гаранции, взаимствани от ненавистния гнил “либерастки” западен свят.
      Фашисткият “антикапитализъм” беше насочен не срещу експлоатацията на трудещите се от елита, а срещу либерализма, хуманизма, приоритета на човешките права, правовите ограничения върху властта. Много характерно е, че в манифеста, подробно описващ системата на “пряко народовластие” чрез съвети и референдуми, няма нито дума за политическите свободи (на словото, печата, събранията, сдруженията и т.н.). Никакви “гаранции на личната неприкосновеност” не бива да ограничават “волята на народа”.
      Впрочем органите на народовластието трябва да се формират “по принципа на представителство на делегатите от териториите, делегатите от трудовите колективи и професионалните корпорации и съюзи, делегатите от политическите, религиозните и обществените организации”.
      Пред нас е корпоративната държава на Мусолини, Салазар, Франко, Петен и техните не толкова известни последователи. С помощта на корпоративното представителство те се опитват да възродят съсловната система на Средновековието.
     Мечтите за “ново Средновековие” на фактическия духовен лидер, а често и практически съветник на метежниците – фашиста Дугин, анализира Владимир Абаринов.
     Бляновете на Дугин дословно повтарят разсъжденията на идеолозите на така наречената консервативна революция, които са преки предшественици на фашизма и нацизма.
      Като оправдание на тези рафинирани интелектуалци и полубохемни естети, мечтаещи за възраждане на света на героите и отхвърлящи убогия, еснафски свят на търгашите и потребителите, може да се каже, че те не са предполагали в какво това ще се обърне. Но ние знаем.
     Ние знаем как завършват опитите да се възроди “обществото, основано на традициите, йерархиите и доминирането на воините и жреците”.
      В рамките на този, по израза на Дугин, “концепт” поведението на главатарите на метежа е напълно логично. Логично е, че от самото начало те напълно се отказаха от всякакви мирни средства на политическа борба.
      Направиха всичко, за да премахнат всяка възможност за мирно разрешаване на противоречията.
      В “обществото на героите” политическата борба не се води по пътя на преговорите, конференциите и парламентарните процедури. Героите всичко трябва да извоюват с меч.
      Възможността за политически преговори с метежниците, възможността за компромис и съвместно съществуване с тях е отделна тежка тема, излизаща извън рамките на тази статия. Но преди да се започне разговор на тази тема, трябва ясно да си даваме сметка с какво сме се сблъскали.
      Трябва да си даваме сметка, че си имаме работа с класически фашистки метеж.
      Ненаигралите се в детството си на танкове и оръдия реконструктори и ролевици, живеещи в света на фентъзито с неговия култ към средновековната естетика, днес се опитват да разрушат стената между тези виртуални светове и реалния свят, в който живеем ние. Ако успеят, нашият живот ще се превърне в ад.




.

Диктатор или спасител?

Диктатор или спасител?
Вижте дереджето на България и преценете сами!

     "Всички крадливи комунисти, партизани и мързеливи паразити изпратих в лагер, а тези които бяха начело избих.
     Нямаше друг начин да спася Чили.
     28 години държах на дисциплината, реда и образованието.
     Направих моята страна пример за всички други.
     Заедно работихме за благоденствието на всички.
     Вече няма комунисти, поне не са такива, които могат да мародерстват над народа. Престъпниците и криминалния контингент пратих в кариерите и мините, там голяма част от тях измряха и не успяха да навредят на народа на Чили.  
     Алчните банкери и спонсори на Алиенде обесих още първите седмици, те грабиха и изнасяха богатствата на моята родина Чили.
     Окървавих голям брой семейства на партизани, но спасих и обогатих останалите 93% от населението."

                                                                Аугусто Пиночет

Колонна ополченцев вошла в Донецк

Телеканал ДОЖДЬ

                  Колонна ополченцев вошла в Донецк

      Брей, страхотен  е този  квартален магазин дето са си пазарували танкове, камиони и боеприпаси.
      Сигурен съм, че по нищо не се различава от погреб на III Българска армия от времето на развинтения цоциализъм.
      Путин, Путин - миролюбецо любимий наш!

     
      _______________________________________

      И един коментар под публикацията за събитието във ФБ:

      Ребята, до хватит называть их ополченцами!
      Кто: нарики, алкаши и криминалитет!!!
      Будьте объективными, ну, в конце концов!

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Дрогаря Лавров и юдите българоидиотски!

      Не чух, не видях и не прочетох Вола да е против подписването на вероятни договорености с Лавров свързани с Южен потоп.

      Герберчета, гушнали сте букета!



.

Скритото досие на Лютви Местан

Въпреки публичното обещание да не се крие от неудобни въпроси лидерът на ДПС Лютви Местан предпочита да подмине темата за агентурното си минало в Държавна сигурност


Сайтът desebg.com публикува оцелелите в архивите на ДС документи, установяващи агентурната принадлежност към тоталитарните комунистически служби на лидера на ДПС Лютви Местан. Вижте историята на един прецедент – не унищоженото, а изчезналото от архивите досие на Местан.

През 1990 г. Държавна сигурност прочиства стотици досиетата на свои агенти, един от най-позорните опити на преименувана в БСП комунистическа партия, с който тя и нейният репресивен апарат се опитват да заличат компрометиращи следи и да запазят контрола над агентурния апарат и по време на прехода към демокрация.
Един значителен брой от сътрудниците на Държавна сигурност се ориентират (или ги ориентират)  към политиката. На една част от тях личните и работни агентурни дела са унищожени, като в архивите имената им продължават да фигурират единствено в картотеките и регистрационните дневници. В публичното пространство тези агенти стават популярни като „картотекирани сътрудници” (поради факта, че присъстват в картотеките, но делата им са унищожени).
Имената на тези агенти остават скрити от обществеността до 2007 г., когато започва да действа новия закон за досиетата. Според него комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов има правомощие да огласи пред обществото и сътрудниците, чиито материали са прочистени или унищожени и за тях са останали само картони и вписване в регистрационните дневници. През 2007 г. независимият държавен орган разкрива принадлежността към тоталитарните комунистически служби на над 100 агенти в законодателната и изпълнителната власт, които предходните комисии „Бонев” и „Андреев” не са обявили поради ограничения в предишния закон.
Един случай обаче е без прецедент. Той е свързан с агентурното минало на тогавашния (към 2007 г.) народен представител от ДПС и настоящ лидер на партията Лютви Местан. Безпрецедентното се състои в това, че неговото досие не е заличено или унищожено, а изчезнало от архивите на ДС.

Скриването на агент „ПАВЕЛ”

През 1997 г. СДС приема първия закон за разкриване на документите на Държавна сигурност и агентите й в трите власти (законодателна, изпълнителна и съдебна). Законът обаче е компромисен. Той защитава сътрудниците на ДС, които са превербувани от новите специални служби, като в такива случаи забранява тяхното огласяване.
Отделно от това по искане на БСП и ДПС Конституционният съд обявява за противоконституционни няколко текста от закона. Единият от тях се отнася до т. нар. картотекирани сътрудници, т.е. агентите с унищожени досиета. Така те също остават скрити от обществото. През есента на 1997 г. комисията „Бонев” обявява само 23 сътрудници, сред които най-много са депутати от ДПС. Други кнад 70 имена остават скрити, заради това, че при прочистването на досиетата през 1990 г. БКП и ДС са оставили само картончетата им.
Името на Лютви Местан, който влиза за първи път като народен представител в 38-то Народно събрание от ДПС, не е обявено тогава.

Потулването на досието при комисията „Андреев”

Методи Андреев

През 2001 г. СДС променя закона за досиетата. Съставена е нова комисия с председател Методи Андреев. Тя има право да се запознае с всички налични документи за агентите на ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, включително и с картоните на „картотекираните сътрудници”. Техните имена обаче не се огласяват публично, а в своите решения комисията ги обявява именно като „картотекирани сътрудници”. И сред тези депутати обаче името на Лютви Местан липсва. Данните за него не са предадени от служба „Военна полиция и военно контраразузнаване”, наследник на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР), което, както става ясно по-късно, е вербувало Лютви Местан.
Председателят на комисията по досиетата Методи Андреев си спомня:  
„В политиката дребните на пръв поглед неща винаги са важни и от тях човек може да си прави заключения за събития, които се случват впоследствие.
Когато бях председател на комисията досието на Лютви Местан не ни е предавано. Ние даже не знаехме, че той има картон и е картотекиран сътрудник. Ние не знаехме, че Лютви Местан е агент „ПАВЕЛ”.
Тогава началник на служба „Военна полиция и военно разузнаване” беше полк. Орлин Иванов. Той стана шеф по време на управлението на Обединените демократични сили (Иванов оглавява службата по предложение на кабинета Костов с указ на президента Петър Стоянов, б.а.).
Той беше един от най-яростните противници на закона за досиетата заедно с директора на Националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров. След това по време на управлението на Симеон Сакскобургготски Орлин Иванов стана генерал. В едно интервю той се похвали, че оглавяваната от него служба е дала голям принос за закриване на комисията по досиетата.

Ген. Орлин Иванов

Същият този човек, началник на военното разузнаване, е нарушил закона за досиетата. Ние и от него сме искали проверка на депутатите, а такъв тогава беше Лютви Местан. За укриване на информация тогавашният закон предвиждаше не само тежка глоба, но и лишаване от свобода от 1 до 3 години, на юридически език казано – реален срок затвор. Тогава Лютви Местан не ни беше даден, поради което смятам, че Орлин Иванов е нарушил закона. Останах много учуден, когато през 2007 г. следващата комисия по досиетата извади Местан.
Защо името му беше крито? С какво той е бил по-ценен от Доган? И защо излиза само картонче, след като е имал досие и в архивите не е посочено, че то е унищожено? Това е абсолютен прецедент! В този случай за мен обяснението, че става въпрос за скрито досие.”
Според Методи Андреев отговор на тези въпроси трябва да даде бившият шеф на военното контраразузнаване Орлин Иванов. След като през 2007 г. напуска службата е обявено, че става главен мениджър по сигурността на УниКредит Булбанк.
Оттогава името му не се споменава в медиите до 2011 г., когато комисията по досиетата обявява, че самият Орлин Иванов е бивш щатен служител на Трето управление на ДС от 1985 г. Проверен е в качеството му на член на политическия кабинет на министъра на отбраната в периода 2008-2009 г.
Сайтът desebg.com не успя да се свърже с Орлин Иванов, но си запазва правото да представи и неговата позиция по случая.

Обявяването на агент „ПАВЕЛ”

През 2007 г., когато комисията по досиетата обявява проверката на депутатите от промените дотогава, сред новите имена на агенти в парламента, които не са оповестявани преди, е и това на Лютви Местан.
Според изнесената информация Лютви Местан (1960) е сътрудничил като агент на Трето управление на ДС от 1979 г. под псевдонима „ПАВЕЛ”. Вербуван е на 12 март 1979 г. от офицера от ВКР Иван Иванов, който го е и ръководил. Тогава Местан е бил 19-годишен е вербуван в казармата – в трудови войски.
Документът, на базата на който е обявена неговата принадлежност към ДС, е картон образец №4 (виж по-долу документите).
Още през 2007 г. в своето решение за Местан комисията по досиетата е подчертала факта за неговото изчезнало досие. Тя е посочила, че в доклад на МВР до нея от 10 август 2007 г., е записано, че агентът е „предаден на ръководство на Първо главно управление (ПГУ, б.а.) през 1981 г.” Комисията се е обърнала с искане за материалите до наследникът на ПГУ – Националната разузнавателна служба. Оттам с писмо от 30 август 2007 г. е записано, че за посоченото лице „няма информация в справочния апарат и не се съхраняват документи в архивните фондове”.
Така досието на Лютви Местан остава скрито. Прокуратурата не образува дело за изясняване на този случай.

Някои подробности в картона

Картонът образец №4 за картотекиране на Лютви Местан съдържа някои интересни подробности. Първата е, че върху него е отбелязано привличането му като агент от Трето управление на ДС. За онези, които не знаят ВКР по времето на комунизма се счита за политическият орган на БКП в армията. Там евъведен под регистрационен номер №53268. На картона му е отбелязан и още един номер I p 10563, което е работното дело на агента. Този номер обаче впоследствие е задраскан, както и думата „налично”. В същото време в регистрационния дневник комисията по досиета установява, че срещу същия номер не е отбелязано досието да е унищожено, т.е. то трябва да е в наличност.
Второто важно доказателство е, че върху картона е отбелязано прехвърлянето на агента към Първо главно управление с писмо 7227 от 18 ноември 1981 г. Прехвърлянето на агент „ПАВЕЛ” съвпада с годината, в която той е отбил 2-годишната си военна служба и вече не е бил необходим за изпълняване на задачи за ВКР. Прехвърлянето му към ПГУ обаче може да означава само едно – агент „ПАВЕЛ” е оценен като перспективен и това е причината да бъде използван, но този път от Първо главно управление на ДС.
Подобен е и пътя на друг известен агент на ВКР – „АНГЕЛОВ”, псевдоним под който Ахмен Доган също е вербуван, докато е трудови войски от военното контраразузнаване. След края на военната служба е прехвърлен за кратко в Окръжно управление на МВР-ДС във Варна, откъдето е изтеглен и превербуван също от ПГУ под псевдонима „САВА”.
Третият важен момент, който картончето разкрива е, че интересът на ДС към агент „ПАВЕЛ” е валиден и към времето след 1985 г. по време на „възродителния процес”. Този извод може да се направи от факта, че върху картона е  изписано името на преименувания Местан, а именно Владимир Ясенов Зидаров.
Вербуването на Лютви Местан като агент „ПАВЕЛ” е констатирано от комисията и в регистрационния дневник (виж по-долу копия от документа). В архивите е запазен и документ за прехвърлянето на агента от ВКР в ПГУ през 1981 г.

Позицията на Лютви Местан

След обявяването му за агент през 2007 г. Лютви Местан си позволява един единствен коментар в публичното пространство. Той е следният:
„Оповестеният от комисията по досиетата картон с моето име не е продукт на моята съвест, затова не мога да бъда отговорен, включително и политически, че някой, въпреки волята ми е вписал името ми в този реквизит. Както комисията признава, няма никакви други данни – нито декларация, нито доноси.
Затова не приемам картона като достатъчно доказателство за съпричастност към службите. Неприятно ми е да констатирам, че името ми е било отделяно от съзнанието и съвестта ми и пряко тях да бъде разменна монета на определен етап от моята битност.”
Местан обаче не предприема нищо срещу офицерите от ДС, „вписали” името му в картона. А би могъл. Поне такъв ход е логична постъпка за човек, който наистина вярва, че е злоупотребено с името му и то от Държавна сигурност.

Позабравени факти за влизането в политиката

През последните години Лютви Местан е представян предимно като дясната ръка на Доган. В биографията му обаче има някои позабравени факти, които също будят любопитство.
Лютви Ахмед Местан e роден на 24 декември 1960г. в село Чорбаджийско, община Кирково, област Кърджли (в картона на ДС е посочено с. Островец, което е в същата община и област). Семейството му се занимава с отглеждане на тютюн. В казармата е трудовак (както и Доган). Следва и завършва българска филология във Великотърновския университет и право. Преди промените работи като преподавател в Угърчин, Ловешко, после и в Момчилград.
Интересното е, че след 10 ноември 1989 г. той се опитва да влезе в политиката, но не чрез ДПС, а чрез СДС. На първите демократични избори през юни 1990 г. е кандидат за народен представител в 7-то Велико Народно събрание от СДС, но не е избран. Сочен е като един от българските турци, основатели на структурата на СДС в Момчилград. През 1991 г. завежда отдел „Образование и култура” в родопската община, по-късно става и зам.-кмет.

Господин Никой

В ДПС влиза едва през 1993 г. След скандала с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС омерзени от политиката на ДПС български турци припомниха интересни факти, свързани Местан. Те публикуваха снимка от протестен митинг срещу правителството на Жан Виденов (БСП) през 1996 г. в Кърджали, на която се вижда настоящият лидер ДПС Лютви Местан под лозунгите „БСП или България!” и „С милиционер премиер – държава концлагер!” На снимката Местан е заобиколен от Мюмюн Емин, по това време заместник на Доган и Мохамед Реджеб, шеф на кабинета на Доган преди намерения мъртъв в сараите му Ахмед Емин.

Лютви Местан (в средата) на мининг срещу управлението на БСП през 1996 г. По ирония 17 години по-късно той е лидер на ДПС, подкрепяща правителството на Орешарски, съставено с мандата на БСП

Участник в тези събития си спомня пред сайта factor.bg следното: „В продължение на месец всяка вечер, въпреки минусовите температура българи и турци – антикомунисти се събирахме пред църквата в Кърджали. От там тръгваше няколко хилядно протестно шествие. Обикаляхме централните улици и стигахме до централата на БСП в града където завършваше протестът ни. Там викахме: „Оставка!”, „Червени боклуци!”, „Кой не скача е червен!”.
Целият бунт беше заради правителството на БСП и Жан Виденов. Този диктатор и партията му докара народа до глад, банките погълнаха парите ни, чудехме се къде да бягаме. Всяка вечер за протестите в Кърджали пристигаха от съседните общини хора, които ни поддържаха. По това време Местан беше господин никой – работеше към просветата в община Момчилград. Така всъщност е попаднал и на поредното шествие. Таман се беше преориентирал към партията на Доган.”
Според публикация във в. „Труд” политическата кариера на Местан е свързана със семейството на съпругата му Ширин Местан. Тя беше председател на Държавната агенция за закрила на детето в периода 2001-2009 г. по време на управлението на ДПС с ДНСВ и след това с БСП и царската партия отново. Ширин Местан е дъщеря на бившия депутат от ДПС в началото на 90-те години Хасан Али. Той е и зам.-министър на земеделието в служебния кабинет на Стефан Софиянски. Според „Труд” в ДПС се говори, че като добър тъст Хасан Али е помогнал за кариерата на зет си.

Издигане в ДПС

След депутатския мандат в 38-то Народно събрание, следва и място в 39-то и 40-то Народно събрание. На 11 юли 2005 г. Лютви Местан е избран  за заместник-председател на ДПС и става един от най-близките хора на Доган. Депутат е и в 41-то и в 42-то Народно събрание.
През януари 2013 г. по предложение на Ахмед Доган конференцията на ДПС единодушно избира Лютви Местан за нов председател на партията (Доган остава да се води почетен председател, но много хора продължават да смятат, че той ръководи движението зад кулисите).
„Местан е респектиращ парламентарист, един от най-добрите трибуни”, посочва тогава Доган. Местан е определен още като политик с "визионерски усет", "диалогичен с другите партии", "борбен", със "здрав усет за преценка на ситуацията и взимане на политически решения".
В първото си, след като е избран за председател на ДПС,  Лютви Местан заявява пред TV7, че няма да се крие от медиите и ще отговаря на неудобни въпроси. Това обещание обаче изглежда, че е забравено бързо. На писмената покана да сайта desebg.com да отговори на въпроси за принадлежността си към комунистическите тоталитарни служби той отговори с... мълчание.
Вероятно защото истината за агентурното минало е прекалено неудобен въпрос, който един политически лидер не би искал да му се задава когато и да е. Или просто защото агент „ПАВЕЛ” все още държи в зависимост Лютви Местан.

Картон образец №4, удостоверяващ вербуването на Лютви Местан като агент „ПАВЕЛ” 

Гръб на картона 

Още един картон, на който е записано имено на преименувания Лютви Местан 

Извадка от регистъра, в който е вписвано вербуването на агент „ПАВЕЛ” | Източник: comdos.

Отметка в регистъра за прехвърлянето на досието на агент „ПАВЕЛ” в Първо главно управление на ДС през 1981 г. | Източник: comdos.

  

Путин - хуйло!

Горчивата юдею-ислямска целуФка!

     Местан бил казал нещо за избори, ама хич не  екзактно и не разбирам защо всички полудяха  та си помислиха, че наистина ще има избори?
     Тая работа с изборите съвсем не е толкова проста и май никак не зависи от Местан или Моников, а от чорбаджиите им в Кремълска Путиния!
     Спомнете  си кога русите казаха, че ще започне строежа на Южен приток на наша територия?
     Това правителство бе доведено на власт от руската агентура у нас и ще си отиде, когато програмата му мининум бъде изпълнена, а тя е строеж на Южен приток.
     Хич не си правете илюзии за праха в очите, който изаква екзактния плужек Местан.
     Местан и Моников  много добре знаят как завършват всички, които не са оправдали инвестираните в тях рубли, след превъртането им в евра (справка: Илия Павлов, Андрей Луканов)!


.

Митовете и тайните на изборите

              СЕНЗАЦИЯТА – 108 340 ГЛАСА ВЗЕ ЕДИН ЧОВЕК!

       -  Защо не обявиха списъците на избирателите и броя на секциите
       -  Всички губят, вкл. и „победителите”
       -  Скандалната истина за загубата на БСП: паднаха надолу с половин милион гласа, но и половин милион фантоми отпаднаха от избирателните списъци.

      1.
       Имаме една сензация – един-единствен, сам човек получи изричното доверие на 108 340 избиратели. Той сам по себе си е фактически нещо като партия – по-голяма от „Атака”, от ВМРО, от НДСВ...
      Въпреки това не е лидер в българския смисъл на думата – не се стреми нито да изпъкне, нито да омае простодушния електорат, нито с цената на всичко да заблести като „звезда”.
      Не знаете кой е той, нали? А аз се питам защо моите колеги и медиите, политолозите и социолозите не откроиха този феномен?!
     Феноменът е Томислав Дончев от ГЕРБ. Той е получил точно 108 340 гласа от преференциалния вот, с които сам по себе си се класира на 6-то място, изпреварвайки над 20 партии и коалиции. И е взел всеки пети глас от преференциалното гласуване.
Тези данни сочат, че резултатът на ГЕРБ в немалка степен се дължи лично и на него освен на харизмата на Бойко.
      Парадокс ли е, че прочутият като тщеславен и недопускащ иначе авторитети около себе си Борисов го избра, хареса си го и го наложи по своя си маниер като лидер на листата им?! Личното ми мнение: именно този избор подсказва бъдещето развитие на ГЕРБ – Дончев е потенциален кандидат за премиер, партията няма да зачезне като НДСВ, а започвайки да я професионализира, Бойко Борисов се подготвя да атакува свой нов политически връх - президентското кресло.
Приложил съм таблица с преференциалния вот и всички, получили над 5 000 гласа.
588 815 българи го упражниха – една значима част от тях грамотно и мислещо - предпочитайки да гласуват за хора вместо за партийни лозунги.
      Това е първата сензация около изборите.


      2.
      Има и втора новина.
      Нашумелият 15-и номер в листата на БСП - Момчил Неков също не е плод на неграмотни и неуки хора, объркали получените инструкции, както се счита. Неговите преференции: ниските са в Разград – 283 гласа, Кърджали - 447, Търговище – 452. Хубаво – краища, където ДПс е всесилно. Но Габрово – 516 гласа, Ловеч – 659, Ямбол – 702 и т.н. – това също са ниските негови резултати.
Но в Плевен има 1793 гласа, София, 25 МИР – 1132 гласа, Стара Загора – 1642 гласа, София област – 1755 гласа, Варна – 1759, Пловдив област 1741 и т.н. Остава ни според коментаторите да приемем, че избирателите в Габрово са по-умни от "тъпаците" във вилаета на Румен Петков – Плевен. Румен Петков, който е нещо като дясна ръка на Първанов.
      В една червена крепост като Монтана 15-ият номер е завоювал 1774 гласа. Не беше ли там най-острия скандал между Първанов и Станишев за контрол над партийните структури?!
       Накратко – резултатите от изборите подсказват, че експрезидентът и АБВ имат сериозен ресурс в партйните структури, с който могат да създадат огромни неприятности на Станишев – далеч по-сериозни от изборните резултати. Въпросът е защо не го използват, а само шантажират с него.


      3.
      Третата сензация е в булото на секретността, която се спусна над резултатите от изборите.
      Те бяха обявени с РЕШЕНИЕ № 562-ЕП на ЦИК, взето на 28.05.2014 (23:47 ч). За първи път в ТОТАЛИТАРНАТА И ДЕМОКРАТИЧНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ в него не са отбелязани редица атрибути, които са задължителни за картината на изборите.
      Какво няма в това решение, което го превръща в уникум:
      • липсва броят на секциите в страната
      • липсва броят на подвижните секции
      • липсва броят на избирателите в основните списъци
      • липсва броят на избирателите в допълнителните списъци
      • липсва броя на избирателите, вписани в изборния ден
      • липсва броят на членовете на секционните комисии
      • липсва броят на застъпниците, наблюдателите и т.н. (те обикновено гласуват на др. място, а не по адресната си регистрация
      И т.н. Личното ми мнение – тези „липси” подсказват за недемократични процедури, при това в най-отговорния за изборите орган – самата ЦИК. Един анализ на броя и територ. разрез на секциите може да установи много бързо дали няма разкрити фалшиви секции, в които са гласували фантоми. Една справка за подвижните секции веднага ще постави същия проблем. Списъците на дописваните избиратели веднага ще светнат евентуално като червен светофар, ако е имало изборен туризъм от град на град и от село на село. И т.н., и т.н.
      Безспорно, това може да се види по протоколите на секционните комисии, до обработката на огромен куп данни не става за ден-два или седмица. (колко ли са -11800, 12 000, 12 500 или дявол знае?!) Т.е. и да има скандал, поводът за него отдавна ще е отшумял.

      * * *
      В този ред на мисли – според новия изборен кодекс "наблюдателите" гласуват без "Удостоверение за гласуване на друго място". Затова ли ЦИК регистрира 32 сдружения и 55 204 наблюдатели – с около 40 хиляди повече (!!!!), отколкото на парламентарния вот преди година. Достатъчно е всеки един от тях да гласува в три секции и това е един преразпределен незаконно мандат спрямо истинския вот(!) или кажи-речи толкова, колкото спечилиха реформаторите.
 
      ПАРТИЯ                                             НАБЛЮДАТЕЛИ
      България без цензура                                    22 396
      ДПС                                                                7 559
      БСП и сродни с нея                                         5 283
      Близки организации до Ивелина Алексиева (шеф на ЦИК,
      предложена от БСП)                                        3 098
      И т.н.,
               и т.н.
       Освен това наблюдателите получават дневни от партиите и организациите си (50 и повече лв.), което е възможно да е узаконен начин за купуване на техните гласове. Най-сетне има немалко секции ( в малки села), в които всички гласове са подадени само за една партия. А това означава, че или резултатите са пълен фалшификат, извършен на равнище Районна или Централна избирателна комисия или че членовете на секционната са купени без изключение.


       4.
      Четвъртата сензация срещу поредните митове:
       *** Данните от протоколите сочат, че контролираният вот на компактните ромски маси в определени райони е отишъл за ДПС и Бареков. Най-силните резултати на България без цензура са в Благоевградско (там традиционно силни са ВМРО) и в червената крепост на БСП – северозападните области. В София Бареков има само 6%.
Ирония на съдбата е, че един лидер, популярен простонародно като Дудук, печели над 50% в село Свирково!
      *** Вторият мит е в мобилизацията на ДПС. Те винаги са печелили средно между 380 000 и 420 000 гласа (с онези от Турция). Изключението са парламентарните избори през 2009 г., когато взимат 610 000 гласа, но тогава и избирателните списъци са с рекордно число „избиратели-фантоми”: в тях фигурират 7 129 965 гласоподаватели, което е абсолютен рекорд за цялата история на България от Освобождението от турско робство насам. (в последните години има поразителен отлив на гласове в Турция, а за мен е безспорен факт, че фалшификацията там е тотална, както де-факто призна КС през 2009 г.)
      Мисълта ми, че от гласуванията в последните години се забелязва отчетлива тенденция на спадане на турските гласове за ДПс, които те компенсират с ромски.
      Този вот се преля при ДПС и „България без цензура” (в една Мездра гласовете за ДПС са скочили над 10 пъти например).


       5.
      Петата сензация наистина е фрапираща.
       БСП не губи нищо!
       Не губи дори твърд електорат в този размер, който твърдят в един глас медии, анализатори, политолози, социолози.
       А какво губи тогава?
       Да благодарим на Европа, която вече се опитва по-изкъсо да следи избирателния процес у нас след скандала със свръхбюлетини, свръхпротоколи и свръхпечати на извънредните парламентарни комисии (пълната истина с документите е на стената ми след онези избори)
       Например под натиска на Брюксел сега бяха отрязани част от фантомите и се въведе преференцията.
      Но какво загуби БСП?
 
            БСП ЗАГУБИ ФАНТОМИТЕ СИ!
 
      6 543 423 са избирателите в списъците. На предишните извънредни парламентарни са били с 524 080 души повече.
      Днешните резултати на БСП спрямо онези са с 518 804 гласа по-малко.
      Разликата между 524 080 и 518 804 е в различното количество невалидни бюлетини.
      Съвпадението между този ПОЛОВИН МИЛИОН ЗАДРАСКАНИ В СПИСЪЦИТЕ ФАНТОМИ и ПОЛОВИН МИЛИОН ПО-МАЛКО ГЛАСОВЕ за БСП не е случайност!
       В тежки за БСП моменти винаги числото на избирателите в избирателните списъци скача (вижте таблицата ми).


      6.  ИСТИНСКИ ПОБЕДИТЕЛИ НЯМА – ВСИЧКИ ГУБЯТ ГЛАСОВЕ, БРОЯТ НА РАЗОЧАРОВАНИТЕ РАСТЕ.

      Но има един победител все пак.
       *** Според мой анализ, публикуван преди вота на тази стена за действителното разположение на трите финансово-икономическо-политически кланове и позициите им в различните партии, победител са наследниците на клана Живков. Кланът Дойнов е в отстъпление.
      *** Най-големият печеливш от изборите е конгломератът „КБ-ДПС-ББЦ” АД. Говоря за Доган, Бареков и банката, която стои зад тях. Зад тях стои и една руска банка – Банката на Путин. Та затова днес органът на световния бизнес „Уолстрийт джърнъл” написа в голяма статия, посветена на страната ни, че в Европа расте притеснението, че България освен троянски кон на Русия може да са обърне на изток – към Евразия.
       Този конгломерат, това АД е позиционизирано чрез ДПС, притежава Бареков, контролира Станишев и БСП, която вече му е подчинена изцяло, дирижира АБВ, притежава Атака, има позиции и сред ГЕРБ и допустимо е да присъства и при реформаторите.
       Пряк опит за Евразия на наша територия ще извади стотици хиляди на улицата, ала плъзгането в тази насока, макар и на прибежки, ще продължи.

 

 

Харесвам · · Споделяне