неделя, 25 ноември 2018 г.

Без възможност за рециклиране




 

 

     "Еб@хти скапаната държава..." си мислеше стрина Пена, докато си хвърляше боклука през терасата на 5-тия етаж.
     В същото време, паркирайки колата си, чичо Ставри отвори прозореца и хвърли догарящата цигара на тротоара, като ядосано си мърмореше: "Дейба боклуците!
Цел ден им работим за 600 лева..."

      На първия етаж Анжела обясняваше разпалено на майка си как учителят ѝ се скарал днес, щото си гледала в телефона по време на час. Взел ѝ го и тя не могла да препише, и сега щяла да има ниска оценка, и можело да не влезе в гимназията, в която искала. Майка ѝ ядосана мислеше как още утре ще отидат с гордия съсобственик на родителските права, демек бащата, в училището за да се разправят с учителя, как така ще взима на детето телефона, че ще му остави и тройка?! Некъв прост учител, който с мижавата си заплатка не може да си позволи такъв телефон и сигурно от завист е излобял така към скъпоценното им отроче...

      Иванчо от втория етаж пък пиеше с приятели бира в градинката пред блока, псуваше системата и коментираше как ще ходи на протест в неделя, щото нЕкой нещо трЕбвало най-сетне да направи в тая скапана държава. Стана от пейката засили се, изрита я и я счупи. Ухили се доволно и извика "О-став-ка! Оставка и съд за тия крадци в правителството!", и бавно, залитайки закрачи към къщи да види какво е сготвила майка му за вечеря.

                           ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤

                                       Взето от Фейсбук    - автор ЧуД
   

петък, 7 септември 2018 г.

Съвецкият феодализъм ( из Задочни репортажи за България - Георги Марков)




   Единственото право, което крепостният народ има, е безропотно и усърдно да произвежда блага за феодалните касти и да се надява, че те ще оставят нещичко й за него. В качеството му на производствен добитък крепостникът има право на известни медицински и социални грижи, за да го поддържат работоспособен.**

   Това е структурата на съветския феодализъм, която е гръбнакът на режима у нас и във всички източноевропейски страни под съветски контрол.

_____________________________________________________________________

   Много трудно ми е да преценя какво комунистическо развитие бихме имали у нас, ако не следвахме т.нар. съветски опит. Може би щяхме да се озовем в положението на днешна Югославия или днешна Албания, или може би щяхме да намерим пътя към български вид социализъм, който би бил най-подходящ и смислен.   Днешните български идеолози подминават факта, че в българското обществено устройство преди войната имаше два много силни социални факта. Първият — отсъствието на мощен експлоататорски капитализъм, и вторият — самородният социализъм на силно развитото кооперативно движение. Така че, исторически погледнато, България без комунистическа помощ сама плуваше във водите на свой собствен демократичен социализъм. При това положение едно истинско правителство, което претендира да бъде социалистическо, би заложило на естественото развитие на тези самородни социалистически тенденции и само би ги засилило. И до ден днешен не мога да си обясня защо нашите селяни трябваше да бъдат бити, за да влязат в текезесетата, когато преди войната чувството за коопериране беше масово и селските кооперации бяха израз на най-демократичен и осмислен социализъм. Подчертавам тази страна на нещата, за да изтъкна, че съветският режим у нас въобще не се интересуваше от осъществяването на тези самородни и свойствени на нашия народ социалистически тенденции, както въобще не го интересуваше доброто на този народ. Точно като истински нашественици и верни слуги на чужди господари нашите диктатори се заеха да приложат буквално една напълно чужда и напълно неподходяща схема на обществено устройство. Историята, животът и характерът на съветските народи са безкрайно различни от тези на нашия народ. Дори ако приемем, че известни елементи на съветската система са косвено продължение на елементи на царска Русия, ако приемем, че едно насилие там е отговор на друго, исторически предхождащо го насилие, то тези елементи и това насилие нямат нищо общо с историята и характера на българите. Буквалното прилагане на съветския опит, добър или лош, образно казано, е кръстосване на мечка с гълъб или опит да с€ присади на лоза тиква. Така че не може да има никакво разумно оправдание на насилственото и против всякакъв разум налагане на съветския образец у нас, освен че това се прави, за да се смачка един народ, за да се убие най-ценното в неговия характер. „По примера на Съветския съюз“ се превърна в неспирен речитативен крясък на властвуващите папагали у нас. И до ден днешен не мога да разбера до каква степен нещата бяха заповядани от Москва и до каква степен подражателството бе израз на долно и сляпо верноподаничество. За съветския пример и съветския опит у нас могат да се напишат томове.    Прилагането му буквално често пъти имаше абсурден характер и водеше до огромни материални и духовни загуби. Трябваше да минат години, когато под натиска на българската природа на нещата най-после да се заговори срещу буквализирането на съветския опит и мълчаливо да се даде предпочитание на някои български форми. Разбира се, съвсем ограничено и предпазливо.

   Но налагането на съветския образец у нас доведе до катастрофални изменения както по отношение на формата, така и по отношение на съдържанието на нашия живот.

   Мисля, че приблизително най-точното название на съветския режим е — социалистически феодализъм, както веднъж гневно го нарече един от нашите най-добри поети. Обществената структура на нашето ново общество напомня удивително феодалната обществена структура, като приликата е още по-удивителна, когато сравним правата и задълженията на отделните звена. Сигурен съм, че един историк би направил много интересно сравнение между държавата на Борил и съвременна България. Разликата е, че феодалите от онова време не са подражавали буквално на византийските феодали. Но нека хвърлим око на обществената структура у нас, каквато тя е установена десет години след навлизането на съветската армия в България. Начело на страната стои главният български феодал, който е назначен от СССР, за да управлява от негово име страната. Българският произход на феодала е въпрос на елементарна куртоазия. Обикновено той е подбиран след аранжирана борба с други претенденти за мястото на пръв феодал. Техните аспирации биват периодически подхранвани от СССР, за да се държи в състояние на несигурност първият феодал и същевременно да се улесни контролирането на действуващите в страната сили. Главният критерий за избирането на първия феодал естествено е верността към СССР, без значение дали начело на последния стои Сталин, Маленков, Хрушчов или Брежнев. По-същество феодалът е висш съветски държавен чиновник и неговата лоялност е към съветската държава. Той притежава властта на абсолютен монарх по отношение на всичко, което не засяга съветските интереси. Той не е длъжен да се отчита пред никого, освен пред тия, които са го назначили. След него в йерархията и в кастово отношение идват феодалите — членове на Политбюро. Всички те, без изключение, са назначени от СССР, често пъти срещу волята и въпреки протестите на първия феодал. Те имат силна, но ограничена власт. Но и те както първия феодал не могат самостоятелно да взимат решение или да действуват по никакъв въпрос, засягащ интересите на техните работодатели. Техните места също не се смятат за гарантирани, тъй като към тях винаги се стремят амбициозни по-нисши феодали. Особено се внимава никой от тях да не се обособи като силна и властна личност. Както е известно от историята, върховният монарх винаги е фаворизирал слабите, неинтелигентните, безличните феодали. Ако случайно между тях се появи силна и независима личност, СССР взима грижата да го ликвидира. Тази група образува най-висшата каста. Тя живее по съветски образец — затворен, изолиран и високопривилегирован живот. Принадлежността към тази каста е нещо като най-благородническо звание от времето на Краля Слънце. Първият феодал, членовете на феодалното Политбюро и приравнените на тях други феодали по принцип се намират над законите на страната. Последните, доколкото съществуват, са предназначени изключително за обикновения, или ако пак използуваме феодалната терминология — крепостния народ. Нито един член на висшата каста, нито членове на неговото семейство могат да бъдат съдени по законите за крепостниците. Те могат да извършват каквито си искат престъпления, предумишлени или случайни грешки, злоупотреби или разхищения, могат да пристъпват клетви или дадени думи, публично да лъжат, да се възползуват за лични облаги от служебното си положение и т.н. — но дотогава, докато те имат благоволението на абсолютния монарх, в случая СССР, тях не ги грози никаква заплаха. Ако към тях можеха да се приложат законите на една нормална демократична страна, като Англия, САЩ или Швеция, то всички от тях без изключение биха се намерили в затвора за престъпления, надвишаващи стократно какъв да е обществен скандал на запад. Те не са отговорни пред крепостния народ, нито пред марионетното Народно събрание, което е съставено от подбрана група подведомствени по-малки феодали, верни слуги и оръженосци, плюс няколко трубадури и фанатично работещи крепостници. В цялото си обществено поведение тази каста служи изключително на собствените си интереси, които по принцип съвпадат с интересите на абсолютния монарх. За оправдаване на своето атавистично съществуване тя разполага с мощна пропагандна машина, за която истина е всичко, от което феодалите имат полза, и лъжа е всичко, което не им изнася. За гарантиране на сигурността си кастата е заобиколена от силна охрана. При първия феодал Червенков например често пътуванията му из страната се правеха с шествие от дузина коли, като в последния момент се решаваше в коя кола да бъде той. За лично развлечение отделните членове на Политбюро разполагат с малки полутайни свои служби, които се следят една друга, но докладите на всички тях в края на краищата пристигат на едно място — при съветския посланик. Официално Политбюрото на феодалите следи държавната и партийна дейност, като всеки член отговаря за някакъв клон обществена дейност. Но те имат главно контролни функции, а по същество работата се върши от съответните министри и техните заместници. По време на паради и манифестации тази класа се нарежда на трибуните на мавзолея в строго определен йерархичен ред. Нейният вътрешен живот е затворен, техните деца и съпруги се движат във високо изолиран кръг, живеят в бивши царски резиденции и дворци или в новопостроени разкошни вили, имат свои домашни представления, кинопрожекции (главно на избрани западни филми, които се внасят само за тях), често меценатствуват според вкуса си, като покровителствуват някой и друг художник, музикант, поет или артист. По-енергичните феодали имат своите големи любовни истории или пък не толкова красиви чисто сексуални афери. И те, и техните деца живеят с неоспоримото чувство на синята си кръв, че са нещо повече от всички други, че онова, което притежават, им се полага, че то следва по закона на новата аристокрация, наречен „диктатура на пролетариата“. Но ако някой сбърка и ги нарече пролетарии, те биха се обидили смъртно, тъй като вътрешно се ласкаят много повече от връзката си с Мария-Антоанета, отколкото от връзката си с Роза Люксембург.

   След тази малка, но изключително мощна каста на върховните феодали идва значително по-голямата група на висшите централни и местни феодали, към които човек може да отнесе! членовете на правителството, централния феодален комитет, окръжните феодални комитети и местните председатели на окръзи, генералитета, висшия апарат на феодалната държавна сигурност и за прищявка само неколцина от феодалните трубадури. Вероятният брой на висшите феодали е няколкостотин и фактически те са тези, които пряко управляват страната. Те могат да се подредят в две главни групи — феодали по право и феодали по необходимост. Феодалите по право заемат своите места поради връзките си с върховните феодали и абсолютния монарх. Обикновено те имат представителни функции или ръководят дейности, които нямат съществено значение. Докато феодалите по необходимост често пъти представляват издигнали се със собствени способности организатори или специалисти, от които феодалният строй има най-голяма нужда, за да съществува. Тази каста индивидуално е отговорна пред Политбюро, въпреки че някои от най-изтъкнатите й представители са свързани пряко с абсолютния монарх и сверяват часовника си направо по Кремъл. Животът и дейността на тази каста също се намира над законите. Дотогава, докато са верни на своя монарх, те не подлежат на наказание за каквито и да е престъпления и грехове. Техните привилегии също са огромни, но все пак по-ограничени от тези на върховните феодали. Вътрешният им живот е в значителна степен затворен, макар и не така непристъпен както на техните първенци. Отношенията между самите тях са много сложни и преплетени с неспирно действуващи приятелства и вражди. Главната причина за това са различните лагери, които са обособени около отделни членове на Политбюро и които често се прегрупират съобразно нуждите на момента. По отношение на своите феоди-окръзи или феоди-ведомства феодалите от тази каста са абсолютни господари. Както Полит бюро те не могат да бъдат критикувани от вестници или общественост, за действията си те не отговарят пред Народното събрание или пред какъв да е демократичен форум, освен пред Политбюро и преди всичко пред първия феодал. Че сто пъти те са принудени да жертвуват интересите на службата си поради сложни взаимоотношения и в цялата си дейност са силно зависими от тези над тях. Главна тенденция в техния живот е да се задържат на местата, които имат, и ако могат, да отидат по-нагоре. Между тях се люлеят мътните вълни на клюки, сплетни, кариеристични трикове, задкулисни игри и пр. Всеки от тях почти се е постарал да се обгради с роднини и верни приятели от детинство. Те също живеят при изключителни удобства за себе си и семействата си и също се стараят да се свързват роднински помежду си, като се държат на далечно разстояние от крепостниците.

   После идва третата, или средната феодална каста, към която човек може да отнесе всички главни и обикновени директори, заместник-министри, началници управления, главни редактори, по-видни феодални хора на изкуството и феодалната култура, средния партиен апарат, членове на разни комитети и съвети. Това е една доста значителна по брой каста, която според мен наброява няколко хиляди души. Тя е, така да се каже, моторът и шасито на феодалната кола, в която се возят първите две касти. Тази каста е задължителен трамплин за скачане нагоре, тъй като служенето в нея е доказателство за вярност към абсолютния монарх и първия феодал. Тя има също своя висок стандарт на живот, маса привилегии и също не е отговорна пред законите на страната. Поради средното място, което заема, тя се намира в по-голям контакт с крепостния народ, макар и да е кастово осъзната и да се старае да се държи на разстояние. Средните феодали имат особено силна власт в провинцията, където те решават съдбата на придадените им крепостници. Тежко и горко на всеки крепостник, който си навлече ненавистта на местния среден партиен феодал. Може да се каже, че силата на средните феодали е толкова голяма, че никакво решение не може да се проведе без тях, че никаква работа не може да се свърши без тяхното участие. Понякога тълкуването, което средните феодали дават на идеите и нарежданията отгоре, основно променя техния смисъл. Те са тези, които могат да бъдат критикувани, и когато една политика, заповядана отгоре, се провали, висшите феодали измиват ръцете си с наказване на средните феодали. Обикновено явление е там да стават непрестанни размествания, за да се поддържа дисциплината.

   И последната група на съветската феодална структура, наложена у нас, това са малките, дребни феодали, към които можем да отнесем: низовите партийни секретари и активисти, нисшите военни и милиционерски чинове, малки началници по партийна и държавна линия, голямата част от пропагандния и идеологически апарат и други дребни функционери. Всички те са изпълнителни слуги на волята на по-горните. В замяна те имат известна власт над заобикалящия ги крепостен народ. Те също ползуват дребни привилегии и могат да избягват законите, когато извършват дребни престъпления. Най-често те са крайната изкупителна жертва на провалена политика на по-висшите феодали. Но в живота на крепостниците те играят най-голяма роля, защото те са непосредствените представители на феодалната власт и черен е животът на онзи, който се намери във война с прекия си феодал. Те се бъркат не само в работата, но и в целия интимен живот на своите крепостници, в живота на техните семейства, дори налагат вето върху разводи, сватби, сменяне на адрес, ползуване на отпуска и т.н.  От нравствена гледна точка дребните феодали са най-разнообразна сбирщина от умствено осакатени фанатици, родени лакеи, за които волята на господаря е над всичко, несполучили амбициозни кариеристи, дребни хитреци, за които най-важното е да се наредят на трапезата на властта, и започващи млади пробивачи, които са се устремили нагоре. Обаче поради непосредствения си контакт с крепостниците дребните феодали са по-гъвкави, повече склонни на компромиси и понякога са нещо като буферен пласт между чука, който се стоварва отгоре, и наковалнята на крепостническия свят.

   Те живеят с гордостта, че все пак някой и нещо на този свят зависи от тях.

   На дъното на тази типична съветска феодална стълба стои крепостният народ. Онзи народ, който по законите на феодализма е прикрепен завинаги към дадено място и дадена работа и който няма право:

да не харесва решима,

да се съмнява във феодалната идеология,

да има свое мнение и да го изказва,

да критикува феодалите,

да се организира свободно,

да избира свободно,

да пътува свободно,

да сменя работа свободно, да разполага с продуктите на труда си,

да се ползува от справедлив съд,

да има своя религия,

да бъде третиран човешки от милицията,

да слуша чужди радиостанции,

да чете книги, неодобрени от феодалите,

да не служи във феодалната армия,

да бъде себе си.


   Единственото право, което крепостният народ има, е безропотно и усърдно да произвежда блага за феодалните касти и да се надява, че те ще оставят нещичко й за него. В качеството му на производствен добитък крепостникът има право на известни медицински и социални грижи, за да го поддържат работоспособен.

   Това е структурата на съветския феодализъм, която е гръбнакът на режима у нас и във всички източноевропейски страни под съветски контрол.

______________________________________________________________________ _____
                                 "Задочни репортажи"  - Георги Марков

четвъртък, 30 август 2018 г.

Септемврийски ревалюсии

__________________________________________________________________________






      Нито селянинът за евразийско нагушване - Волът - ще си отиде от властта; нито пиянгура убиец Масковски ще подаде оставка; нито управляващите някога ще признаят очевадни грешки, наказуеми вини или явни престъпления; нито някакви комунал-онанистически опити за метеж ще свалят Правителството.
       Наясно ли са всички опоненти на властта?
       Не разбраха ли вече всички, че власт се сменя на избори?!!!







___________________________________________________________________________

сряда, 29 август 2018 г.

Имотите на Царската фамилия







      Чета из медиите, че съдът отнел имотите на Сименон Каналбродски - негово нищожество.
Едни ехидстват - напомнят за слогъна му за 800-те дни, други го жалят и превъзнасят приносът му за интегриране в европейските структури, и т.н. Отзвукът е според полит-пристрастията и моментната емоция на коментиращите извън всякакъв здрав разум и нормалната човешка реакция.
      Не съм царист и най-малкото фен на н.н. Сименон Каналбродски.
      Фен съм на отецът му - Негово Величество Цар Борис lll Обединит
ел и убеден монархист, вярващ, че една Монархия в духът на Търновската Конституция би могла да спаси България от пропастта, над която се е надвесила!
      Що се отнася до имотите, за които Каналбродски претендира - и до сега не съм чел нито една правдоподобна юридическа обосновка доказваща собствеността им, защото в различните формации на изпълнителната власт - съдът, като дърта и шлифована проститутка, въртя задник по посока на интересите на партиите на власт в момента!
      Във всеки случай, ако някой докаже, че те са собственост на Царската фамилия - никой не може, не трябва и не би трябвало да оспорва под никакъв предлог претенциите му за собственост!
      Така е според Конституцията на Республика Болгария - собствеността е неприкосновена!
Защо всички българчЕта могат да реституират имотите си одържавени по време на савеЦката окупация, а Царската фамилия да не може?
      Тълкуват думите му, че в едно интервю казвал, че няма претенции към Родината си - да - но, ако претендираните имоти са на Царската фамилия - каква претенция е това към Държавата?
      Ако не са - това е съвсем различен казус!
      Съдът у нас е толкова компрометиран, че не искам и не мога да му вярвам, даже, когато каже: Добър ден! - гледам къде е слънцето!



___________________________________________________________________________

неделя, 15 юли 2018 г.

Револверът на Василь ЛъвскIй






     "Бог сътвори хората, а Колт направи хората равни!"



Само робите нямат право на оръжие!
Хората убиват, оръжията са само инструмент. 
Човек може да бъде убит с всеки предмет, по хиляди разнообразни начина.
Забранете ги де!
Или ги унищожете.
Оръжията винаги ще съществуват, не защото са нужни инструменти за смърт, а за защита.



събота, 9 юни 2018 г.

Мера според мера

 


   Четете, за да разберете защо в България ги няма потомците на истинските патриоти.Комунистите ни преследваха до девето коляно, за да ни "обезвредят" като "врагове" на тяхната власт.

   Какъв срам за България ! 

   Сега патриоти се наричат онези, които отново подаряват Родината на онези,които са виновници за комунистическия режим и посткомунистическия преход.
   За да стане по -лесна тази продажба отново всичко от нашата история се пак фалшифицира.
Истина ли е и това ?
    Един от най-опасните фалшификати на най-българската ВМРО участва в управлението на страната, която е член на Европейския съюз. 
   "Майката" на партията на потомствения агент на Държавна сигурност Красимир Каракачанов е Съюзът на македонските културно-просветни дружества , създаден от активни борци, които извършват македонизирането на населението в Пиринския край. 
   Приятели, четете, за да се запознаете със страшните истини, които се премълчават от комунистите и тяхната Държавна сигурност .

   Кой ги създава и кои са червените фалшификати на историческата ВМОРО ?

   Първите страдания на най-българската организация ВМОРО са причинени от нахълталите в нея тесни социалисти непосредствено след погрома на Илинденско-Преображенското въстание.Те получават специално указание от Д.Благоев да внасят повече социалистически елементи в теорията и практиката на организацията.Така се се създават и очертават съвсем ясно двете крила в организацията - дясно и ляво.
   Борбата между тях започва след смъртта на Гоце Делчев и Даме Груев, но най-ярко тя се проявява след Рилския конгрес през 1905 г., когато започва и безпощадната борба между Яне Сандански и Борис Сарафов. При двубоя между двамата става ясно, че въпреки решението на Солунския конгрес за обявяването на Илинденското въстание, Сандански проявява своето предателство като не предприема нищо в Серския окръг и преждевременно се прибира в България .” Не въстанах, понеже бях противник на въстанието”, признава водача на левицата, който, заедно с марксиста Димо Хаджидимов след две години поставя началото на разкола и братоубийствата във ВМРО .
   Какви бяха левите , които бяха създадени по указание на Димитър Благоев във ВМОРО ?
”Левите бяха фанатици – пише Христо Силянов - и гледаха на другарите си от дясно и на нещата изобщо през наочниците на фанатизма.Осъдителното и престъпното в тяхната дейност започва, когато в споровете за принципи и за тактики се туря в действие и оръжието .Личните омрази и честолюбия, взаимните подозрения и самообвинения са една от основните причини, която задълбочава разкола и взаимната непоносима омраза между двете идейни течения във ВМОРО / / вж. Силянов , Хр.Освободителните борби на Македония , т.2, с 46, С.1983г./ . 
   Когато се създава Комунистическия интернационал българската комунистическа партия става негова секция, която е била винаги под влиянието му.Особено стриктно тя изпълнява препоръката му македонския въпрос да се разрешава в рамките на Балканска федерация, която да се създаде по вече познатия съветски образец. За постигането на тази цел се създават и п ъ р в и т е ф а л ш и ф и к а т и на историческата Вътрешна македоно-одринска революционна организция.

   Един от първите фалшификати на историческата ВМОРО е М а к е д о н с к а т а ф е д е р а т и в н а р е в о л ю ц и н н а о р г а н и з а ц и я. Тя е създадена през 1921 г.Лозунгът на федералистите е " независима и федеративна Македония ".
   Последователите на Яне Сандански , който поставя началото на братоубийствата в организацията са яростни противници на Тодор Александров. Алеко Василев и Тодор Паница използват федералистите, за да се противопоставят на историческата ВМРО. И двамата са свързани с българската комунистическа партия, представителите на Коминтерна и съветското разузнаване Те обслужват нелегалната дейност на комунистите от 1924 до 1925 година, свързана с подготовката и провеждането на ново въоръжено въстание след септемврийското през 1923 година. 
   Македонската федеративна революционна организация проявява готовност да извършва терористична дейност в полза на Българската комунистическа партия. Това се потвърждава от изпратено писмо на Георги Димитров до Васил Коларов, в което е подчертано, че “Организацията на федералистите, които се ангажират в момента да действат чрез свои хора в София, главно терористични, е обещала всичката си подкрепа”.Никак не е случайна личната връзка на Георги Димитров с федералиста - терорист Тодор Паница, за когото в друго свое писмо пише: ”Говорих на два пъти с него. Той се поставя изцяло в наше разположение, макар да действа заедно със земеделците Много правилно се е ориентирал и е солиден революционер” / вж. Семерджиев , П. БКП , македонският въпрос и ВМРО С. , с.53 /. 
   Попаднали изцяло под влияние на Коминтерна и Българската комунистическа партия, федералистите приемат и защитават идеята на своите политически наставници за съществуването на м а к е д о н с к а н а ц и я и е з и к . Това е и една от основните причини за изключително слабото им влияние сред дейците на прогресивното македонско революционно движение.
   Съществуването на Македонската федеративна революционна организация като своеобразен 
ф а л ш ф и к а т на ВМРО е краткотрайно. Тя остава като незначителна група от предатели на македонското революционно движение, противници на ВМРО и верни слуги на Коминтерна и Българската комунистическа партия. Именно затова е тотално изолирана от македонската общественост и дейността `и престава да се проявява.
   Цялостната подривна дейност във ВМРО се ръководи пряко от Балканската комунистическа федерация, създадена още през 1920 година като орган на Коминтерна, който съгласува дейността на балканските комунистически партии.Освен създадения фалшификат на ВМРО българската комунистическа партия има и други ляво ориентирани националноосвободителни организации, чрез които се засилва идейното влияние на Коминтерна по отношение на нейната антибългарска политика. Такива помощници на българските комунисти са Вътрешната тракийска революционна организация и Вътрешната добруджанска революционна организация. 
    Под прякото ръководство на Коминтерна и българската комунистическа партия се създава и д р у г и я т ф а л ш ф и к а т на ВМРО, наричан Вътрешна македонска революционна организация / о б е д и н е н а /, която си поставя като основна задача да обедини левите сили в македонското революционно движение.
    Именно ВМРО / обединена / извършва най-ярко изразената р о д о о т с т ъ п н а дейност, свързана с окончателното оформяне на идеята за съществуване на самостоятелна македонска нация и език, която ревностно се поддържа от Коминтерна и българската комунистическа партия. В това отношение нейният председател Владимир Поптомов използва и марксисткото разбиране на съветски учени и български политически емигранти в Съветския съюз. Един от тях е А.С.В е л и ч к о в , емигрант от България в СССР, който работи в Киевския университет. През м. юни 1935 г. като ст. научен сътрудник в Украинската комунистическа академия той изпраща писмо до Секретаря на ЦК на БКП Петър Искров в Москва, в което пита: "Аз не знам нашата партия и комунистическият интернационал имат ли точна и напълно определена установка за езика на македонците. Ако такава установка има, ако БКП и КИ смятат, че македонският език е самостоятелен език, вие ни пишете веднага, за да насочим изследователската работа по правилен път . Изследването на въпроса за езика на македонците има важно политическо значение..." А.С. Величков настоятелно иска : " По възможност по-скоро пишете, за да не се задържа нашата работа. Въпросът е сериозен и заслужава да се отдели време за неговото изясняване" / вж.ЦДА , ф.Зб ,оп. 4 , а.е.445 , л.15-18. Оригинал. Ръкопис/. 
   Въз основа на предложението на А.Величков за формиране на група за разработването на въпросите за македонския език и нация председателят на ВМРО / обединена / Владимир Поптомов изпраща писмо до ЗП на ЦК на БКП в Москва , придружено с резолюция от Васил Коларов, което е адресирано по-конкретно до Антон Иванов / вж. ЦДА , ф 3 б, оп . 4 ,а е 445 ,л. 4-7 , Оригинал.Ръкопис /. В приложената резолюция на В. Коларов до Антон Иванов се предлага писмото да се предаде на Георги Димитров.
   От писмото на Вл.Поптомов до ЗБ на ЦК на БКП е видно напълно еднаквото отношение на българската комунистическа партия, на създадения от нея фалшификат ВМРО /обединена / и на Коминтерна към македонския въпрос, свързан със създаването на самостоятелна македонска нация и език. Като лидер на ВМРО /обединена/ Вл.Поптомов напомня, че създадената от ЦК на БКП организация, ”водейки борба против разпокъсването и поробването на македонския народ и против всички форми на културно , социално и икономическо потисничество за национално освобождение и обединение на всички части на Македония, трябва да разбули истинския смисъл на всички умувания, целящи да отрекат на македонците характера на нация и правото на македонските маси да си служат с матерния език." Според Поптомов "въпроса за характера на македонската нация като самостоятелна национално-историческа индивидуалност, както и въпроса за самостоятелния характер на македонския език са въпроси, отдавна чакащи своето научно-марксическо осветление и от голямо актюелно политическо и революционна значение за Балканите...Доколко актюелни са тези въпроси се вижда от живия интерес, който се проявява както в партийните, така и в македонските национал-революционни среди вътре в Македония и в емиграция. А ръководните другари във ВМРО / обединена / в Петричко отдавна настойчиво предлагат да заинтересоваме съветските учени по македонските въпроси и даже правеха конкретно предложение да се помоли професор Державин да напише брошура по въпроса за македонската нация. За Петричко /има се предвид Пиринския край, в който Петрич тогава е окръжен център/ тези въпроси имат още по-голямо особено значение, защото не само българската буржоазия, но и нейните агенти в лицето на македонските върховисти водят широка пропаганда за българския национален характер на македонците”. Цитираните редове от писмото на Вл.Поптомов до ЗБ на ЦК на БКП показват съвсем убедително антибългарската политика на ВМРО ( обединена) по македонския въпрос.
   В израз на благодарност към А.С. Величков заради идеята му за необходимостта от научна марксистка обосновка за самостоятелността на македонската нация и език ЗБ на ЦК на .БКП му изпраща благодарствено писмо отговор, в което се казва, че "една бригада от другари трябва веднага да се заеме с организацията на тая работа."В нея освен Величков е включен и Дино Кьосев. Писмото до А. Величков е подписано от Антон Иванов с псевдоним Богданов / вж. ЦДА , ф З б, оп.4, а.е. 445 , л.1. Копие. Машинопис /.
   По-нататъшната дейност на ЦК на БКП по македонския въпрос е изцяло свързана с директивите на Коминтерна, който утвърждава окончателно становището за признаването на самостоятелна македонска нация и език. В това отношение е използвано марксистко-ленинското гледище на съветски и някои български учени комунисти. Особено настъпателна е борбата на членовете на ЗБ на ЦК на БКП за признаване на македонската нация и език, подпомагана от фалшификата на историческата ВМРО - ВМРО /обединена/. Георги Димитров, Васил Коларов, Вл.Поптомов, Антон Иванов, Диньо Косев и А. Величков се очертават като най-изявените родоотстъпници при написването на тези позорни страници от историята на българската нация и език.
   По-нататък ръководството на ВМРО /обединена / насочва своята дейност с по-голяма грижа към Пиринския край и емиграцията от Вардарска и Егейска Македония. Започва превземането отвътре структурите на ВМРО, в които се вклиняват последователи на братоубиеца Яне Сандански и комунистическия идеолог Димо Хаджидимов.
   В своята пропагандна дейност ВМРО / обединена /, най-вече чрез вестник “Македонско дело “, се насочва към разцепление на македонското революционно движение и “доказване”, че ВМРО не е македонска, а българска организация, която се бори за завладяването на Македония и нейното присъединяване към България. Тя е обявена за “опасна” и затова трябва да се ликвидира. Така се продължава братоубийствената борба в македонското революционно движение .
   Фалшификатът на историческата ВМРО – ВМРО /обединена /, изпълнява заръките на Димитър Благоев да се превзема отвътре македонското революционно движение , неговото ръководство и структурите на организацията му, в които да се внасят повече социалистически елементи.Това създава предпоставките за разкола в македонските революционни борби след Илинденското въстание и нестихващите братоубийства.Тази истина все още се укрива от някои историци, които споделят комунистическите идеи по отношение революционните борби на Вътрешната македонска революционна организация. Монографията на Дечо Добринов “ВМРО /обединена / “ има значителен принос за разкриване истината, която е свързана с антибългарския характер на дейността в някои от организациите на македонското революционно движение, създадени от БКП и Коминтерна. Съвсем убедително и обосновано авторът твърди, че “ В историята на македонското революционно движение ВМРО /обединена /не е случаен епизод.Тя е конкретно проявление на една политика, която си поставя за цел да подчини общонационалните интереси на тези на комунистическата доктрина без оглед на възможните негативни последици “ / Добринов, Д. ВМРО /обединена / С, 1993 г. , с.258 /. 
   През своето десетгодишно съществуване ВМРО /обединена /, независимо от нейните частични маневри, винаги е функционирала като антибългарска организация. Нейните лидери са поддържали македонистката политика на БКП и Коминтерна.Дори и тогава , когато започва да провежда т.нар. “нов курс “. През 1935 година една част от тях преминават открито към БКП, а други като Христо Калайджиев, Васил Ивановски, Александър Мартулков, Асен Чаракчиев, Борис Михов и др. получават специална мисия да превземат македонските братства.
   Още през първите дни на деветосептемврийския преврат през 1944 г. започва яростно македонизиране на населението в Пиринска Македония. Най-ревностни защитници на българщината остават т. нар. от комунистите “михайловистки елементи”. С тяхното “неутрализиране” чрез масови арести и жестоки убийства, без съд и присъда, се захващат такива главорези като Лев Главинчев.Хр. Калайджиев бърза да превземе другата крепост на българския дух – Националния комитет на македонската емиграция в България. Заедно с Анг. Динев, Ст. Аврамов и други комунисти бежанци инициират събрание на македонската емиграция за “саморазпускане” на Националния комитет и с активната лична помощ на Антон Югов създават Временен инициативен комитет от “македонци”, чрез който заграбват архива, касата и цялото недвижимо имущество на Националния комитет на македонските емигранти. Така комунистите , които започват македонизацията в Пиринския край и на над 600 000 бежанци от Вардарска и Егейска Македония, под ръководството на ЦК на БРП (к), замислят и много бързо извършват превземането на някои масови обществено-политически и културно-просветни организации. 
   На 21 септември 1944 г. министърът на вътрешните работи Антон Югов издава специална заповед, която утвърждава за законно „избраното" ново ръководство на македонската емиграция в България. По този начин се възспира родолюбивата дейност на македонските братства и започва популяризирането на македонистката политика на БРП /к/ сред бежанците от Вардарска и Егейска Македония. Временният инициативен комитет подготвя специални тезиси по македонския въпрос, които са одобрени от централното партийно ръководство. 
   От 1945 до 1948 г. БКП насочва усилията си в три основни посоки за окончателно унищожаване на българщината и формирането на македонско съзнание сред населението в Пиринска Македония и бежанците от Вардарска и Егейска Македония. Първата е свързана с продължаване на жестоката разправа с т. нар . “михайловистки елементи” и техните симпатизанти. След вартоломеевите главинчеви нощи на 1944 г., когато се разстрелват дейците на ВМРО , през февруари и март 1945 г. в списъците на “народния съд” техните имена са вписани и в присъдите, които се произнасят. И така “два пъти разстрелваните” изтъкнати верни синове на ВМРО се оказват най-голямата заплаха за провеждане на македонистката политика на БРП (к). Именно затова преследването на все още останалите живи продължава и през 1946 г., когато бе инсцениран съдебният процес против ВМРО, за да се оправдае македонистката политическа линия на българските комунисти, които формираха своето “македонско самосъзнание”.
   Съдебният процес против изтъкнати дейци на ВМРО, наричана „ михайловистка , върховистка, фашистка” организация, се провежда от 17 август до 24 август 1946 година, когато според българо-югославското сближаване предстои присъединяването на Пиринския край към Югославска Македония. Главният прокурорски свидетел в този процес е полковник Лев Главинчев.
   Известно е, че няколко дни преди процеса срещу ВМРО ( 9 и 10 август 1946 г.), се провежда тайният Х разширен пленум на БРП(к) , на който политически доклад изнася Г. Димитров, който казва: „Няма три Македонии. Има само една Македония и тая Македония в основната си част се представлява от създадената и развиваща се Македонска народна република. Населението на Пиринския край още сега да се проявява като част от македонския народ, която част предстои да бъде присъединена към Народна република Македония.”
   През 1946 г. комунистическият режим насочва основно усилията й към втората насока за македонизиране – превземане на македонските емигрантски организации в България, които дават твърд, решителен отпор на македонската комунистическа партия за обсебването им и тяхното превръщане във верен съюзник на македонистката кауза. Политбюро на ЦК на БРП (к) приема и специално решение, с което македонските братства се задължават да работят за “най-тясно идейно-политическо и национално сближаване с федерална Македония”.Напразни остават обаче опитите на някои от македонистите да включат братствата в тази родоотстъпна дейност. Най-активни в това отношение са В. Ивановски , член на ЦК на БРП (к) , М. Сматракалев , Г. Абаджиев , Асен Чаракчиев и др., които определят непокорните свои сънародници от македонските братства като ”македонски фашисти” и великобългарски шовинисти. Тяхна е и идеята за превземането на братствата, а след това и за тяхното разпускане, както и за закриването на Македонския научен институт. 
   През 1947 г. започва истински геноцид над македонските братства , който се извършва от Политбюро на ЦК на БРП (к), което изпълнява светкавично предложението на ЦК на МКП за закриването на Македонския научен институт в София и предаването на неговото имущество и библиотека на Народна република Македония /вж. приложение № 1/.
   Коя м а к е д о н и с т к а организация е родилното място на сегашния фалшификат на историческата ВМРО, който участва управлението на България ?
   По поръчение на Политбюро на ЦК на българсаката комунистическа партия , много бързо през м.май 1947 г., на специално скалъпен конгрес на македонските братства в София, след доклада на Хр. Калайджиев на тема: “Формите на македонската борба в миналото” се взема решение за “саморазтуряне” на Националния комитет на македонските братства.Непослушниците по отношение на македонистката политика на БРП (к) са прокудени. Избира се инициативен комитет за създаване на казионната организация С ъ юз н а м а к е д о н с к и т е к у л т у р н о - п р о с в е т н и д р у ж е с т в а , която да спазва указанията на комунистическата партия по отношение на нейната македонистка политика. В неговия състав влизат вече споменатите партийни функционери В. Ивановски, Асен Чаракчиев, Михаил Сматракалев, Г. Абаджиев и още осем изтъкнати партийни деятели / вж. приложение № 3 и №4 в документалната книга " Истината за фалшификатите на историческата ВМРО ", Бл., 2006 г. / .
   Българоубиецът Лев Главинчев, който по думите на неговия брат е убил 226 “македонски фашисти”/ вж.Троански, Хр. Убийствено червено,С.,2003 г., с. 8), продължава “чистката” на онези, които нямат “будно македонско съзнание“.Поради отпора на стотиците хиляди македонски бежанци в цяла България, които не приемат идеята за създаването на казионната организация Съюз на македонските културно-просветни дружества, репресивните акции на комунистическата власт не прекъсват. Кървавите злодеяния продължават да се извършват от Лев Главинчев и неговите червеногвардейци , които преследват “недоубитите македонски фашисти”.Захласнати в жестокото преследване на непокорните българи от македонските братства , партийните функционери утвърждават официално техния казионен съюз чак на 19. 04. 1950 г. В неговото централно ръководство влизат Христо Калайджиев, Дино Кьосев, Борис Михов, Георги Панов, Йордан Костадинов, Александра Димо х Димова, Тоше Влахов, Георги Мадолев, Григор Гемов, Владимир Мицев, Люба Йовкова, Йоле Жедов, Георги Наков и Димитър Ружков. 
   От протокола на заседанието на Националната конференция на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България се разбира, че “След разтурянето на Националния комитет и на братствата, фактически престават да съществуват старите братствени организации на македонската емиграция в България.“ По-нататък четем: “Право или криво това решение, то стана факт в живота на нашата организирана македонска емиграция и ние трябва да се гордеем с него”/ вж. приложение № 5 и № 6 / .
   Кого обслужва създадената казионна организация Съюз на македонските културно-просветни дружества в България? 
   И за каква гордост става дума, за която споменава докладчикът на националната конференция Борис Михов, който признава, че “Поради стеклите се събития”, въпреки поставената задача от ЦК на БРП(к) до тази конференция не е бил приет нито устав, нито правилник за дейността на Съюза на македонските културно-просветни дружества. За кои “събития” намеква докладчикът ? Премълчава се, но се знае, че по време на македонизацията, наложена от Политбюро на ЦК на БРП (к), са изпратени от него Васил Ивановски, Асен Чаракчиев, Михаил Сматракалев, Георги Абаджиев и др. партийни функционери с поръчение да разформироват братствата и на тяхно място да създадат Съюза на македонските културно-просветни дружества, да развиват активна антибългарска дейност сред македонската емиграция и населението в Пиринския край. Именно поради “заетостта” на посочените македонисти подготвеният Устав от Инициативния комитет с председател членът на ЦК на БРП (к) Васил Ивановски, секретар Георги Абаджиев и завеждащият агитпропната работа Асен Чаракчиев се предлага и приема без никакви промени на сегашната национална конференция. 
   В чл. 1 на Устава на македонисткия, т.е. антибългарски Съюз на македонските културно-просветни дружества в България е записано: Македонските антифашисти /активните борци против капитализма,б.а.) в България , без разлика на националност , пол и религия , се организират в македонски културно-просветни дружества. 
   Интересно обаче, в протокола от конференцията четем допълнението, че “горното не се отнася за населението от Пиринския край”. Знае се защо, нали? Тук вече е утвърдена нова партийна линия в отношенията на България към Вардарска Македония, от която трябвало да се разбере, че в Пиринска Македония се развива истински “действително македонски народностен дух”. Независимо от това, че тук продължава да се поддържа и провежда македонистката политика, довчерашните съидейници на българските комунисти от Вардарска Македония са обявени вече за михайловистки агенти. 
   След януарския пленум на ЦК на БКП от 1950 г. нейният курс за македонизиране на населението от Пиринския край и емиграцията от Вардарска и Егейска Македония продължава с още по-голяма упоритост , защото вече се твърди, че формирането на македонското съзнание и знамето на обединението на македонския народ е в ръцете и под ръководството на БКП, а не на Колишевска Македония и Титова Югославия.
   В изпълнение на тази директива на политбюро на ЦК на БКП са и формулираните цели в устава на Съюза на македонските културно-просветни дружества, който е одобрен “единодушно” от специално подбраните комунисти сред македонската емиграция. Но и утвърден от Министерството на вътрешните работи, съгласно Закона на народната милиция със заповед № 16 / 30.08.1950 г. , подписана от Антон Югов / вж. приложение № 7 / .
   В раздел ІІ. Цел на Устава на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България , в чл. 4 е записано : Съюзът на македонските културно-просветни д-ва в България има за цел:
     а/ Да сплотява в своите редове всички македонци в България с прогресивни убеждения и ги приобщава към делото на Отечествения Фронт, под ръководството на БКП , към делото на мира, демокрацията и социализма.
      б/ Да укрепва в тях македонското съзнание и привързаност към делото на македонския народ за национално, политическо и социално самоопределение с помощта и под ръководството на фронта на демокрацията и социализма ,начело със Съветския съюз.
     в/ Да укрепва и популяризира македонската национална прогресивна култура.
     г/ Да води борба против предателската титовщина и колишевщина и против всякакви други агенти на американските империалисти, сеещи смут и разложение всред македонците в България. Да работи за окончателното изкореняване на великобългарския шовинизъм, михайловщината и всякакви националистически прояви всред македонците в България.
     д/ Да ратува за укрепване братството с българския народ и за участие с всички сили в социалистическото строителство в Н.Р.България,
     е/ Да възпитава своите членове в безгранична любов, преданост и вечна признателност към великия Съветски съюз - защитник и освободител на всички национално и социално потиснати народи.
   По отношение на приемането на членове в Съюза на македонските културно-просветни дружества в чл. 8 се подчертава, че такива могат да бъдат “всеки македонец и македонка , както и сключилите брак с македонец или македонка от какъвто и да е национален произход”, т. е. допуска се и помакедончване. А в чл. 9 е написано: “Не могат да бъдат членове на дружеството лишените от граждански и политически права , агентите на империализма – титовци , михайловисти и други вражески настроени към народната демокрация и социализма елементи”, т. е.” враговете на народната власт”/ вж. приложение № 7 / .
    От цитираното става ясно кого обслужва антибългарската организация Съюз на македонските културно-просветни дружества в България, в която се записват само македонисти сред емиграцията от Вардарска и Егейска Македония. Именно затова до края на съществуването си казионната организация остава безлюдна, но обогатена с имуществото на разтурените братства, над които се извършва истински геноцид.
   Жестоката разправа с македонските братства е узаконена с регистрацията на Съюза на македонските културно-просветни дружества от Софийски градски съд на основание молба от 12.01.1953 година, подписана от Христо Калайджие / вж.приложение № 8,9 и 10 /.Същият вече е използвал личното си служебно положение като член на Президиума на Народното събрание, за да се издаде Указ за отнемане имуществото на македонските братства в полза на оглавявания от него и други партийни функционери Съюз на македонските културно-просветни дружества /вж приложение №11/. Регистрацията се извършва по фирмено дело № 1 / 1953 г., което след 1989 година се използва за ограбване имуществото на македонските братства / вж. приложение №12 /.

   Кой пресъздаде и превъплъти антибългарския Съюз на македонските културно-просветни организации във ф а л ш и ф и к а т на историческата ВМРО ?

   Възстановяването на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България през 1990 г. е свързано с началото на ограбването на страната и забогатяването на партийната номенклатура и нейните потомци. Именно затова на т. нар. възстановителен конгрес всичко се дирижира от Инициативен комитет, подбран от някои членове на Политбюро на ЦК на БКП с най-активното участие на Пенчо Кубадински. На Пиротска 5 са и пратениците на службите на Държавна сигурност Иван Александров, зам.- завеждащ отдел Деловодство на ЦК на БКП, Иван Караянев, полковник от Държавна сигурност, Христо Тенев, майор от Държавна сигурност, който цели 7 години е бил в Рим, за да следи отблизо и възпира дейността на Иван Михайлов. Журналистът Антонио Петрунов пък си спомня,че в сградата на Македонския дом е бил и кабинетът на бившия командир на партизански отряд Славчо Трънски. И още много други, някои от които след това нахълтват и превземат и Македонския научен институт. 
    Истината е, че през 1990 г. не се възстановява ВМРО, както вече повече от двадесет и седем години се заблуждава българската общественост, а се пресъздава антинародната казионна организация Съюз на македонските културно-просветни дружества в България. Това е видно от документацията в Софийски градски съд, която потвърждава тази премълчана истина от партийни лидери и служители на Държавна сигурност. Именно те, още през 1989 г., само един месец след промените, на 6 декември създават инициативен комитет от “доверени хора”, който подготвя и провежда на 5 и 6 януари 1990 г. възстановителния конгрес на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България. Интересно, защо не се споменава, че е втори по ред след създаването му от БКП през 1950 година .
    Не е вярно написаното в скалъпения и подписан от Д. Гоцев и Евгени Еков протокол от учредителния конгрес, че Съюзът на македонските културно-просветни дружества е “родолюбива национална организация на българите – бежанци от Македония и техните потомци”. Тази лъжа се използва, за да се извърши регистрацията в Софийски съд по ф. д. № 1 / 1953 г. на казионната организация, която получава нова номерация 1974 / 1990 г. чрез извършената комунистическа правна комбинация / вж. приложение № 12 и № 13 / . 
   На 30 март същата година председателят на възстановената казионна организация Димитър Гоцев и секретарят Евгени Еков, в молбата си до Софийски градски съд, предявяват иск да се отразят промени във фирмения регистър по фирмено дело № 1 / 1953 година, които са настъпили в управителния съвет и устава на Съюза на македонските културно-просветни дружества.Това е категорично потвърждение на истината, че те се явяват правоприемници на създадената от Христо Калайджиев и полковникът от ДС Лев Главинчев казионна организация. С този коварен ход се цели поредното обсебване на имотите на македонските братства от подставени лица на комунистическата върхушка. 
   И така, антибългарската организация Съюз на македонските културно-просветни дружества в България се използва през следващите години като ракетоносител на нейните превъплъщения ( ВМРО – Съюз на македонските дружества, Сдружение ВМРО, партия ВМРО – Българско национално движение и Фондация ВМРО).
   Политбюро на ЦК на БКП е дирижирало винаги както дейността на създадената от него организация Съюз на македонските културно-просветни дружества в България, така и собствеността на нейното имущество, заграбено от изстрадалите емигранти от Вардарска и Егейска Македония. Доказателство за това е Решение на Политбюро на ЦК на БКП от 01.02.1977 г., което се изпраща за изпълнение от Ал. Лилов, Пенчо Кубадински, Ст. Михайлов, Д. Димитров и Д. Станишев ( бащата на сегашния лидер на БСП и премиер на Република България ). В него е записано : “Политбюро на ЦК на БКП смята за целесъобразно Съюзът на Македонските културно-просветни дружества и Тракийските културно-просветни дружества постепенно да преустановят своята дейност. Техните функции да се осъществяват от организациите на ОФ и Славянския комитет. Имуществото ще премине към държавата и ОФ.” Извършва се поредната “братска” прегръдка между ОФ и антибългарската организация. Някога те бяха заедно при македонизирането на българите от Пиринска Македония и емигрантите от Вардарска и Егейска Македония, а сега се погаждат и за прехвърлянето на заграбеното имущество на македонската емиграция.
   Една от задачите при възстановяването на Съюз на македонските културно-просветни дружества е да се обсебят ограбените имоти на македонските братства, дружества и фондации, от които нейните превъплъщения (сдружение ВМРО, партия ВМРО –БНД и фондация ВМРО) натрупват немалко пари. 
   Другата задача на БКП и службите на ДС, свързана със създаването отново на казионната организация Съюз на македонските културно-просветни дружества, има ярко изразен идейно-политически характер. Още от самото начало на самия възстановителен конгрес се замисля тя да се развие по-нататък като фалшификат на ВМРО, за да се избегне възмездието, което очакваха комунистите, заради жестокото преследване, убийствата без съд и присъда, масовите изселвания и изпращането в затвори , лагери и черни роти на известни дейци на македонските революционни борби и техните потомци , най-вече в Пиринска Македония. 
   С посочените “тайни” задачи са запознати само най-доверените на БКП пратеници, които създават т. нар.Инициативен комитет за пресъздаване на казионния съюз . 
   Никак не е случайно, че на възстановителния конгрес преобладават комунисти и комсомолски активисти. От една страна прозорливите страдалци от комунистическия режим подразбират коварния ход на БКП и службите на ДС , а от друга “най-опасните” от тях съвсем съзнателно са тотално изолирани. И едните, и другите не участват в политическия театър, който започва на Пиротска 5 през 1989 и 1990 г., в който главно действащи лица са специално изпратени партийни функционери и службите на ДС, както и обучените от тях т.нар.”млади “/ нямам предвид младите потомци от македонски родове, които след това постепенно са прогонени от Красимир Каракачанов /.
   Внимателният анализ на идейно-политическата идентичност на присъстващите на т.н. “възстановителен" конгрес през 1990 г. показва съвсем ясно и убедително ходовете на все още непоклатимия ЦК на БКП и службите на ДС, които са свързани с ”осъвременяване “ на функциите и задачите на създадените в миналото казионни организации, които ограбват имотите на македонската емиграция от Вардарска и Егейска Македония, както и профилактичните политически маневри за неутрализиране на евентуални действия на засегнатите от комунистическия режим все още оцелели дейци на историческата ВМРО и техните потомци. В това отношение продължават да се изпълняват пак заветите на Д. Благоев за внедряване на “свои хора” във ВМРО и активното им участие в нейните конгреси и съвещания, за да се внасят повече социалистически елементи в нейната теория и практика (вж. Д. Благоев, Около македонский въпрос, сп. Ново време 1905) Използват се и вече известните похвати на комунистите Димитър Влахов, Владимир Поптомов и Христо Янков при създаването по указание на Г. Димитров и Коминтерна през 1925 г. на първия фалшификат на историческата ВМРО – ВМРО (обединена).
Уставът на възстановената казионна организация е съвсем съзнателно променен, за да се заблуди българската общественост. Каква метаморфоза в съдържанието на основната някогашна цел на организацията, която бързо се превръща от комунистическа в “демократична”, от антибългарска – в "защитница на духовното единство на българския народ”.Но като основно средство за осъществяването на целите е посочено “съдействието за възстановяване, създаване и укрепване на Съюза на македонските културно-просветни дружества". 
   Основните фигури в ръководството на обновения Съюз на македонските културно-просветни дружества – доц. Д. Гоцев (член на БКП, агент на Държавна сигурност), Хр. Тенев (служител на ДС) и Евгени Еков/агент на Държавна сигурност / ускоряват подготовката за реализирането на следващата метаморфоза – свързването на казионната организация с името на историческата ВМРО.Тази “патриотична“ задача е свързана с изпълнение на специално Решение № 70 още от 1988 г. на ЦК на БКП за преустройство на организациите, които са били в услуга на нейния тоталитарен режим,т.е.времето, когато комунистите подготвяха своя преврат на 10 ноември 1989 г.и моделираха разграбването и опустошаването на страната чред подставени от тях лица. 
Потомственият агент на Държавна сигурност Красимир Каракачанов отначало е председател на младежката организация във фалшифаката на историческата ВМРО. След това е в нейния    Изпълнителен комитет като секретар, а от 1997 е несменяем председател на политическата партия и на фондация ВМРО.
    Какъв срам за всички онези българи , които все още си затварят очите пред тази страшна истина и продължават да бъдат последаватели на най-опасния фалшификатор на историческата ВМРО Красимир Каракачанов, който се гаври с нейното име и слава.

И като извод на вече написаното искам да попитам:

   Не е ли  п р е с т ъ п л е н и е  да излъжеш цял един народ , че си пресъздал историческата , най-българска организация ВМРО , а да създадеш неин фалшификат въз основа на документите за регистрация на антипода й, комунистическият Съюз на македонските културно-просветни дружества, за да присвоиш имотите на ВМРО и бежанците от Вардарска и Егейска Македония, които са били заграбени от него ?

____________________________________________________________
                                                       автор Атанас Попов



..

събота, 2 юни 2018 г.

Христо Ботев










   Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува.
   Приятно е, но да има и една от тия две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук - суджук, с който във виенския райстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати; а въображението ти като у арапин, силно и остро като тюмбекия - тюмбекия, която е крайно полезна за краставите народи, - пламенно и възвишено като дим. Дим, дим! под който ние българите така сладко спим. Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ, прозевнеш се като дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка.
   Заспиш и сънуваш...
****************************************************************************************************
Из Политическа зима

петък, 1 юни 2018 г.

Цената на един убиец на нацията




   "Опасяват се някои, че щели да ни изкарат от ЕС. 
   Че, видите ли, ако паднел съветския мутропремиер, щяло да дойде БСП.
   Споко.
   Споменете си, че Гоце като президент ни вкара в НАТО, а БСП в управляваща коалиция - в ЕС. 
   Дори Корнела услужливо плещи за увеличаване на подоходния данък за по-богатите. Това - за да сплоти средната класа около съветския ни мутропремиер. Хората си казват - ко падне тоя, ще дойде Корнела и ще ни вдигне данъка. Трънци.
   Да не забравяме, че тъкмо БСП въведе този данък, а точно там са и хората, които са най-богати и нямат интерес да го плащат. Циркът е пълен.
   За Борисов Корнелия играе същата роля, каквото Волен за Доган - да си помпат взаимно рейтинга пред малоумниците, които гласуват за тях и да си сплотяват редиците, докато играят за един отбор - отборът на Путин.
   Какви са голите факти.
   От 17 милиарда евро, получени от ЕС като безвъзмездно финансиране, 12 милиарда евро са усвоени от руски фирми и фирми на техни подставени лица. Само дребни трохи стигат до малки и средни български предприятия.
  Около 100 са фирмите, които са усвоили тези 12 милиарда и са все на руски мекерета, партийни другари и техните офшорки.
  Фирмите на почетния руски консул Гергов и Пеевски печелят лотовете за строеж на пътища и магистрали, финансирани със стотици милиони от евросредства. Техните фирми са и най-тлъсто финансирани от държавната Банка за възстановяване и развитие, която е 99% собстеност на правителството.
  Още в първия си мандат Борисов хариза пристанище Росенец с единствения ни терминал за петрол на Лукойл. Хариза го на цената на концесия на един плаж, при положение, че през него годишно минават над 6 милиарда литра петрол и над 3 милиарда литра горива в обратна посока.
   Хариза на руснаците и целия холдинг Булгартабак. На цената на оценката на марката "Виктори" - технология, рецепта и пазар - 50 милиона лв. Да не говорим за заводите на холдинга, складовите бази, почивни станции, автопарк, търговска инфраструктура.
   Какво направиха руснаците?! Ми, дива контрабанда към Турция и Близкия изток, после сринаха завода в София, изнесоха машините и съоръженията в Сърбия, а работниците изхвърлиха на улицата.
   Да сте чули профсъюзите да вдигат другите работници на стачка или протест?! Ама домъкнаха клетите хорица в София да протестират против обвиненията в контрабанда. Да протестират пред политическа централа на нова политическа партия, която дори не се докоснала до властта.
Всъщност най-голямото разграбване на КТБ, най-голямото раздаване на кредити без обезпечение се случва точно по време на първото правителство на Борисов.
   Да припомня, че ГЕРБ издигна и кандидатурата на главния прокурор, подкрепена от БСП и ДПС.
Оня същия, който Бърка кабинета си с този на почетния руски консул и собственик на ЦУМ.
   През целия този период България плаща НАЙ-СКЪПИЯ РУСКИ ГАЗ в Европа. Плащаме и горива с най-висока надценка, като Борисов и ГЕРБ умишлено държат най-ниския акциз в Европа, за да може руснака и картела да си слагат огромна надценка.
   Държавата губи от тази схема поне 1 милиард лева годишно.
   За сравнение - акцизът в България е 0,65 ст., в съседна Гърция е 1,40 лв., в Турция е 1,80 лв. Нека сравним обаче с Австрия, където крайните цени са еднакви с тези тук. Там акцизът е 1 лв. Тук - 65 ст. При 3 милиарда литра годишно потребление, официално декларирано от Лукойл, това прави над 1 милиард лева разлика. Разлика, която в Австрия влиза в Бюджета, а тук се прибира от руснака и слугите му.
   Търговската надценка там е около 15 ст., Тук - 45 ст. ТРИ ПЪТИ ПО-ВИСОКА. Не се чудете защо няма пари за пътища и защо кърпим дупки.
   БСП като опозиция, уж би трябвало да възрази. Нали се нарушава националния интерес.      
   Пенсиите само от тази схема биха могли да се увеличат годишно с 500 лв.
   На всички български пенсионери.
   А да сте чували, че съпругът на Корнелия работи в Лукойл?!
   А да сте чували, че новият сарая на Доган е върху терена на Лукойл до пристанище Росенец и е охраняван с парите от нашите данъци , плащани на НСО ?!
   Да не споменавам, че надплащаме годишно на Газпром поне 2 милиарда лева горница. В сравнения с цената, която плаща съседна Турция за същия газ, който минава по нашите тръби.
   Впрочем, в момента над 30% от икономиката ни е директно в руски ръце. Само Лукойл държи 10 %.Половината ни Черноморие вече е бетонирано и окупирано от руски хотели и апарткомплекси, а над половин милион българи бягат на море в Гърция, за да търсят чистота и спокойствие, вместо да гледат кац..пи и мутри.
   Да прибавя империята ТИМ - руска групировка на директно командване от Кремъл - банки, застрахователни дружества, цели сектори от икономиката ни, землищата на няколко града и десетки села, зърнобазите в Добруджа, половин Варна.
   Да прибавя почетния руски консул - свинар: хотели и почивни комплекси, ЦУМ, Пловдивски панаир и десетки фирми.
   Впрочем, Корнелия беше в борда на директорите и на двете държавни предприятия, преди да ги докопа руснака.
   Подготовка трябва да има.
   Да прибавя подставени лица като Пеевски и офшорките му, чрез които руснаците владеят цели търговски вериги, Lafka и разпространението на пресата.
Над 100 000 са вече официално регистрираните в Търговски регистър фирми с руско участие.
Руски граждани са в бордовете на директорите дори на много западни компании, като Данон, Кока-Кола и т.н.
   Двата най-големи фонда за изкупуване на земя в България също са руски. Вече притежават милиони декари.
   Да не припомням колко щети нанесе на България руската групировка Мултигруп, създадена от КГБ и ДС още по времето на Живков. Както и ВИС и СИК. Така е създадена и КТБ , впрочем.
Руска банка, в която наливаха зорлем парите на българските държавни предприятия, за да се финансират през банката паразитни руски политически проекти като ДПС, "България без цензура" и подобни сополи.
   През нея мина и изкупуване та Булгартабак от руснаците, и на Виваком.
   Руска собстевност вече са и няколко ТЕЦ-а, десетки заводи, мандри.
   Мариците също са руска схема.
   Гаранциите за изкупуване на скъпия ток бяха дадени от министър Овчаров на фирмата на състудента му от Москва Красимир Георгиев - Фронтиер. 
   Впрочем, управляващата на офшорката AES, собстеник на ТЕЦ Марица Изток 1 се казва Инна Радионовна, а държавата ни има дял 33%.
   Но Борисов отказва да назове истинските собственици.
   Направиха американска фирма акцинер, за да не плащат пари за модерни пречиствателни съоръжения и технологии за модернизиране на остарелите ТЕЦ-ове, като им гарантираха възвръщаемост на вложеното. 
   Това е - не плащат и стотинка за технологиите, гарантират възвръщаемост, докато си делят тлъстите комисионни с мажоритарните руски собственици. Те, толкова са "американски" Мариците.
   Да продължавам ли?!
   Ще стане дълго няколко метра.
   Само да припомня, че откакто сме член на НАТО не сме закупили дори един съвременен боен танк или самолет, но плащаме десетки милиони долари на Русия за ремонт на остарели МИГ-ове, които и баба ми може да свали с натискане на едно копче.
   Та, исках да ви кажа, че няма опасност да ни изкарат от ЕС, защото те разчитат на свежите пари от еврофондовете и докато могат да ги усвояват, ще искат да сме в ЕС.
   Днес сме изправени и пред опасността България окончателно да бъде обладана. Тотално. Путин иска едновременно да прокара тръби за газ и да си построи АЕЦ без българската държава да има собственост върху тях, за да може свободно да си разиграва коня и да държи в ръцете си енергийната сигурност и пазар на Балканите. За целта си има на власт пълния набор от национални предатели, както и 240 руски проститутки в парламента ни. Владеят тотално и медиите, където ката ден, ката час изпълзяват руски агенти за да лъжат и промиват мозъците на хората. Някои от тях са министри, на българска държавна заплата. Но на тлъсти комисионни, за които министреската им заплата служи да покрива таксите по обслужване.
   А стоката е България. 
   И бъдещето на децата ни.
   И неслучайно новородените българчета в Западна Европа са повече, отколкото тук. Неслучайно през последните 3 години още 300 000 българи избягаха от Родината.
   Защото ясно са осъзнали, че тук за тях и децата им бъдеще няма.
   Защото сивата безлична маса е застанала наведена в партер и чака доволно да я оножда Путин, Лукойл, Газпром и Росатом, да я кълве енергийната мафия, докато мобилни оператори и ТЕЦ-ове им обират остатъка.
   Защото ясно осъзнават, че сивата маса е доведена до това положение доброволно да избира съветски мутропремиер, подкрепен от съветска опозиция.
   Театър, чийто сценаристи са в Москва, а актьори са продажни безродници и престъпници..."
********************************************************************************
Georgi Georgiev

сряда, 20 септември 2017 г.

За третият синджир и отсъствието




      Никой не може да те направи роб,
ако самият ти не пожелаеш и сам не го позволиш!
     Аман от потомци на робите и под_изници у нас!
     Онези, чиито  баби явно са били  безнаказано насилвани,  а дедите им били малтретирани и продавани -  тези, които се налагало руските крепостни и бурлаки да ги освобождават от турското им  робство,  за да не загинат марцина и нахолост. Същите, които наистина са  били жалки роби щом са чакали някой да ги удовлетвори, да им въздаде справедливост в беззаконието или пък да ги освободи, нахрани, и изчишка.
     А нечии предци не са били освобождавани от никого -
били са волни и горди българи!
     Вдигали въстания щом властта се опитвала да  ги тормози и това не им е харесало, и пречело.
     Убивали са всеки, който посегне на достойнството им, на имота им, на честта им!
     Ляли са кръвта си за свободна воля и независима църква!
     Прадядо ми се е бил на Шипка,
а робите са чакали вест от там до кълките на третия синджир преживяйки сланина  с чесън. И праз лук!


__________________________________________________________________________



неделя, 16 юли 2017 г.

Анка с тачанката






    Каят се нашичките анал лизатори и яростно блъскат чела в земята, че тва майна - Тръмпито - бил избран с московски мушангии.
   Да се смея ли, да плача ли, или едно да си налея ...
   Мен повече ме притеснява банкянския ТръмпИто.
   Колкото до Европа - Тръмп е прав да настоява ЕС сам  да се противопостави на Кремълска Путиния - има достатъчно ресурс да го прави активно и ефективно.
    За жалката политика на България по този въпрос и дума няма да отварям.
    Притеснен съм изключително много от факта, че нашенското тръмп общество прие изначалния си и истински облик на петоколонна шайка от отчаяни кремълски фанароти и каскет прогресисти с гещаповски  навици и мурафети.
   Дрогаре, не палачете за Сащ-тите - те са се нагласили да не бъдат изцяло зависими от нюансите в прищявките дири на преЦедента - който и да е той!
   РИвете, дарагие  маи, за нещастната Болгария обладана от едрите енергийни комисионери и дребни интернационалсоциалцървулпрогресисти българопродавци - защото иде Анка с тачанката и ви кара нефт, газ и електричество за посткомунал онанизмата.


______________________________________________________________________

събота, 25 март 2017 г.

Днес е Благовещение!



     

      
Днес е празника Благовещение (блага вест).

     На този светъл празник се възпоменава едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха, от злото. Празникът е утвърден от Православната църква през VII век.
     Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос. За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26-38. Изпълнена с недоумение, поради свръхразумната тайна, явена й от Божия служител, тя със смирение и послушание отвърнала с думите: "Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думите ти" (Лука 1:38). От този миг насетне неизказана радост изпълвала чистото сърце на назаретската девица. А когато нейният Син Богочовекът Иисус Христос страдал и умрял на Голготския кръст, тя, както никой друг на тая земя, изживяла ужаса на човешката неправда, за да стане оттогава и завинаги най-усърдната наша застъпница пред престола на Всевишния - на Бога.
     За българите днешният празник е известен още като Благовец. 
В народните традиции Благовещение се счита за „половин Великден". Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец - благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли.
     Каквото правите на Благовещение, това ще правите през цялата година. Поради това на Благовец се яде, празнува, броят се пари. На Благовец е необходимо да си облечете новите дрехи и в джобовете да имате пари.
     В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища. 
По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта. Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите - господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.
      На Благовец се спазват редица забрани с предпазващо човека значение. Момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Вярва се, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото. В ранното утро ритуално се прогонват от дома дивите твари.
     После се запалва събраната от пометения дом смет и всички прескачат огъня по три пъти срещу змийско ухапване.
     Вярва се, че каквото е времето на Благовец, такова ще е през годината. 
Ако денят е ясен, слънчев и топъл, копринените буби ще са здрави и ще има добро плодородие. Ако е дъждовно и облачно, ще боледуват и реколтата ще е слаба. Ако на Благовец е студено, ще се родят много краставици. Ако времето е ясно, кошерите ще са добри и годината ще е плодородна. Ако времето е ветровито, ще бъде така и през цялата година. Южният вятър вещае добро плодородие, северният - лошо. На който връх рано на Благовец има мъгла, там през лятото ще бие град.
     На трапезата трябва да присъства печена или варена риба, шарена пита, лучник. Лучникът се прави от две кори тесто, като в средата се нареждат всякакви зеленчуци и, разбира се, голямо количество лук. Вари се супа от прясна коприва. Салатата е от лук, джоджен, магданоз. 
     Казва се, че дойде ли Благовец, хората са се хванали вече за зелено.
     Имен ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Вангел, Вангелин, Ванга, Вангела, Вангелина, Габриел, Гаврил, Гаврило, Габриела, както и всички производни на тези имена.

         



__________________________________________________________________