______________________________________________________________________
Снимката на леко изпокъсаната стара служебна карта на Александър Туутс е избледняла и износена. Изглежда много по-млад, отколкото е сега: късо подстриган и с остри черти. Следващото лято ще бъде тридесетото му в Естонската служба за вътрешна сигурност (на естонски съкратено KAPO). Не знам как смята да отбележи този повод. По-голямата част от свободното си време прекарва сред природата и работейки с ръцете си, макар че не иска да каже къде. "Нека не опитваме да бъда профилиран", отговаря той с хладна усмивка, когато го питам коя е любимата му книга. "Да не улесняваме противника."
Туутс се занимава с Русия през 15 от последните 30 години. Опитвал се е да предвиди следващите ѝ стъпки, предлагал е една-две собствени изненади и е разкривал руски шпиони, някои от които са били негови колеги. Първоначално не отговаря, когато го питам какво е почувствал, когато за първи път е разпитвал Алексей Дрешен, бивш началник, а по-късно и подчинен. Поздравявали се сутрин, махали си за довиждане, когато си тръгвали за деня, и може би са подритавали гумите на автомобилите си, докато разговаряли на паркинга. Всичко това до момента, в който се разкри, че Дресен е предател, работещ за Русия.
"Детайли" - казва строго Туутс, когато го питам какво е издало Дресен. Но когато в крайна сметка седят един срещу друг и неговият скорошен колега, може би дори донякъде приятел, е с белезници, Туутс казва, че не е изпитал големи емоции.
"Няма решения на гореща глава."
Той проявява раздразнение само веднъж по време на срещите ни - когато питам дали е възможно да интервюирам Естон Кохвер, колегата му, отвлечен от руското разузнаване. Резервираността не е просто черта на характера: тя е стратегическото оръжие на Туутс срещу Русия.
Както са му доверили руски разузнавачи: "[Предимството на естонците] е, че всички вие сте уравновесени." Дресен също така се е надявал, че Туутс ще прояви емоции по време на разпита си, и губи почва под краката си, когато това не се сбъдва. Те не знаят как да се държат под контрол. Или просто не могат да го направят. Стават емоционални, избухливи, раздразнителни, объркани. В някакъв момент руските агенти губят контрол и не са в състояние да направят нищо по въпроса - просто така стоят нещата. Както те признават: "Не можеш да победиш Русия с разум".
Според Туутс неразделен елемент от руското общество е "показуха": да се преструваш, че всичко е наред, докато реалността е всичко друго. Това се отнася, поне отчасти, и за руското разузнаване, нищо че то е мощна система, в която работят хиляди хора.
"Хаосът е белег на руската култура. Винаги трябва да има пастир, в противен случай е анархия", отбелязва Туутс, който е израснал в източния естонски град Кохтла-Ярве с руско мнозинство. Докато обсъжда Русия, той нарочно използва думата "противник" вместо "враг", която според него е ненужно натоварена. Когато някой води борба с Русия, може да се очаква от тях, че ще бъдат прекалено емоционални, но и безмилостни. Те са велики, амбициозни, безмилостни и най-вече жестоки.
Туутс не е изненадан от зверствата, извършени в Буча. Не беше и никой друг от агентите на контраразузнаването, които интервюирах в Естония, Латвия и Литва. Те са наясно как руснаците са се държали в Прибалтика по време на Втората световна война. За това как са се държали преди това. За това как са се държали винаги. На Запад липсва такава информираност.
"[Западът] има късмет", отбелязва Туутс. "Ние сме буфер между тях и Русия. Те са забравили много и смятат, че Русия е точно като тях."
Не е така. И Путин не е единственият проблем.
"Когато войната започна, се притеснявахме хората да не кажат, че това е само войната на Путин", казва генералният директор на латвийската служба за държавна сигурност Нормундс Межвиетс, докато разговаряме в звукоизолиран офис в безформена сграда, разположена в предградие на Рига. Дикцията му е мека, рязка и пунктуална, точно като на любимия ви психиатър. Руснаците не са чужди на Межвиетс. Той е израснал сред много рускоговорящи и скарванията са били ежедневие.
"Всеки ден бях свидетел на руския манталитет".
Колегите на Межвиетс в другите балтийски държави потвърждават неговите чувства.
"Очевидно е, че не можеш абстрактно да обвиняваш цяла нация", казва дългогодишният генерален директор на естонската служба за вътрешна сигурност Арнолд Синисалу. "Но едно общество и една нация представляват едно цяло. Държавата може да промива мозъци, но зародишът на шовинизма все пак извира от самия народ".
Когато директорът на Департамента за държавна сигурност на Литва Дариус Яунишкис служи в съветската армия, той постоянно се сблъсква с руски войници намерени за доминация.
"Сражавах се с тях - казва той, - защото знаех, че щом се подчиниш на волята им, ставаш техен роб. Но ако отвърнеш на удара, тогава можеш дори да спечелиш доверието им."
Когато го питам в колко схватки е участвал, ръката на Яунишкис се отмества, за да покаже талисман на китката му. Имаше много, казва той. Много много. Темата не е случайна. Той я използва като учебен материал за по-младите си колеги, като разширява опита в анализ на Русия като цяло: те признават и уважават само силата.
Точно по този начин балтийските контраразузнавачи се отнасят към Русия - не "тя", а "те". Войната в Украйна не е война на Путин. Жестокостта не е дело на Путин. Изнасилванията, убийствата, избодените очи, обесванията и изгорените трупове не са специална тактика, прилагана от руския лидер. Това е Русия като цяло.
"Мнозинството руснаци са виновни", казва Синисалу.
Понякога западните колеги трудно вярват в това.
"Те със сигурност са по-наивни и оптимистични от нас", казва един от балтийските контраразузнавачи.
"Когато се опитвахме да обясним на партньорите си, че на Русия не може да се вярва, те го отричаха", добавя друг, видимо възмутен. Грузия, Крим - нищо не се промени. "И ето ни през 2022 г." Няколко от интервюираните загатнаха, че им се е налагало неуморно да напомнят на западните партньори за опасностите от подобна наивност.
Туутс казва, че ако трябва да бъде справедлив, не може да намери вина в западните разузнавателни служби. "Те познават Русия достатъчно добре." В Европа и по-далеч от нея агентите, които са изцяло потопени в руските въпроси, повтарят общото разбиране за страната и заплахата, която тя представлява.
Проблемите обаче продължават да съществуват сред политиците и ръководителите на чуждестранните разузнавателни служби. Отричане. Отхвърляне. Свеждането на всичко до Путин и най-близкото му обкръжение, защото не бива да се поставят всички руснаци под общ знаменател или да се смята, че съществуват общи национални характеристики.
Изводите на балтийските контраразузнавачи за Русия са обратни. Както отбелязва един от тях: "Нашето разбиране е полярно противоположно на това на Запада." Ние съжителстваме в света със страна, чиито граждани се придържат предимно към кодекса на силата. Войната в Украйна не беше изненада, а по-скоро логично развитие. И в някакъв момент тя ще се повтори отново.
Опит от първа ръка
Тези, които интервюирам, са родени в края на 60-те или началото на 70-те години на миналия век. Те са израснали сред толкова много руснаци, че когато говорят бързо, в някои от тях, включително в Туутс, се долавя лек руски акцент. Всички те са били призовани в Червената армия.
"Пълна идиотщина и глупост", измърморва Синисалу, когато го питат за бившите му офицери и колеги по наборна служба. Туутс е бил ежедневен свидетел на "дедовщината" - насилственото подчиняване на младшите войници.
Когато ръководителите на балтийските контраразузнавания се срещат, те разговарят на английски, въпреки че руският също би могъл да послужи като общ език. Всеки от тях владее последния дотолкова добре, че когато Синисалу или Туутс започнат да цитират руска поговорка, другият довършва вместо тях. Става дума за едно от изказванията на Путин от 1999 г: "Ще ги бием, дори в тоалетната". Те изтъкват използването на престъпния руски уличен жаргон.
Според режисьорите словоредът не е случаен. Той е слой от дикцията, който може да се използва за тълкуване на основните модели на поведение, практикувани от Путин и неговата свита. Той няма нищо общо със западните лидери, които са носили официални униформи в частни училища, след това са учили политическа философия в Харвард и знаят къде да поставят вилицата за салата. В Русия, разбира се, не липсват очарователни, интелигентни, сърдечни и истински хора, но те не определят основния тон на руското общество.
"Ако искате да опознаете Русия, то не ходете в Санкт Петербург или Москва", казва Туутс. Веднъж той прекарва шест месеца в Кронщад, на един хвърлей разстояние от Санкт Петербург, но изпълнен със съвсем различна порода хора. Там никой не сваля шапките си на масата и не знае нищо за етикета. Всичко се разпадаше и краката на столовете бяха на ръба да се счупят под теб, но никой не си мръдна пръста да поправи нещо, а просто въздъхна "Ах..." и махна пренебрежително с ръка. Атмосферата беше наситена с нещо неприсъщо и чуждо на Запада - руското общество е свикнало да страда. Една несправедливост, която изпраща парижани на улицата, няма да накара нито един жител на Новосибирск да се почеше по тила.
"Не можеш да разбереш Русия чрез книги или анализи", добавя Яунишкис. "Трябва да поживееш там известно време."
Никой от директорите на контраразузнаването не е посещавал Русия от много дълго време; поне не официално. Въпреки това те са виждали своя дял от руски села, в които няма надеждно електричество, проходими улици или дори вътрешни тоалетни. Вярно е, че те рядко имат работа в такива райони, където дори храната е оскъдна. Съществува само двусмислена гордост от принадлежността към такава велика - и силна - нация.
Един познат, който често е посещавал по-малки руски селища, даде ярко описание на обичайните местни исторически музеи: една зала, обхващаща периода от палеолита до 1941 г., последвана от пет зали, посветени на годините 1941-1945. Втората световна война. Победа над нацистите. Единственият източник на почит в такава скромна среда, където навън от вратата на музея започва простор от безкрайна кал, а местен пияница се е свил до стената, дремейки като сънена домашна муха.
Има хора, които казват, че истинското практическо познание на балтийските държави за Русия започва едва през 40-те години на миналия век.
"Вижте какво са направили през Втората световна война", казва Синисалу, когато обсъждаме масовите гробове, изнасилванията и депортациите в Украйна. "Това е абсолютно същото." Бабата и дядото на Синисалу по майчина линия са депортирани в Сибир, където и двамата загиват. Това, което се случва днес в Украйна, е виждано и преживявано и преди в Талин, Рига и Вилнюс.
"Всичко се върти в пълен кръг, нищо не се променя", казва ми 90-годишен бивш зъболекар на празненството по случай рождения ден на дядо ми. Дядо ми навършва 96 години и няколко месеца по-късно ми изпраща чернова на статия, в която призовава хората да спрат да използват изрази като "съветски режим", тъй като според него не е имало Съветски съюз. "След разпадането на Руската империя през 20-ти век за злодеи бяха обявени само тези, които изпълняваха заповеди", пише той гневно. Според него руското общество като цяло носи отговорността.
"Не съществуват отделни нации или отделни общества", твърди негов яростно антивоенно настроен руски познат. "Смятам, че така наречените нации са инструмент, използван от гигантски империалистически конгломерати, които се борят помежду си в Украйна за глобално господство, и всичко това за сметка на живота и съдбите на хората от работническата класа - за каква "нация" може да се говори..."
Офицерите от балтийските служби за сигурност обаче не описват руския империализъм и бруталност като военна тактика, а като ширеща се социална норма.
"Вярвах, че манталитетът им се е променил през годините и след войната са си направили сметката. Това би било нормално", казва Яунишкис. "Но съм се заблуждавал."
Наистина, как Русия би могла да има някаква равносметка, когато страната никога не е била подведена под отговорност? По време на Втората световна война нацистите временно се издигнаха на върха на класацията за жестокост, което накара хората да забравят зверствата на Русия.
"Те никога не са били подведени под отговорност", казва Синисалу. "И това ги накара да се чувстват непобедими."
ИМПЕРИЯ
Не ми казаха пълното му име, дори след като попитах. Знам само първото му име, че е историк и че работи с шпионите и детективите на КАПО. Историкът, да го наречем Петер, има за задача да помогне за разкриването на престъпления, извършени по време на съветската окупация през 40-те години на ХХ век и по-късно. Тъй като Русия стои в самия център на ужасните деяния на Съветския съюз, те в голяма степен помагат да се разберат действията на страната днес. Никой не би използвал Ангела Меркел или Олаф Шолц, за да подобри анализите си на нацистката история, но в Русия нищо не се е променило.
Питер изследва как са били планирани съветските депортации, как са били проследени и екзекутирани партизаните от "Горски братя", както и какво е станало с оцелелите. Той издирва тайни гробища на КГБ и претърсва архивите, за да намери доказателства за безбройните престъпления срещу човешките права, извършени по време на руската окупация.
Понякога се съветва директно със Синисалу, когото нарича "историк аматьор над средното ниво".
"През последните няколко години историята се повтаря много по-ярко, отколкото някога сме очаквали", казва Питер. Всеки ден той излиза от архивите, чете новините и не вижда голяма разлика между това, което се е случило тогава, и това, което се случва днес. "Изглеждаше така, сякаш са пенсионирали тактиките си, но те се завръщат в абсолютно същата форма, както преди".
Въпреки това той е изненадан, когато започват да се появяват първите съобщения за бруталните действия на Русия в Украйна.
"Мислех, че ще се върнат към старата си риторика, но миналото, което се проявява наново по по-груб и по-силен начин, беше неочаквано", отбелязва Питер. Депортации. Изнасилвания. Предполагаеми борби с враждебни елементи, с изключение на действителни екзекуции на деца.
В Русия историята е по-жива и присъстваща, отколкото където и да било другаде.
"Оценките ни за Русия не са се променили през последните 30 години", казва Межвиетс. Основният анализ е следният: Русия иска да възстанови статута си на империя с всички средства.
"За тях не съществуват държави, а само зони и територии", обяснява Питер. Русия вижда себе си като заобиколена от васали и помощници - няма трети вариант.
"Те никога няма да се примирят с разпадането на СССР", казва Межвиец. Както самите руски лидери са заявявали: Русия свършва там, където я спрат.
"Това е мислене на завоевател", казва Яунишкис. "Всички около тях са врагове."
Официалните социологически проучвания рисуват ясна картина на истинските убеждения на руското общество.
"Те изглеждат като деца, които са били обидени и сега търсят отмъщение", добавя Яунишкис. Той твърди, че съветският начин на мислене е толкова дълбоко вкоренен в руското общество, че дори начинът им на съпротива все още датира от 70-те години на миналия век: хората седят в кухнята си, пият водка и се оплакват, но щом излязат от апартаментите си, се явяват на работните си места и работят покорно до вечерта. Въпреки това Межвиц казва, че този манталитет на завоевател не е просто съветски остатък, а се простира много по-дълбоко.
Изненадващо, ръководителите и на трите балтийски контраразузнавателни служби отговарят с едно и също име, когато ги питам за произхода на днешния руски манталитет: Иван Грозни. Владетел, живял преди почти 500 години, провел успешни военни кампании, насочени към териториално разширение, и се отличавал с изключителна жестокост, като в пристъп на ярост дори убил собствения си син. Съвременната жестокост и експанзионизъм на Русия са копие на убийствения империализъм на Иван Грозни.
Разглеждането на бившия велик московски княз за корен на съвременна Русия не е просто плод на въображението на балтийското контраразузнаване. Наскоро Питер прочете дълга руска пропагандна статия, възхваляваща Иван Грозни като гений и пример за подражание. Русия все по-често използва исторически събития, за да оправдае настоящите си действия, като издига например паметници с войници от Бялата и Червената армия, застанали един до друг, и табела с надпис: "И двамата са се сражавали за Русия". Питер почти се смее, когато ми разказва.
Двойката е абсурдна в исторически контекст, но в Русия всичко е възможно. Империализмът, непрестанната експанзия, съчетана с национализма, центрирането на самите руснаци във всичко - там такива абсурдни съжителства са в състояние да се сгушат заедно и да направят невъзможно обикновеното развитие.
Синисалу не е единственият любител на историята в естонското контраразузнаване: Туутс може да проследи родословието си 300 години назад и е необичайно ентусиазиран, когато започва да ми разказва за предците си. Една от бабите му произхожда от аристократични балтийски германци и недоверието не е непозната тема: в семейството се образува разкол, когато тя решава да се омъжи за естонец, които по онова време са били обикновени селяни. Туутс грижливо е съхранил всеки къс от кореспонденцията, свързана с тази история.
Руските разузнавачи се интересуват не по-малко от историята, макар и в изкривена версия.
"През последните няколко години те усилено наблягат на оформянето на настоящето чрез историята", казва Межвиетс. А за един руски разузнавач "история" означава преди всичко конфликти и войни. Дългогодишните сблъсъци се използват, за да оправдаят борбата днес, а според Питер руските разузнавачи получават "специална доза" от тези уроци, които подхранват не само желанието им за експанзия, но и за възмездие.
Разочарованието от изоставането от Запада е накарало руснаците или да засилят националната изключителност, или да се обидят, да се озлобят и да повярват, че страната е била ограбена от нещо. Както ми каза един руски познат, "руснаците не се интересуват от истината, а от справедливостта". Няма значение, че тази историческа справедливост не е нищо друго освен фантази тънка като хартия.
Не е необходимо да се рови много дълбоко в колониалната история, за да се разбере съвременна Франция. Русия е различен случай. Всичко е само продължение, поставено в ритъма на миналото. Днешните руски сили за сигурност са удивително идентични със своите предшественици, създадени преди векове, и дори основните методи на пропагандата в страната са усъвършенствани по царско време. Войните на Русия в Сирия и Афганистан се водят по същия начин, както и Великата северна война (1700-1721 г.) и Ливонската война (1558-1583 г.). Танковете са заменили мечовете, а войниците носят бойни обувки вместо шпори, но техните намерения, поведение, а може би дори и част от оборудването им са отпреди векове.
Културата на жестокост в съвременната руска армия се утвърждава по време на сталинските ГУЛАГ. Тя не е случайна, а систематична. Строгите йерархии, неспособността да се отчитат различията, автократите, затворени в информационни балони, и в същото време населението, копнеещо за автокрация - може би най-трудният аспект за западняците - съществуват в Русия от векове и само ще се запазят.
"Насилието е историческа закономерност в Русия и това няма да се промени", спокойно добавя Синисалу. "Човешкият живот там няма стойност."
Директорите на балтийските контраразузнавания не говорят само за Путин, а припомнят управлението на Петър Велики, който нарежда да бъдат екзекутирани всички руснаци, подкрепящи шведите. Отново Синисалу и Туутс споделят заедно една руска максима: "Бийте своите, за да плашите другите".
Клането в Буча не е уникално, а е повторение на Катин. Детонацията в затвора в Оленовка е копие на експлозията в Самбир, при която през 1941 г. загиват 1200 затворнички. Нищо не е изненада за всеки, който е запознат с украинската история, тъй като Украйна не е просто Украйна - тя е и Естония, Латвия и Литва през 40-те години на ХХ век.
ТЕ НЕ СА КАТО НАС
"Те уважават само силата", казва Яунишкис, "и ако отговориш на тяхната със своята, тогава може дори да станете приятели". Принципът е диаметрално противоположен на дипломацията с костюм и вратовръзка и обикновените преговори, с които Западът е свикнал.
"За Русия победата и на двете страни е равна на загуба", отбелязва естонски предприемач, който от десетилетия организира сложни бизнес сделки с руснаци. "Те имат нужда винаги да има печеливши и губещи, дори когато преговарят." И само те могат да излязат начело.
"Там дипломацията е признак на слабост", казва Межвиетс. "Русия признава само силата. За Запада е трудно да го разбере, тъй като западняците изповядват различни ценности и вярват, че и другите ги изповядват."
Яунишкис сравнява съвременното руско общество със средновековните монголи. Въпреки че някога Литва обединява сили с руските князе, за да се противопостави на монголските орди, той смята, че Русия е сменила страната си, имайки предвид поведението както на нейните офицери, така и на войниците. "Те са животни", откровено заявява той.
"Не искам да мисля толкова примитивно; да вярвам, че такова зло наистина може да съществува в руското общество", казва ми Петер. "Иска ми се да вярвам в нещо по-благородно. Но това е просто истината."
Яунишкис е наясно, че подобни твърдения не са политически коректни. Разбира се, това няма нищо общо с националните характеристики или с това, че всички руснаци са лоши яйца.
"Поколения наред хората в Русия са се раждали в приказки, в които животът е ужасен, и почти никога не са се радвали на свободата на изразяване, така че какво друго може да се очаква?" - казва правозащитник, който отказва да лиши цялото население от човешкото му лице. Трябва да говорим не за руснаците, а за руското общество.
Непрекъснато ни се повтаря, че Русия се състои от съставки като Чехов, борш, щедрост, братство, благочестие и Достоевски. Но нека си припомним какво пише Достоевски: руснакът може да действа само в радикални граници, да бъде радикално добър или радикално зъл. Един от героите му позволява да се види "дълбоко национален предмет - огромен юмрук, жилав, възлест и обрасъл с някакъв червеникав пух, и стана ясно, че ако този дълбоко национален предмет се спусне върху нещо, той няма да остави след себе си нищо друго освен влажно петно".
Синисалу е страстен читател на Людмила Улицка и гледа всички нейни интервюта. Първоначално той е изненадан, че макар писателката да се противопоставя горещо на войната, тя не е напуснала Русия преди нейното избухване. "Но, после се вгледах по-дълбоко и разбрах, че тя не е истинска рускиня, а еврейка". А какво казват за евреите в Русия? Както се казва на един от героите на Сергей Довлатов: "Бих дал дузина украинци за един евреин."
Презрението към Украйна не е само една от заблудите на Путин - корените му се простират много по-дълбоко. Преди да интервюирам известен руски театрален режисьор, бях предупреден, че по принцип той е либерален антипутинист, но смята, че окупацията на Крим от Русия е била правилен ход, тъй като украинците "не са хора".
Когато обсъжда Русия, Яунишкис многократно използва думите "уникален манталитет". Русия не принадлежи към нашата екосистема. Тя има свой собствен набор от правила и ценности. Дори вицовете са различни. Балтийските контраразузнавачи често се опитват да разкажат на западните си колеги руски вицове, но не успяват да се разсмеят, защото не могат да разберат как подобни неща могат да бъдат смешни. Само тези, които са израснали в балтийската сфера, могат да се смеят както на анекдотите, разказани тук, така и на тези, разказани на Запад.
"Би било твърде опростено да припишем руския манталитет на пропагандата", казва Яунишкис. "Империализмът, шовинизмът, бруталността - те са част от руското образование, възпитание и култура, но са и част от техните ценности. И това е така в продължение на векове." Уви, нито Яунишкис, нито който и да е друг офицер от балтийското контраразузнаване, когото интервюирам, не вярва, че това може да се промени.
НИЩО НЕ СЕ ПРОМЕНЯ
Когато през 1991 г. балтийските държави възвръщат независимостта си, Русия също става временно по-демократична. Изборите привидно се провеждаха, лидерите говореха за отваряне и всичко изглеждаше, че се променя към по-добро. Но само Западът вярваше, че Русия е направила обрат.
"Когато правехме плановете си, предполагахме, че Русия ще се върне към старото си Аз и империята ще се върне поне година по-късно", казва Райво Варе, който по това време е държавен министър. Той цял живот се интересува от Русия и живее там от 17 години. "Практическият опит" е в основата на оценката.
"Уви, бяхме прекалени оптимисти", добавя Варе. Минават само няколко месеца, преди Русия отново да започне да манипулира Естония, този път с петрола.
Всички, които работят в балтийската контраразузнавателна агенция, твърдят, че нищо няма да се промени.
"В руските училища учат децата, че балтийските държави са загубени само временно", отбелязва Питер. Преди да продължи, той увива ръце около чашата си с кафе. "Пушкин не може да ръководи държава като Русия". Питер не вярва, че нещо ще се подобри, дори ако Алексей Навални по някакво чудо стане лидер на Русия. "Манталитетът е същият. Би трябвало да има пълна чистка, но това няма да се случи." Младите хора в Русия са изоставили надеждата, държавният апарат е огромен, протестите не водят до никъде, а всички дългогодишни надежди на Запада за мирен демократичен преход са напълно наивни, пренебрегвайки руската история, нейния манталитет и реалност.
Съвсем наскоро посланикът на Естония в Украйна Каймо Кууск застана на ръба на масовите гробове и посети бившите камери за мъчения в Изюм. Казаха му, че руските мъчители не са били пропадналяци, а са говорели с елегантен градски акцент от Санкт Петербург или Москва. Пълното поражение на Русия в Украйна е единствената възможност за промяна.
"Исторически погледнато, силата винаги е оказвала влияние върху Русия", казва Питер. "Колкото и да ви се иска да има друго решение, такова няма."
"В момента не се сещам за сила, която би могла да разпространи демократичните ценности в Русия", казва Яунишкис. "Те изискват уважението на всяка друга държава и го изискват чрез брутална принуда".
Межвиетс притиска дланите си и безпристрастно изброява точките от стратегическата оценка на латвийското контраразузнаване. Русия няма да завладее Украйна. Манталитетът на Путин ще започне да се променя, но никой не може да каже кога. Това зависи не само от него самия или от Русия, но и от нивото на активност на Запада. Тук Междиец прави кратка пауза.
"Въпреки това манталитетът на Русия няма да се промени", заключава той. "Дори смъртта на Путин няма да промени нищо. За нашия регион Русия винаги ще бъде заплаха, и то не само заради нейните лидери".
Директорите на трите балтийски контраразузнавателни служби смятат, че нахлуването на Русия в Украйна не е довело до промяна в първите, но със сигурност е довело до такава на Запад. Сега западните политици постепенно започват да разбират, че към Русия не може да се подхожда по същия начин, както към други държави, макар че това е много тънка граница, по която трябва да се върви. Хората все още говорят за "войната на Путин". Те подчертават, че "обикновените руснаци" не трябва да бъдат преследвани. Те твърдят, че трябва да останем хуманисти и разбиращи, защото в противен случай нямаше да сме европейци.
Това е противоречив коктейл, който изисква в името на западните ценности да убедим себе си, че украинските трупове са просто действие на един обезумял фанатик, водещ война, а не резултат от много по-широк, упорит начин на мислене, който е останал ненаказан в продължение на векове. Мнозина са готови да позволят на Путин да запази лицето си, без значение, че цената е украински тела с примки, завързани за шиите им, и премахнати лица.
Разбира се, Русия не е единствената страна, която изхожда от историческия разказ.
"Рузвелт също е бил наивен", казва Синисалу, като отбелязва как бившият президент е пожертвал балтийските държави в опит да спечели Сталин за съюзник. Той си спомня за възмущението, което избухва у американската публика след гледането на латвийски филм, в който комунистите се сравняват с нацистите. "Западът прояви много цинични интереси", казва Синисалу. "Политическото ръководство винаги определя правилата: трябва да продължиш да общуваш с Русия по някакъв начин". Когато го питам какви чувства предизвиква подходът на Запада, той свива рамене. "Какви биха могли да бъдат те? Във всеки случай не са положителни."
Синисалу признава, че отношението на Запад се е подобрило от началото на войната, но не достатъчно. Той нарича "глупост" всякакви препратки към "войната на Путин" или внушения, че Русия трябва да избягва униженията. Тъй като е добре запознат с историята, той знае твърде добре, че в Русия революции са се случвали само след загубена война.
Възможно е скоро балтийските държавни агенции за сигурност да загубят точните си познания за руското общество: по-младите поколения са имали контакт с местните рускоговорящи, но не и със същинска Русия, която е нещо съвсем различно. Това не е въпрос на етническа природа, а на възпитание. Днешните балтийски младежи като цяло не говорят руски, не могат да доловят нюансите и могат да сгрешат в детайлите.
"Аз съм реликт", казва Туутс.
Дали новото поколение ще донесе наивност? Питам аз.
"Не, напротив", отговаря Яунишкис. "Те имат опита на поколенията, които са били преди тях."
Шпионажът на Русия в балтийските държави леко отслабва след началото на войната, но моите събеседници смятат, че това е само временно.
"Работата ми е сравнително рутинна през последните 15 години", небрежно отбелязва Туутс. Той нарича залавянето на шпиони на противника "работа на конвейер", а собствената си професия - "начин на живот". Не е имало никакви промени в по-голям мащаб, казва той - единствените изненади са от тактическо естество.
Когато интервюирах Туутс в началото на лятото на 2021 г., той разказа за усилията на Русия да разпространява влияние в училищата и транзитните бизнесмени, които се борят за по-добри връзки с колосалната империя. Година по-късно всичко се е променило. Инструментите на противника са се променили, но бдителността все още е от решаващо значение. "Ако се впуснете в нещо, очаквайки, че те ще бъдат точно като нас, тогава се подготвяте за разочарование."
По време на съветската окупация Туутс прекарва известно време на работа в ракетно поделение, разположено в Украйна. Веднъж им е наредено да построят голяма, асфалтирана площадка за изстрелване на ракети. Не им били доставени нито чакъл, нито асфалт, нито една част от оборудването. Нямали дори водка, която да могат да разменят за доставки. Напук на всички шансове, тя била завършена два дни по-късно. Дивизията откраднала парен валяк и събрала останалите материали кой знае откъде.
"Трябва да си креативен" - е единственото, което казва той.
През уикенда след нахлуването в Украйна Туутс преглеждаше съветски пропагандни плакати от Втората световна война и му хрумна една идея. Той се обади на няколко колеги, проведе няколко бързи дискусии и до неделя вечерта изпрати файловете в печатница. Няколко дни по-късно на граничните контролно-пропускателни пунктове в Естония са разлепени плакати с призив за съвети и предупреждение за възможни опити за вербуване от страна на руски разузнавачи. Колко успешна е била кампанията? Питам аз.
"Имам избирателна памет", отговаря той с усмивка, въпреки че признава, че са постъпили изумителен брой съвети.
Туутс отлага една от срещите ни с няколко седмици.
"Туутс не е тук" - това е всичко, което ми казват представителите на пресслужбата на KAPO.
"Той е зает в Нарва", добавя троснато Синисалу. Това може да се очаква. Той е бил нащрек в Източна Естония - мястото на детството му - докато танкът от съветската епоха е бил преместен от пиедестал в Нарва в музей на открито.
Когато се завръща, Туутс не е особено развълнуван. Всичко върви по план, което не означава, че е било лесно. Очевидно руското разузнаване не е било много активно по време на спорното преместване. Въпреки това на КАПО се е наложило да използва единственото средство за потушаване на евентуални вълнения: полунасилствено вкарване на определени "необходими лица".
Възможно е Туутс да си е сложил запис на руски език, когато се е прибрал от Нарва. Той е почитател на руската музика и с удоволствие би поговорил с колегите си за "Кино" или "Аквариум", макар че в техните редици има повече историци, отколкото музикални почитатели. Срещаме се общо три пъти и Туутс дълго говори за Русия, но почти не казва дума за себе си.
"Може би това са последните интервюта, които някога ще дам", казва той.
През последните десетина години звеното на Туутс е заловило и арестувало 21 руски шпиони, като всеки от тях е признат за виновен. Подозирам, че намеква за още едно залавяне, когато приключваме разговора си и той казва: "Само изчакайте малко. Ще има новини преди края на годината."
Литовското контраразузнаване не дава подобно обещание, но във Вилнюс не липсват украински знамена по реверите. Няколко седмици след инвазията бащата на Яунишкис казва, че никога не би повярвал, че ще види друга война през живота си.
"Един ден руснаците ще се събудят и ще осъзнаят какво са направили", твърди Яунишкис. "И вината им ще бъде мъчителна."
Когато напускам централата на латвийската ВДД и ми връщат конфискуваните от мен химикалки, питам охранителя дали работата е била по-натоварена от обикновено. Той кимва, но не казва и дума.
Карам обратно към Естония. Няколко дни по-късно празнуваме рождения ден на моята пралеля. Тя навършва 100 години. Децата ѝ казват, че е в добра форма, все още е остра и само преди няколко години се е качила на покрива, за да научи коминочистача на едно-две неща. Въпреки това тя не спи добре от 24 февруари насам. Безсънието я сполетяло, след като прочела новината за нахлуването на Русия в Украйна.
"Тя се страхува", казват децата ѝ. "Страхува се, че изнасилвачите ще се върнат отново."
***
Eero Epner is a dramaturge, an art historian and freelance journalist from Estonia.
Eero Epner - Eesti Ekspress
22. Oct. 2022
__________________________________________________________________________
.jpg)
