Орден за каскет-културизъм и комун.онанизъм
Когато човешката личност съществува като наркоман в дефицит на морал, скрупули и липса на достойнство, тя е принудена да се самозаблуждава, че средата, в която живее не е отровена от собствените `и изпражнения, както `и че въздуха не е отровен от токсините, които тя самата произвежда.
Този дегенерат не може да си представи, че въобще съществува хомеостаза извън представата му за ценност и, което е по-страшно и, в което се състои цялата трагедия за обществото у нас, се превръща в катастрофа за поколенията - тогава цялата същност на подобни индивиди е насочена да убеждава останалите, че:
- обитаваната от него кочината е храм;
- зурлата му е лице;
- той е месия, а не нерез;
- живота, който хвали не е трагедия;
- идолите му не са канибали;
- присъствието му не отвращава;
- че агресията му не е обида за здравия разум и смисъла на живота!
В природата безсмислената материя се превръща единствено във вредна енергия.
