събота, 20 юни 2015 г.

Най-грозното място в Европа



__________________________________________________________________________




      Кликни тук - за да видиш целия материал.



________________________________________________________________________

петък, 19 юни 2015 г.

Милицията и милиционерите

_________________________________________________________________________





      МВР-то - министерството на милиционерите и ченгетта - да се разформирова!
     Да се създаде шерифска организaция за защита на законността на териториите - на изборни начала и с ресурса на територията - на хоризонтална суборднация с Правителството
.





_________________________________________________________________________

четвъртък, 18 юни 2015 г.

Време за разделяне

________________________________________________________________________ _ _




      Ще доживеем ли политик или партия да издигне предизборен лозунг:
             "Законност за всички.
              Нулева толерантност към престъпленията."






____________________________________________________________________________

петък, 12 юни 2015 г.

Енерго Юг





      Булгаро-интернационалсоциалцървулпрогресистка енигма..!

      "Най-интересно е как алтернативните доставчици на ел. енергия, предлагат до 30% по-ниски цени от ЕРП-тата, при същите разходи?!?"
                                                                           (Атанас Дойчев)

                                                                                  



___________________________________________________________

петък, 6 март 2015 г.

''Я Русский оккупант'







–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

понеделник, 23 февруари 2015 г.

Василь Лъвскiй и достойнството на нацията!





     Една кастрирана параментална нация като българската не може да прецени какъв Василь Лъвскiй би възприела, защото е без морал, ценности и бъдеще!
      Този видиотен народ иска Апостол, който да го гъделичка; да му подвига самочувствието и да му подслажда пиянските трапезни лакърдии след третата ракия!
     Ако този народ имаше достойнство да е заслужил Василь Лъвскiй нямаше да овластява комунал онанистическите си поробители вече 25 години поред!


 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Дяконе, Апостоле български, що не им изряза чепките!!!




      

      "Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения.
       С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то (1869 г.), единият препоръчан от одесските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така.
        Уловихме няколко шарлатанлъци и хайде — отдето е дошъл.
       Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи.
       Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме."

                              
                              
Василъ Лъвскiй




______________________________________________
     

неделя, 26 октомври 2014 г.

За морала, правото и Светия синод







      Милиционерите да не се правят на „нравствена" полиция.
     Потребно е
наличие на законово основание , а не  "морално основание за да обосноват действията си срещу някого".
      За морала да се грижат другите милиционери - от "Светия" синод на БПЦ.
      Никой, особено правоохранителните органи, не може да налага режим на  поведение другиму, ако определено обществено понятие съответстващо на  реално действие не е формулирано в Закон.
      Така пише в римското право.
      Или поне аз така мисля.




––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

четвъртък, 28 август 2014 г.

Време ли е за рязане на чепки?






        “Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки ботуш в Българско?
        Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“

                                                  Василъ  Лъвскiй

                                                 Цитат от писмо до Каравелов.



_____________________________________________________________________

вторник, 26 август 2014 г.

Народната баница, изборите и избора!






      И. Костов направи принципен компромис и подкрепи Герб за Парламентарните избори през 2 009 год., и дясното изчезна!
      Ако РБ направи това сега - пишете България бегала!
      Не РБ трябва да прави компромис, а Вола!
      Не може да се гради управление на база срива на политическите противници, а на основата на принципното виждане за развитието на Държавата занапред.
      Единственото изискване на Вола, както виждам напоследък е, да му се осигури безпроблемна възможност да е Премиер и да тегли, и харчи държавни заеми.    
     С народната баница винаги има доста мераклии да правят помени, само дето накрая за помена на народа няма да има нито баница, нито постна пица, а корав руски сухар.





_______________________________________________________________________________

вторник, 29 юли 2014 г.

Реконструкция на ада




    

 автор: Александър Скобов



      Още в началото на май не особено успешно се опитах да насоча вниманието на обществеността към това, че да бъдат наричани метежниците в Източна Украйна “сепаратисти” значи да се участва в пропагандната лъжа.
     Те воюват не за отделяне от Украйна, а за присъединяване на Украйна към Руската империя. Именно украинците за тях са сепаратисти. За тях Украйна е незаконна държава, неправомерно отцепила се от империята. А украинците са незаконен народ, неправомерно отделил се от руския.
      Тогава не можех да предположа, че един от днешните главатари на метежниците г-н Бородай дословно ще повтори моята статия:

     “Границите на Руския свят са значително по-широки от границите на Руската федерация. Аз изпълнявам историческа мисия в името на руската нация, суперетноса, скрепен от православното християнство. Както и в Кавказ, така и в Украйна аз се боря против сепаратистите, този път не чеченски, а украински. Защото има Русия, велика Русия, Руска империя. И сега украинските сепаратисти, които се намират в Киев, се борят против Руската империя.”

       Много ми се иска да вярвам, че граватарят на донецките метежници от Москва не е плагиат. Че сам е измислил всичко това. Че не аз съм помогнал на него и неговите съратници въвформулирането на собствена идеология.
      А междувременно либералната общественост, която трудно може да бъде заподозряна в симпатии към това движение, продължава упорито да нарича метежниците “сепаратисти”.
      С което фактически морално легитимира проимперския метеж, облекчавайки неговите главатари да апелират към правото на народа на самоопределение и да спекулират с чувствителните за хората с демократични възгледи теми.
      Върху фееричното интервю на г-н Бородай обърна внимание единствено Андрей Пионтковски.
      Малко по-рано Андрей Иларионов цитира откъс от манифеста на Народния фронт за освобождение на Украйна, Новоросия и Прикарпатска Рус. 
      Ето го:
     “Е ли борбата на Югоизток (в Новорусия) сепаратизъм? Не, територия на борбата е цялата територия на Украйна… Ние ще създадем нова свободна социалноотговорна народна власт на цялата територия на Украйна и Новорусия.”

      Не ми е известно дали някой е коментирал този манифест.

      А този документ е прелюбопитен. Например в бъдещата “социална народна република” ще бъде “разрешена всяка частна или колективна инициатива, която е в полза на народа и неговото развитие”, но “ще бъде забранен лихварският банков капитализъм, съществуващ за сметка на лихвения процент”.
      Веднага си спомняме, че противопоставянето на “паразитния банков капитал” на производителния капитал – “трудовия” и разбира се “национално ориентирания”, беше любим прийом на класическите фашистки движения на ХХ век. Съгласно тяхната “политикономия” отчуждаването на принадения продукт в полза на експлоататорите става не в сферата на производството, а само в сферата на кредита.
      Фашистите са заимствали тази креативна идея от по-ранните дясноконсервативни, “феодални” критици на капитализма, допълвайки я със знаем каква национална идентификация на “лихвения процент”. До това се свеждаше и цялата тяхна “антикапиталистическа” риторика.
      Също така те обичаха да говорят за контрола на големите богатства върху обществото. Съответната точка се открива и в манифеста. Това е и цялата му социално-икономическа програма. Ако не смятаме изброяването на социалните гаранции, взаимствани от ненавистния гнил “либерастки” западен свят.
      Фашисткият “антикапитализъм” беше насочен не срещу експлоатацията на трудещите се от елита, а срещу либерализма, хуманизма, приоритета на човешките права, правовите ограничения върху властта. Много характерно е, че в манифеста, подробно описващ системата на “пряко народовластие” чрез съвети и референдуми, няма нито дума за политическите свободи (на словото, печата, събранията, сдруженията и т.н.). Никакви “гаранции на личната неприкосновеност” не бива да ограничават “волята на народа”.
      Впрочем органите на народовластието трябва да се формират “по принципа на представителство на делегатите от териториите, делегатите от трудовите колективи и професионалните корпорации и съюзи, делегатите от политическите, религиозните и обществените организации”.
      Пред нас е корпоративната държава на Мусолини, Салазар, Франко, Петен и техните не толкова известни последователи. С помощта на корпоративното представителство те се опитват да възродят съсловната система на Средновековието.
     Мечтите за “ново Средновековие” на фактическия духовен лидер, а често и практически съветник на метежниците – фашиста Дугин, анализира Владимир Абаринов.
     Бляновете на Дугин дословно повтарят разсъжденията на идеолозите на така наречената консервативна революция, които са преки предшественици на фашизма и нацизма.
      Като оправдание на тези рафинирани интелектуалци и полубохемни естети, мечтаещи за възраждане на света на героите и отхвърлящи убогия, еснафски свят на търгашите и потребителите, може да се каже, че те не са предполагали в какво това ще се обърне. Но ние знаем.
     Ние знаем как завършват опитите да се възроди “обществото, основано на традициите, йерархиите и доминирането на воините и жреците”.
      В рамките на този, по израза на Дугин, “концепт” поведението на главатарите на метежа е напълно логично. Логично е, че от самото начало те напълно се отказаха от всякакви мирни средства на политическа борба.
      Направиха всичко, за да премахнат всяка възможност за мирно разрешаване на противоречията.
      В “обществото на героите” политическата борба не се води по пътя на преговорите, конференциите и парламентарните процедури. Героите всичко трябва да извоюват с меч.
      Възможността за политически преговори с метежниците, възможността за компромис и съвместно съществуване с тях е отделна тежка тема, излизаща извън рамките на тази статия. Но преди да се започне разговор на тази тема, трябва ясно да си даваме сметка с какво сме се сблъскали.
      Трябва да си даваме сметка, че си имаме работа с класически фашистки метеж.
      Ненаигралите се в детството си на танкове и оръдия реконструктори и ролевици, живеещи в света на фентъзито с неговия култ към средновековната естетика, днес се опитват да разрушат стената между тези виртуални светове и реалния свят, в който живеем ние. Ако успеят, нашият живот ще се превърне в ад.





.

събота, 12 юли 2014 г.

Диктатор или спасител?



Диктатор или спасител?
Вижте дереджето на България и преценете сами!





     "Всички крадливи комунисти, партизани и мързеливи паразити изпратих в лагер, а тези които бяха начело избих.
     Нямаше друг начин да спася Чили.
     28 години държах на дисциплината, реда и образованието.
     Направих моята страна пример за всички други.
     Заедно работихме за благоденствието на всички.
     Вече няма комунисти, поне не са такива, които могат да мародерстват над народа. Престъпниците и криминалния контингент пратих в кариерите и мините, там голяма част от тях измряха и не успяха да навредят на народа на Чили.  
     Алчните банкери и спонсори на Алиенде обесих още първите седмици, те грабиха и изнасяха богатствата на моята родина Чили.
     Окървавих голям брой семейства на партизани, но спасих и обогатих останалите 93% от населението."

                                                                Аугусто Пиночет

неделя, 6 юли 2014 г.

Колонна ополченцев вошла в Донецк



                  Колонна ополченцев вошла в Донецк

      Брей, страхотен  е този  квартален магазин дето са си пазарували танкове, камиони и боеприпаси.
      Сигурен съм, че по нищо не се различава от погреб на III Българска армия от времето на развинтения цоциализъм.
      Путин, Путин - миролюбецо любимий наш!

     
      _______________________________________

      И един коментар под публикацията за събитието във ФБ:

      Ребята, до хватит называть их ополченцами!
      Кто: нарики, алкаши и криминалитет!!!
      Будьте объективными, ну, в конце концов!




––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

събота, 5 юли 2014 г.

Дрогаря Лавров и юдите българоидиотски!



      Не чух, не видях и не прочетох Вола да е против подписването на вероятни договорености с Лавров свързани с Южен потоп.

      Герберчета, гушнали сте букета!




.

петък, 6 юни 2014 г.

Скритото досие на Лютви Местан


alt
Въпреки публичното обещание да не се крие от неудобни въпроси лидерът на ДПС Лютви Местан предпочита да подмине темата за агентурното си минало в Държавна сигурност


Сайтът desebg.com публикува оцелелите в архивите на ДС документи, установяващи агентурната принадлежност към тоталитарните комунистически служби на лидера на ДПС Лютви Местан. Вижте историята на един прецедент – не унищоженото, а изчезналото от архивите досие на Местан.

През 1990 г. Държавна сигурност прочиства стотици досиетата на свои агенти, един от най-позорните опити на преименувана в БСП комунистическа партия, с който тя и нейният репресивен апарат се опитват да заличат компрометиращи следи и да запазят контрола над агентурния апарат и по време на прехода към демокрация.

Един значителен брой от сътрудниците на Държавна сигурност се ориентират (или ги ориентират)  към политиката. На една част от тях личните и работни агентурни дела са унищожени, като в архивите имената им продължават да фигурират единствено в картотеките и регистрационните дневници. В публичното пространство тези агенти стават популярни като „картотекирани сътрудници” (поради факта, че присъстват в картотеките, но делата им са унищожени).
Имената на тези агенти остават скрити от обществеността до 2007 г., когато започва да действа новия закон за досиетата. Според него комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов има правомощие да огласи пред обществото и сътрудниците, чиито материали са прочистени или унищожени и за тях са останали само картони и вписване в регистрационните дневници. През 2007 г. независимият държавен орган разкрива принадлежността към тоталитарните комунистически служби на над 100 агенти в законодателната и изпълнителната власт, които предходните комисии „Бонев” и „Андреев” не са обявили поради ограничения в предишния закон.
Един случай обаче е без прецедент. Той е свързан с агентурното минало на тогавашния (към 2007 г.) народен представител от ДПС и настоящ лидер на партията Лютви Местан. Безпрецедентното се състои в това, че неговото досие не е заличено или унищожено, а изчезнало от архивите на ДС.


Скриването на агент „ПАВЕЛ”


През 1997 г. СДС приема първия закон за разкриване на документите на Държавна сигурност и агентите й в трите власти (законодателна, изпълнителна и съдебна). Законът обаче е компромисен. Той защитава сътрудниците на ДС, които са превербувани от новите специални служби, като в такива случаи забранява тяхното огласяване.
Отделно от това по искане на БСП и ДПС Конституционният съд обявява за противоконституционни няколко текста от закона. Единият от тях се отнася до т. нар. картотекирани сътрудници, т.е. агентите с унищожени досиета. Така те също остават скрити от обществото. През есента на 1997 г. комисията „Бонев” обявява само 23 сътрудници, сред които най-много са депутати от ДПС. Други кнад 70 имена остават скрити, заради това, че при прочистването на досиетата през 1990 г. БКП и ДС са оставили само картончетата им.
Името на Лютви Местан, който влиза за първи път като народен представител в 38-то Народно събрание от ДПС, не е обявено тогава.


Потулването на досието при комисията „Андреев”



alt
Методи Андреев
През 2001 г. СДС променя закона за досиетата. Съставена е нова комисия с председател Методи Андреев. Тя има право да се запознае с всички налични документи за агентите на ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, включително и с картоните на „картотекираните сътрудници”. Техните имена обаче не се огласяват публично, а в своите решения комисията ги обявява именно като „картотекирани сътрудници”. И сред тези депутати обаче името на Лютви Местан липсва. Данните за него не са предадени от служба „Военна полиция и военно контраразузнаване”, наследник на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР), което, както става ясно по-късно, е вербувало Лютви Местан.
Председателят на комисията по досиетата Методи Андреев си спомня:  
„В политиката дребните на пръв поглед неща винаги са важни и от тях човек може да си прави заключения за събития, които се случват впоследствие.
Когато бях председател на комисията досието на Лютви Местан не ни е предавано. Ние даже не знаехме, че той има картон и е картотекиран сътрудник. Ние не знаехме, че Лютви Местан е агент „ПАВЕЛ”.
Тогава началник на служба „Военна полиция и военно разузнаване” беше полк. Орлин Иванов. Той стана шеф по време на управлението на Обединените демократични сили (Иванов оглавява службата по предложение на кабинета Костов с указ на президента Петър Стоянов, б.а.).
Той беше един от най-яростните противници на закона за досиетата заедно с директора на Националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров. След това по време на управлението на Симеон Сакскобургготски Орлин Иванов стана генерал. В едно интервю той се похвали, че оглавяваната от него служба е дала голям принос за закриване на комисията по досиетата.

alt
Ген. Орлин Иванов
Същият този човек, началник на военното разузнаване, е нарушил закона за досиетата. Ние и от него сме искали проверка на депутатите, а такъв тогава беше Лютви Местан. За укриване на информация тогавашният закон предвиждаше не само тежка глоба, но и лишаване от свобода от 1 до 3 години, на юридически език казано – реален срок затвор. Тогава Лютви Местан не ни беше даден, поради което смятам, че Орлин Иванов е нарушил закона. Останах много учуден, когато през 2007 г. следващата комисия по досиетата извади Местан.
Защо името му беше крито? С какво той е бил по-ценен от Доган? И защо излиза само картонче, след като е имал досие и в архивите не е посочено, че то е унищожено? Това е абсолютен прецедент! В този случай за мен обяснението, че става въпрос за скрито досие.”
Според Методи Андреев отговор на тези въпроси трябва да даде бившият шеф на военното контраразузнаване Орлин Иванов. След като през 2007 г. напуска службата е обявено, че става главен мениджър по сигурността на УниКредит Булбанк.
Оттогава името му не се споменава в медиите до 2011 г., когато комисията по досиетата обявява, че самият Орлин Иванов е бивш щатен служител на Трето управление на ДС от 1985 г. Проверен е в качеството му на член на политическия кабинет на министъра на отбраната в периода 2008-2009 г.
Сайтът desebg.com не успя да се свърже с Орлин Иванов, но си запазва правото да представи и неговата позиция по случая.


Обявяването на агент „ПАВЕЛ”


През 2007 г., когато комисията по досиетата обявява проверката на депутатите от промените дотогава, сред новите имена на агенти в парламента, които не са оповестявани преди, е и това на Лютви Местан.
Според изнесената информация Лютви Местан (1960) е сътрудничил като агент на Трето управление на ДС от 1979 г. под псевдонима „ПАВЕЛ”. Вербуван е на 12 март 1979 г. от офицера от ВКР Иван Иванов, който го е и ръководил. Тогава Местан е бил 19-годишен е вербуван в казармата – в трудови войски.
Документът, на базата на който е обявена неговата принадлежност към ДС, е картон образец №4 (виж по-долу документите).
Още през 2007 г. в своето решение за Местан комисията по досиетата е подчертала факта за неговото изчезнало досие. Тя е посочила, че в доклад на МВР до нея от 10 август 2007 г., е записано, че агентът е „предаден на ръководство на Първо главно управление (ПГУ, б.а.) през 1981 г.” Комисията се е обърнала с искане за материалите до наследникът на ПГУ – Националната разузнавателна служба. Оттам с писмо от 30 август 2007 г. е записано, че за посоченото лице „няма информация в справочния апарат и не се съхраняват документи в архивните фондове”.
Така досието на Лютви Местан остава скрито. Прокуратурата не образува дело за изясняване на този случай.


Някои подробности в картона


Картонът образец №4 за картотекиране на Лютви Местан съдържа някои интересни подробности. Първата е, че върху него е отбелязано привличането му като агент от Трето управление на ДС. За онези, които не знаят ВКР по времето на комунизма се счита за политическият орган на БКП в армията. Там евъведен под регистрационен номер №53268. На картона му е отбелязан и още един номер I p 10563, което е работното дело на агента. Този номер обаче впоследствие е задраскан, както и думата „налично”. В същото време в регистрационния дневник комисията по досиета установява, че срещу същия номер не е отбелязано досието да е унищожено, т.е. то трябва да е в наличност.
Второто важно доказателство е, че върху картона е отбелязано прехвърлянето на агента към Първо главно управление с писмо 7227 от 18 ноември 1981 г. Прехвърлянето на агент „ПАВЕЛ” съвпада с годината, в която той е отбил 2-годишната си военна служба и вече не е бил необходим за изпълняване на задачи за ВКР. Прехвърлянето му към ПГУ обаче може да означава само едно – агент „ПАВЕЛ” е оценен като перспективен и това е причината да бъде използван, но този път от Първо главно управление на ДС.
Подобен е и пътя на друг известен агент на ВКР – „АНГЕЛОВ”, псевдоним под който Ахмен Доган също е вербуван, докато е трудови войски от военното контраразузнаване. След края на военната служба е прехвърлен за кратко в Окръжно управление на МВР-ДС във Варна, откъдето е изтеглен и превербуван също от ПГУ под псевдонима „САВА”.
Третият важен момент, който картончето разкрива е, че интересът на ДС към агент „ПАВЕЛ” е валиден и към времето след 1985 г. по време на „възродителния процес”. Този извод може да се направи от факта, че върху картона е  изписано името на преименувания Местан, а именно Владимир Ясенов Зидаров.
Вербуването на Лютви Местан като агент „ПАВЕЛ” е констатирано от комисията и в регистрационния дневник (виж по-долу копия от документа). В архивите е запазен и документ за прехвърлянето на агента от ВКР в ПГУ през 1981 г.

Позицията на Лютви Местан


След обявяването му за агент през 2007 г. Лютви Местан си позволява един единствен коментар в публичното пространство. Той е следният:
„Оповестеният от комисията по досиетата картон с моето име не е продукт на моята съвест, затова не мога да бъда отговорен, включително и политически, че някой, въпреки волята ми е вписал името ми в този реквизит. Както комисията признава, няма никакви други данни – нито декларация, нито доноси.
Затова не приемам картона като достатъчно доказателство за съпричастност към службите. Неприятно ми е да констатирам, че името ми е било отделяно от съзнанието и съвестта ми и пряко тях да бъде разменна монета на определен етап от моята битност.”

Местан обаче не предприема нищо срещу офицерите от ДС, „вписали” името му в картона. А би могъл. Поне такъв ход е логична постъпка за човек, който наистина вярва, че е злоупотребено с името му и то от Държавна сигурност.


Позабравени факти за влизането в политиката

През последните години Лютви Местан е представян предимно като дясната ръка на Доган. В биографията му обаче има някои позабравени факти, които също будят любопитство.
Лютви Ахмед Местан e роден на 24 декември 1960г. в село Чорбаджийско, община Кирково, област Кърджли (в картона на ДС е посочено с. Островец, което е в същата община и област). Семейството му се занимава с отглеждане на тютюн. В казармата е трудовак (както и Доган). Следва и завършва българска филология във Великотърновския университет и право. Преди промените работи като преподавател в Угърчин, Ловешко, после и в Момчилград.
Интересното е, че след 10 ноември 1989 г. той се опитва да влезе в политиката, но не чрез ДПС, а чрез СДС. На първите демократични избори през юни 1990 г. е кандидат за народен представител в 7-то Велико Народно събрание от СДС, но не е избран. Сочен е като един от българските турци, основатели на структурата на СДС в Момчилград. През 1991 г. завежда отдел „Образование и култура” в родопската община, по-късно става и зам.-кмет.


Господин Никой


В ДПС влиза едва през 1993 г. След скандала с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС омерзени от политиката на ДПС български турци припомниха интересни факти, свързани Местан. Те публикуваха снимка от протестен митинг срещу правителството на Жан Виденов (БСП) през 1996 г. в Кърджали, на която се вижда настоящият лидер ДПС Лютви Местан под лозунгите „БСП или България!” и „С милиционер премиер – държава концлагер!” На снимката Местан е заобиколен от Мюмюн Емин, по това време заместник на Доган и Мохамед Реджеб, шеф на кабинета на Доган преди намерения мъртъв в сараите му Ахмед Емин.

alt
Лютви Местан (в средата) на мининг срещу управлението на БСП през 1996 г. По ирония 17 години по-късно той е лидер на ДПС, подкрепяща правителството на Орешарски, съставено с мандата на БСП
Участник в тези събития си спомня пред сайта factor.bg следното: „В продължение на месец всяка вечер, въпреки минусовите температура българи и турци – антикомунисти се събирахме пред църквата в Кърджали. От там тръгваше няколко хилядно протестно шествие. Обикаляхме централните улици и стигахме до централата на БСП в града където завършваше протестът ни. Там викахме: „Оставка!”, „Червени боклуци!”, „Кой не скача е червен!”.
Целият бунт беше заради правителството на БСП и Жан Виденов. Този диктатор и партията му докара народа до глад, банките погълнаха парите ни, чудехме се къде да бягаме. Всяка вечер за протестите в Кърджали пристигаха от съседните общини хора, които ни поддържаха. По това време Местан беше господин никой – работеше към просветата в община Момчилград. Така всъщност е попаднал и на поредното шествие. Таман се беше преориентирал към партията на Доган.”
Според публикация във в. „Труд” политическата кариера на Местан е свързана със семейството на съпругата му Ширин Местан. Тя беше председател на Държавната агенция за закрила на детето в периода 2001-2009 г. по време на управлението на ДПС с ДНСВ и след това с БСП и царската партия отново. Ширин Местан е дъщеря на бившия депутат от ДПС в началото на 90-те години Хасан Али. Той е и зам.-министър на земеделието в служебния кабинет на Стефан Софиянски. Според „Труд” в ДПС се говори, че като добър тъст Хасан Али е помогнал за кариерата на зет си.


Издигане в ДПС


След депутатския мандат в 38-то Народно събрание, следва и място в 39-то и 40-то Народно събрание. На 11 юли 2005 г. Лютви Местан е избран  за заместник-председател на ДПС и става един от най-близките хора на Доган. Депутат е и в 41-то и в 42-то Народно събрание.
През януари 2013 г. по предложение на Ахмед Доган конференцията на ДПС единодушно избира Лютви Местан за нов председател на партията (Доган остава да се води почетен председател, но много хора продължават да смятат, че той ръководи движението зад кулисите).
„Местан е респектиращ парламентарист, един от най-добрите трибуни”, посочва тогава Доган. Местан е определен още като политик с "визионерски усет", "диалогичен с другите партии", "борбен", със "здрав усет за преценка на ситуацията и взимане на политически решения".
В първото си, след като е избран за председател на ДПС,  Лютви Местан заявява пред TV7, че няма да се крие от медиите и ще отговаря на неудобни въпроси. Това обещание обаче изглежда, че е забравено бързо. На писмената покана да сайта desebg.com да отговори на въпроси за принадлежността си към комунистическите тоталитарни служби той отговори с... мълчание.
Вероятно защото истината за агентурното минало е прекалено неудобен въпрос, който един политически лидер не би искал да му се задава когато и да е. Или просто защото агент „ПАВЕЛ” все още държи в зависимост Лютви Местан.

alt
Картон образец №4, удостоверяващ вербуването на Лютви Местан като агент „ПАВЕЛ” 

alt
Гръб на картона 

alt
Още един картон, на който е записано имено на преименувания Лютви Местан 

alt
Извадка от регистъра, в който е вписвано вербуването на агент „ПАВЕЛ” | Източник: comdos.

alt

Отметка в регистъра за прехвърлянето на досието на агент „ПАВЕЛ” в Първо главно управление на ДС през 1981 г. | Източник: comdos.