петък, 3 май 2013 г.
сряда, 24 април 2013 г.
събота, 20 април 2013 г.
сряда, 17 април 2013 г.
четвъртък, 11 април 2013 г.
неделя, 7 април 2013 г.
четвъртък, 4 април 2013 г.
Преди 9 септември`44 г. шумкарите са били на заплата от Ссср
Този текст не е мой и касае единственият двукратен лауреат на званието "Герой на Ссср" в Народната Республика Болгария.
Забележете - дори правешкия копанар др. Тодор Живков бе сайдисан само веднъж с него от кремълските гаурайтери.
Пействам го специално за "приятели" и некои други видни каскет-прогресисти и комун.онанисти - отявлени защитници на безродната прокремълска линия у нас.
Четете, товарищи - четете и се възхищавайте на тази безродна отрепка - др. Цола Напикойчева!
Д О З Н А Н И Е *
“Именувам се Цола Нинчева Драгойчева (Соня), 26-годишна. В качеството си на искрена комунистка и революционерка аз преценявам досегашната ми дейност в партията така:
Първо: Дейността на нелегалната компартия след Септемврийските събития (работническо-селското въстание през 1923 г.) се изрази не в просветна дейност сред масите, а в бърза военна подготовка. На някои места в страната поради гористата местност и близост до границата тази дейност даваше вид на най-подходяща. А социалните условия идеха да насърчат една авантюристична тактика.
Второ: Зачестилите убийства както от наша страна, така и от тая на властимащите внесоха в борбата разярение, помрачиха разума. Капка морал в борбата не остана, дори се стигна до взаимно изтребление.
Трето: Понятието за революцията изгуби своята чистота поради изнасилването на събитията и преголямото желание на земеделците в единния ни фронт да завземат час по-скоро властта.
Четвърто: С нашата тактика ние заздравихме позициите на противника.
Пето: Четническото ни движение има големи отрицателни черти. В неговите среди често се вмъкваха криминални престъпници и вършеха деяния, които подриваха авторитета на партията.
Шесто: Парите в партията оказаха много пагубно влияние. И при най-елементарно възлагане на член на партията на каквато и да било работа той чакаше възнаграждение. Партийни членове гледаха на партията като на сиропиталище. Комунистическата партия не можа да създаде свой морал, с който да се опълчи на буржоазния. Ето защо досега следваният път от Партията е пагубен за работничеството и нацията. Да се кара по този път е безумие от политическо гледище.”
Това са първите редове от един протокол за разпит, останал скрит в архивите на МВР досега. Пожълтелите страници, изписани на машина, са 48 на брой и носят датата 17 май 1925 г. Цола Драгойчева току-що е арестувана по обвинение, че е член на пловдивското ръководство на БКП, което готви въоръжен преврат. Неочаквано пред военния полеви следовател тя прави пълни самопризнания, разкайва се и посочва поименно другарите си, паролите, явките. Изследователи на биографията й изтъкват, че тя е била бременна тогава. След 7-8 месеца на 25 декември 1925 г. в затвора се ражда синът й Миро, прекръстен после на Чавдар. Може би мисълта за детето, което носи под сърцето си, я е подтикнала към равносметка или пък просто я е накарала да направи опит с предателство да се спаси от смъртно наказание.
Ето какво разказва тя, като осъжда политиката на своята партия и издава съратниците си:
“Родом съм от Бяла Слатина, завърших гимназия във Враца и Педагогически курс в София. Учителствах 2 г. Септемврийските събития ме свариха директорка на училище в с. Соколаре. Имаше нареждане всички взели участие в преврата да бъдат уволнени. Същото сториха и с мен. И ме задържаха. От затвора излязох през април 1924 г. като амнистирана. У дома стоях до юли и по покана на другарката ми Вела Пискова й отидох на гости. Поканата се оказа претекст да бъда ангажирана в партийна работа. Вела ме изпрати с парола при Боян Българанов, който ме посрещна на гарата в Пловдив. Той ми обясни в какво се състои моята работа и тая на другите в областния щаб на БКП. Аз бях изпървом куриерка до центъра, а после станах заведущ връзките. Длъжността ми се изразяваше в това да уредя явки, кореспонденция и да намеря квартири за постоянно живеещите в областта комунистически функционери и за куриерите.
Най-лесно си уредих връзки с центъра в София. Знаех адреса на явката: Рафаел Юлзари, ул. “Три уши” № 16. Друга явка: Книжарница на Петко Напетов до Централната поща с парола:“Много здраве от Николинка”, отговор “Николова ли?”
В Пловдив наредихме явка при д-р В. Костов с парола “Страдам от менингит”,отговор “Епидемически ли?”
Явката за окръзите бе: Колониален магазин “Петров-Бояджиев” с парола “Много здраве от Паун”, отговор “Говедаров ли?”
Аз и Жорж - Неделчо Димитров, който дойде с мен от Центъра в Пловдив, се срещнахме със старозагорския окръжен Стефанов. Той ни остави 15 хил. лева и замина зад граница... Адресът за писма беше до Господин Папазов, кръчмар от Ст. Загора. Него го арестуваха. Ниес Жорж поехме работата в Пловдив, областният Христо Гюлеметов бил подгонен. Него го убиха.
Изпратиха ни от Стара Загора миноподривник. Казваше се Маслинков. Явката в Ст. Загора беше: Паун Канев, кв. “Гебран”, парола: “ Как вървят хамсиите?” - “Горе-долу.”
За Хасково ми казаха да пиша писма до обущарница “Идеал”. Заведущ връзките там е Васил Хаджитанев, парола: “Тука ли е Васко?” - “Ще го намерим.”
В Пловдив заведущ връзките беше Иван Сербезов. Той правеше опущения, ето защо Стефан Казаков пое тая работа. До Центъра ходеше куриерката Мара Душева, а по окръзите - Сербезов. Куриери намерих посредством Сербезов - неподозирани от властта лица.”
В протокола от разпита следват имена на куриери - Мара Русева, Георги Иванов... След като ги изрежда, Цола разкрива пред военния следовател тайнописа на нелегалите.
“Закритият текст в писмата се пише с особено мастило между редовете на срещната чиста страница. За да се изгуби смисълът в писмото, се вмъкват шифровани думи. Шифърът е следният: вместо Б пишем А, вместо В - Б, вместо Г - В. Например София я пишем Рнузю.”
Цола изрежда за протокола също така щатовете в областните и окръжните организации на БКП и назначените на тях хора.
“Пловдив: Областен шеф на щаба - Христо Михайлов, пом. областен - Христо Иванов, заведущ въоръжение - Неделчо Димитров. Ст. Загора: Гарасим Папазов е окръжен военен ръководител. Хасково: Заведущ връзки - Васил Хаджитанев...”
По онова време страната е разделена на 5 революционни области - Софийска, Плавдивска, Варненска, Врачанска, Бургаска. Всеки от тях си има разузнаване, разкрива Цола:
“Разузнаването има 3 подразделения: военно, политическо и контраразузнаване. Военното има цел да разбере във всеки населен пункт каква войска има. Политическото - да се проучат другите партии и настроението в редовете им. А контраразведката да влезе във връзки с Обществената безопасност и правителствени организации, да вербува хора в тях.”
Цола успяла да вербува агент от Обществената безопасност - страшилището за комунистите. Но се усъмнила, че той е провокатор, и скъсала с него. Тъй или инак тя го издава:
“Ганчо Георгиев ми каза, че имал приятел в Обществената безопасност - агента Донов. Предложихме на Донов да ни даде списъка на другите агенти и да ни предупреждава за арести. Той отговори, че списъкът е заключен, а второто не обещавал, че към него се отнасяли недоверчиво. Помислих, че не е искрен, защото иска парично възнаграждение, затова му предложих, но той отказа. Прекалено полюбопитства за нашите работи. А веднъж ни предупреди, че едно лице на длъжност в софийската нелегална организация е усилено търсено от властта. Запитах има ли такъв функционер, отговориха ми с “не”. Тогава изолирахме агента.”
Относно комунистическите чети, въоръжението и терористичната им дейност Цола е пестелива на думи при разпита. Може би защото знае, че признанието за съпричастие към тях би й донесло по-тежко наказание.
“Предназначението на четите бе да всяват смут у противника. Бразиговската чета избяга в чужбина. Стрелчанската сега е около Ихтиман. Хасковската не ни е търсила и ние нея...
За терористичната дейност получихме окръжно, че всеки окръг трябва да има от 3 до 6 души терористи - за пречистване на нашите среди от провокатори и избиване на по-видните личности от средите на управляващите. С тая работа беше натоварен Жорж, завеждащият въоръжението. Аз зная само, че поиска суми за издръжката на трима терористи. Жорж ще каже какво е свършил... Минноподривното дело имаше цел да се разрушат мостове и сгради. Но аз не съм уреждала канали за оръжие и взривове. Жорж го правеше... Ние получавахме нареждания от военния отдел на ЦК да почнем системен терор в дните, когато се разплиташе нашата организация. А партийният отдел ни пращаше окръжни внимателно да организираме работниците. От една страна, терор, от друга - внимателност. Имаше явен конфликт в ЦК.”
Цола завеждала финансите на комунистическите организации в Пловдивско, Старазагорско и Хасковско. Многозначителен е разказът й за тях:
“Имах месечен бюджет. За Пловдивска област - по 3000 лв. за 4 души от областния щаб, 2000 куриерски, 3000 квартирни и 10 000 непредвидени. (Виж ти! А със заповед от 25 май 1925 г. суперполицаят Никола Гешев е назначен в Обществената безопасност с 80 лв. дневно възнаграждение, т.е. с около 2000 лв. месечно! - бел. авт.). За Пловдивски окръг, Ст. Загора и Хасково имах по 9000 за щаба плюс куриерски и квартирни. За организационни тройки се даваха по 1000 лв. на човек. Хасково имаше 4 тройки - 12 000 лв., Стара Загора - 4 тройки, пак 12 000 лв. Тези суми редовно ни се даваха и като имаше извънредна работа искахме допълнително пари.”
А 45 г. ни уверяваха, че комунистите били безкористни идеалисти!
Ето оценката на Цола за тях:
“Аз се взирам в делата си и тези на другарите ми и си казвам: Защо бе всичко това? Нима ние тръгнахме по пътя на неравната борба, като жадувахме потоци кръв? Не. Ние започнахме с крепката вяра, че ще задържам напуканата ръка на работника и с нея ще изградим утрешен ден. Но уви. Изгревът на работничеството не дойде. И ако още мислим, че сме на прав път, още потоци кръв ще изцедим от народа. С авантюристичните наклонности на няколко луди глави!... Аз чувствах, че ние не церим, а нанасяме все по-дълбоки рани на народа, чиито сили изтощихме. Мнозина мислеха като мен, но изпълняваха безпрекословно едно безумие. Върхът му беше атентатът в “Света Неделя”! Аз прогледнах... Какво сме криви ние, слепите идеалисти, да плащаме греховете на безумни атентатори?... Аз не пиша това да оплаквам своята участ. Пиша го за ония, на които обещавахме щастие, а ги тласнахме към мизерия. За ония бащи и братя, които от сляпо доверие към някаква магическа сила се хвърлиха във вихъра на борбата. Моята последна дума е, че за стореното от мен е недостойно да прося милост. Чакам присъда, каквато ми се полага като престъпница спрямо буржоазната държава.”
За терористичната си дейност Цола Драгойчева е осъдена на смърт чрез обесване. Изпълнението на присъдата й се отлага, защото е бременна. По-късно, след като ражда в затвора син, тя е помилвана от цар Борис.
......................................
* Документите са цитирани със съкращения, които не променят смисъла.
вторник, 2 април 2013 г.
Каскет-бабаитски легенди
Ето част от самопризнанията в полицията на един "хуманистичен" лирик - истински интернациаоналсоциалцървулпрогресист, който срещу заплащане е работил против родината си в полза на чужда държава.
Т.нар. Кольо Йонков след арестуването му на 4 март 1942 г. собственоръчно го е писал и подписал:
"Именувам се Никола Вапцаров. В момента на арестуването ми заемах длъжност при ЦК на БКП в комитета, който ръководеше т. нар. специална работа.
От партийните хора трябваше да се отделят най-смелите и заедно с нелегалните да формират бойни групи.
В случай на война със СССР те трябваше да прекъсват жп линии, телеграфи и телефони, да изхвърлят влакове, да подпалват вагони, цистерни и шлепове с муниции.
Начело на този комитет беше поставен Васил... (Цвятко Радойнов)
Той беше дошъл от СССР с подводницата.
Аз бях втория член на комитета и получих псевдонима Лозан.
С нас често идваше и Стоян ... предполагам, че той е бил завеждащ бойните групи в София.
Два пъти пренасяхме взрив на ул. "Тодоровци".
При нас дойде още едно лице от ЦК, Васил го наричаше Стареца."
* * *
"Стоян ми даваше по 100, 200 лв. седмично за лични нужни, за да не работя по специалността и да имам време"
* * *
"Стоян ми даде пистолет "Парабел" и ме попита мога ли да си служа с него, казах, че мога. "
* * *
"Получих предавател ..."
* * *
В тези показания той е направил ясен и точен портрет на личността си. В тях не прочетох никъде за любов, патриотизъм, човеколюбие, които да са го мотивирали - поне за оправдание.
За определени индивиди тези думи вероятно са повод за някаква извратена по особен начин комун.онанистическа гордост - нека им припомня, че Кольо Йонков не е бил член на шайката им от безродници и цялата му дейност и обвързване е било срещу заплащане, както сам е отбелязал. Както се казва - въпрос на бизнес.
Ако някой може да се гордее с този морален кастрат - нека се гордее - аз не искам, защото не съм и няма да бъда платен убиец на българи в полза на враждебна държава. Не искам да чета и стиховете му - достатъчно ни ги набиваха в главите по времето на комун.онанизмата, когато ни промиваха главите с какви ли не небивалици и огняро-интелигентски ментета.
Само го сравнете с Христо Ботйов!
неделя, 31 март 2013 г.
За интернационалсоциалцървулпрогресизъма или що е това комун. онанизъм
Орден за каскет-културизъм и комун.онанизъм
Когато човешката личност съществува като наркоман в дефицит на морал, скрупули и липса на достойнство, тя е принудена да се самозаблуждава, че средата, в която живее не е отровена от собствените `и изпражнения, както `и че въздуха не е отровен от токсините, които тя самата произвежда.
Този дегенерат не може да си представи, че въобще съществува хомеостаза извън представата му за ценност и, което е по-страшно и, в което се състои цялата трагедия за обществото у нас, се превръща в катастрофа за поколенията - тогава цялата същност на подобни индивиди е насочена да убеждава останалите, че:
- обитаваната от него кочината е храм;
- зурлата му е лице;
- той е месия, а не нерез;
- живота, който хвали не е трагедия;
- идолите му не са канибали;
- присъствието му не отвращава;
- че агресията му не е обида за здравия разум и смисъла на живота!
В природата безсмислената материя се превръща единствено във вредна енергия.
петък, 29 март 2013 г.
Голямото българско пране на съвести
Когато дявола чете Евангелието и го обяснява по своя си начин - виновен за греховете и съдбата на Содом и Гомор е винаги Господ Бог!
Когато следствието се представя като причина, няма как краха на социалистическата икономика да се посочи като източник за последвалите ни бедствия, особено ако единствените виновници за този крах са в основата на последвалите катастрофични години на хипер инфлация и хипер ограбване.
Когато българите в продължение на 22 год. са лъгани, грабени и лумпенизирани от причинителите на социалистическия крах и центъра на общественото внимание е насичен към днешните неуредици причинени от вчерашните престъпници - няма как някой днес да си спомня за онази телевизионна изява на др. Петър Младенов - ген. секретар на ЦК на БКП и член на Политбюро, в която той призна реалността на пълната и повсеместна разруха на икономиката и финансите на НРБ във всички направления и без остатък.
"Пред очите ни изчезнаха националният авиопревозвач, компанията за международен автотранспорт (СОМАТ), търговския ни флот, агонизираха железниците, военно-промишления комплекс, десетки предприятия бяха нарязани за скрап, болници, училища и научни институти - закрити. Образованието, здравеопазването и социалната ни система колабираха " -
думи, думи, думи.
Това е истината, казана в обратен ред и като полу-истина.
Соц. икономиката ни бе изградена на принципа на алогична и нискоефективна екстензивност, в която основен дял имаха военно-промишления комплекс, международния трафик на наркотици и евтината работна ръка на 5.5 милиона работари. Нищо не беше насочено за "благото на човека" и нищо не се правеше в "името на народа", ако мога да изполвам лозунга на комун. онанистическата пропаганда .
Комун. онанистическият режим захранваше с оръжие и на вересия де-що имаше прогресивно-мракобеснически и терористичен режим по земята, но пък за сметка на това - и до днес не е получена дори стотинка от основните борчлии на соц. държавата ни - Ирак, Либия, Йемен, Ссср.
Железниците ни обслужваха предпиятията от военно-промишления комплекс, Кремиковци и останалите абслолютно губещи стопански субекти и обезсмисляха съществуването си от гледна точка на икономиката.
Селското стопанство трупаше огромни нетни загуби и беше дотолкова прецъфтяло, че традиционните български стоки: факсул, лук, картофи се внасяха целогодишно от чужбина - и така до днес, а един литър мляко струваше на държавата над 1 лев.
Международния транспорт разкарваше по света продукцията на военно-промишления комплекс и беше основния лост за трафика на наркотици за Западна Европа. Търговския флот също.
Националната авиокомпания трупаше само загуби.
Социална система, която била национализирана и съсипана не може да се изгради днес от милиони пенсионери и безработни по време на икономически и социален срив.
Здравеопазването също.
И так далье илюзорни и плакатни виртуалности на соц. нереалистичното съществуване на "икономиката - икономична - дело на всеки", която през последните години на соца живееше само с кредити от капиталистическия свят, евтините енергийни носители от Ссср(срещу урана, които подарявахме на Ссср за мирните съветски атомни бомби) и ниската себестойност на полуробския труд в Отечеството.
Постоянно се питам защо се тиражират хиляди писания, които рисуват окаяното ни положение днес, с което сме наясно, и което всички ние чувстваме доста осезаемо и натуралистично.
Като се почне ореваването на днешното тежко положение на всичко у нас все някой умишлено ще забрави кой причини страданията на хората и ни докара до ръба на бездната преди 22 години, откъдето не сме мръднали от тогава до сега и превърна живота ни в перманентна борба за физическо оцеляване.
Писания, в които художествено се описват последиците от една планирано наложена действителност, както и от организирани престъпления - без да се посочи престъпника, оръжието на престъплението, заедно с премълчаването, че умишлено не се търси от никого отговорност - се нарича изпиране на съвести и неизбежно предизвикват асоциации за вменяване на вина на жертвите.
сряда, 27 март 2013 г.
Кратка ненаучна теория за края на света
Краят на света е абстрактно понятие измислено от хора, които владеят алхимията на словото, а го валидират уплашени и изгубени в какафонията, и конгломерата на житейските превратности. Тези наивни халюцинатори обикновено съвсем неочаквано са стреснати от реализирала се в действителността възможност, ситуация или проблем.
Какво означава края на света и може ли да има такъв, ако сме наясно, че нищо в природата не се губи, а само променя вида и формата си - като войнишки предмет в соц. казарма от времето на "народната" ни армия? Каквото и да означава не е нищо друго освен повод за опъване на струната на страха от постоянно натрапвания предстоящ Апокалипсис завещан от вехти писания и пресни ридания.
Този израз добил внушение и обема на апокалиптично понятие и ситуиран към 2012 год. от сръчни мошеници е проекция на представите ни за самите нас, хората около нас и нещата от живота в най-мрачните ни прогнози за бъдеще.
Колкото хората са по-различни и по-пъстри, толкова по-голямо е разнообразието от нагласите ни за всичко, което би довело до тази прекалено лична и индивидуално поносима житейска, човешка, творческа, сърдечна катастрофа, чийто мащаб се измерва от нашето възпитание, интелект, визия за света и собствените ни очаквания от всичко и от всички ни около нас.
За един края на света се измерва с краха на борсовите цени, където е заложил спечеленото с много труд. Някои хора го оприличават с перманентната българска икономическа криза. За друг липсата на любимия човек или разлюбването му от него е равностоен на вселенски катаклизъм. За трети загубата на любим отбор във решителен футболен мач е достатъчна причина и повод за трагедия от планетарен мащаб достойна за края на света.
И тъй нататък...
Всеки човек консумира собствен вариант на тази катастрофична възможност или невъзможност и личното си предразположение към нея.
Краят на света е краят на илюзиите ни, че ние или някой, а в повечето случаи и на хората около нас, можем да живеем без живителната сила на потребностите от човешките ценности като смисъл за живота ни при опита ни да ги заменим с лъжата, че нещо или някой в момента е по-важно от човека и човещината.
събота, 23 март 2013 г.
сряда, 20 март 2013 г.
Christo, който отказа да бъде българин
Големият надут пакет от Christo, великия инсталатор от български поризход, бе инсталиран от него в Gasometer Оберхаузен - Германия на 16 март т.г. и ще бъде изложен за разглеждане до 30 декември.
Скулптура, която е инсталирана в бивш резервоар за газ, е направена от 20350 кв. метра прозрачен полиестер и 4500 м въже. Напомпания пакет е 90 м висок и с диаметър 50 м. Тежи 5,3 т - с обем от 177 000 куб. м.
Осветен е с 60 прожектора и вътре в него се поддържа постоянно налягане от въздух, който го държи изправен.
Престоят в кухия обем на скулптурата бил едно изключително усещане за форма, пространство и светлина.
понеделник, 18 март 2013 г.
Бъдеще, зависимо от миналото на комунизма
Желая, когато българите се обръщат към недалечното минало, да знаят няколко безспорни факта, които все още не са изписани ясно в историята и не се казват на висок глас.
А именно:
- БКП установява едноличен режим в България с помощта на Съветската армия и Сталин чрез убийства без съд и присъди, скалъпени съдебни процеси срещу опозицията, заточения в лагери, изселвания на хиляди семейства от домовете им.
- По броя на жертвите и размера на насилието спрямо населението България отстъпва само на СССР в целия Източен блок.
- Най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическото управление в Източна Европа е на българските горяни, продължила до 1954 г.
- Първите бунтове срещу комунистическо управление зад желязната завеса е на българските селяни от Кулско през 1951 г., предшестващи работническите бунтове в ГДР през 1953 г.
- Първата държава от социалистическия лагер, която изпада в неплатежоспособност, е НРБ през 1960 г. при управлението на Тодор Живков. В резултат първият секретар на БКП еднолично и тайно продава златния резерв на България – 23 тона, на Хрушчов, за да върне малка част от дълговете на комунистическата власт към основния й кредитор СССР.
- Последните комунистически лагери в Източна Европа са тези край Ловеч и Скравена, закрити през пролетта на 1962 г., едва след като в ЦК на БКП достигат сигнали въпреки контрола и наложената конспирация от страна на отговарящия за лагерите замвътрешен министър и дясна ръка на Живков Мирчо Спасов, че в тях се извършват убийства.
- Човекът, който е лежал най-продължително време – 33 години – в затворите на Източния блок (повече от носителя на Нобелова награда за мир Нелсън Мандела в ЮАР), е българският дисидент и борец за свобода Илия Минев, интерниран и наблюдаван зорко от Държавна сигурност до 1990 г.
-
ИлияМинев(1917-2000)
- Управлението на БКП не се е свенило да използва Държавна сигурност да спре гласовете на своите критици зад граница като писателя Георги Марков (1975) и емигранта Борис Арсов (1974) чрез отвличане и убийство.
- Специално създадени от Държавна сигурност фирми извършват под контрола на Политбюро на ЦК на БКП десетилетия наред контрабанда в нарушение на международните норми, включително и контрабанда на оръжие и наркотични вещества, както и износ на държавни капитали.
- Държавна сигурност след 9 септември 1944 г. е конструирана, развивала се е и е била пряко подчинена на КГБ до 1990 г. Тодор Живков дава указанието „координацията и взаимодействието между ДС и КГБ да се издигат на такова равнище, че те да функционират като единна система, Държавна сигурност да работи като филиал на КГБ”.
- През 1956 г. Тодор Живков наследява от Вълко Червенков политическата полиция в Държавна сигурност в лицето на ІІІ секретно политическо управление за „борба с контрареволюцията” и развива нейния всеобхватен контрол над обществото с Шесто управление на Държавна сигурност за „борба с идеологическата диверсия, контрареволюционни, националистически и други противодържавни прояви” в НРБ през 1967 г. Репресията над всеки инакомислещ сред интелигенцията, духовенството, научните среди, средствата за масова информация, студентите, включително и членове на БКП, е в основата на комунистическия режим.
- Репресивният апарат на Държвана сигурност е използван за потъпкване на човешките права на българските граждани, включително и на представители на малцинствата, като най-бруталните мащаби на тази политика, изповядвана от висшето ръководство на БКП, намира израз в насилствената смяна на имената на българските турци.
- Тодор Живков използва репресивната машина на Държавна сигурност и в последните дни на своето управление за разправа с неформалните организации в страната и за разпръскване на мирния протест на независимото сдружение „Екогласност” пред градинката на „Кристал” на 26 октомври 1989 г.
- През януари 1990 г., броени месеци преди първите демократични избори в България след краха на комунизма, изпратеният от триумвирата Петър Младенов – Андрей Луканов – Александър Лилов за министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев дава строго секретна от особена важност заповед за унищожаване на досиетата на Държавна сигурност тайно от опозицията и от обществото. Целта е БКП да прикрие и запази контрола на своя агентурен апарат и да се прочистят архивите от компрометиращите комунистическото управление материали.
- Мрежите на зависимост от Държавна сигурност и задкулисното й влияние в политиката, икономиката и медиите хвърлят черна сянка върху процесите на целия български преход от комунистически режим към демокрация.
Desebg.com*
——————–
* Независимият специализиран сайт „Държавна сигурност.com” е дългосрочен проект, чиято цел е да предлага на едно място в удобна форма леснодостъпна справочна, историческа и аналитична информация и знание за системата на функциониране на бившата Държавна сигурност и нейната дейност като репресивен орган на БКП по време на комунистическата епоха в България, както да анализира и документира ролята и мястото й в комунистическата държава и по време на прехода от комунизъм към демокрация.
вторник, 12 март 2013 г.
Правителство на служба при народа и Плевнелиев, президента.
Предложението на Плавнелиев за служебен кабинет
Когато избрани глупаци говорят глупости от името на народа това е равнозначно на казано от народа.
Умния и интелигентен народ не избира глупаци, които да говорят глупости от негово име!
.
Абонамент за:
Публикации (Atom)