Че Гевара - как от един маниак направиха герой
Че Гевара днес олицетворява революцията.
Нещо като икона за млади бунтовници, които искат да променят света. Той все още се продава успешно. Образът му е може би най-тиражиран в света. Но хората, които си купуват тениски, шапки, чаши и други дрънкулки, рядко се замислят, че Че Гевара е обикновен маниак и убиец. Изключително жесток и неуправляем, така че дори съратници и поддръжници към края на живота му се отвратиха от него.
Но Че Гевара е късметлия: той е изгоден за червената пропаганда, и от него изваяха образът на един непримирим боец. Идеалист, романтик, интелектуалец, лекар, поет, мотоциклетист, войник, просто красавец... Бинго! Това е повече от достатъчно, за да се хареса на младите момичета веднъж завинаги. А това, по което си падат младите момичета, обикновено много добре се продава.
Тук, разбира се, не е възможно да не се отбележи работата на фотографа Алберто Корда, който през 1960 г. направил онази снимка. Хората обичат с очите си, а този портрет се превърна в документ, потвърждаващ кристално чистия образ на Че и накара Слънцето над вожда на Кубинската революция да свети по-ярко. Но какъв всъщност е бил този вожд?
Ернесто Гевара младши е роден в семейство на землевладелци с благороднически произход, което само по себе си е забавно. Към това можем да добавим, че неговите баба и дядо по бащина линия са родени в Съединените щати. Но ако в биографията си Че не споменава много-много за тях, той често се хвали със своя благороден произход от испански. и ирландски аристократи, дори когато вече убеден комунист. Може би затова защитникът на правата на работниците предпочита да не работи. На две години, Тете (умалително-ласкателно от Ернесто) се разболява от астматичен бронхит, който след това се превръща в хронична астма, придружаваща го през целия му живот и повлияла на съдбата му. Астмата принуждава Тете да си стои у дома, а майка му се заема с възпитанието му, като още в ранна възраст го запознава с поезията и философията. Момчето чете книги, играе шах и бързо става по-умно от връстниците си.
Директорът на училището в град Алта-Грасия Елба Роси по-късно си спомня, че въпреки ума си, Тете е незабележим в класната стая, но на игрището е лидер. В училищните години той се забавлява с това, че яде тебешир, пие мастило, изследва изоставени минни галерии и играе корида с овен. У връстниците му тези постъпки предизвикват възхита и благоговение.
Във всичко останало, детството на бъдещия герой на революцията е най-обичайно (бяга от къщи, улични битки и така нататък), с изключение на няколко епизода. Аржентинският професор по икономика Алберто Бенегас Линч пише в книгата си "Mi Primo El Che" ("Братовчед ми Че"): "Веднъж една от моите лели ми разказа, че съвсем младият Че се изпитва наслаждние от страданията на животни и твърди, че смъртта всъщност не е нещо толкова лошо". Не е известно дали Линч и Фигероа са били мотивирани по някакъв начин, но ако може да има съмнения за приятеля, не е много ясно защо известният учен ще лъже за думите на леля си. Така че садистичните наклонности у него най-вероятно са се проявили още като дете.
В Кордова, където Ернесто постъпа в колеж, той продължава своята "училищна" линия на поведение. Приятелите в училището помнят, че той обича да е "лошият". Например, наречат го Прасето, защото се хвалел колко рядко се мие и пере дрехите си (без изпрани дрехи той можел да изкара повече от месец).
През 1947 г. умира баба му, което, съчетано с постоянното желание да се отърве от астмата, го подтиква към решението да стане лекар. През 1948 г. се записва в Университета в Буенос Айрес и започва да изучава медицина. През 1952 г. Ернесто тръгва на знаменитото пътуване с мотоциклет през Латинска Америка, описано в „Дневниците на мотоциклетиста“. Между другото, това пътуване, както и следващото, е спонсорирано от семейството му - самият той, каекто преди, предпочита да не работи.
През 1953 г. Ернесто се запознава с първата си жена Хилда Акоста в Гватемала, но още през следващата година напуска страната поради военения преврат. Че смята, че САЩ са смазали "последната латиноамериканска революционна демокрация". Жена му по-късно пише, че точно събитията в Гватемала окончателно убеждават Че за необходимостта да се води въоръжена борба срещу империализма.
Ернесто отива в Мексико Сити, където най-накрая започва медицинска практика. Скоро, чрез свои кубински приятели, той се запознава с Раул Кастро, който на свой ред го свързва с брат си Фидел. Братята за втори път се готвят да свалят Батиста.
През ноември на 1956 г. малката яхта "Гранма" с конспиратори се отправя към Куба. Кубинската пропаганда учи, че там че Гевара се превръща в гениален партизански командир, а съвременната американска - че половината от войната той се прекарва в хамака с астматични пристъпи.
Но много вероятно е, че бойната слава на Че наистина е малко преувеличена. В дневниците си самият той отбелязва, че революционните сили за две години (!!!) гражданска война са загубили само 20 убити. Между другото, не само Куба, но и Съединените щати участват във формирането на имиджа му, тъй като американските медии в тези години се възхищават от Чe.
Че не се отличава със особена храброст или военни познания. Напротив, неговите бойни другари отбелязват, че той няма понятие от военно дело. Въпреки това, Фидел използва неговата кръвожадност и бързо го превръщна в главен палач на революцията.
В дневниците си, в стихотве и писма, Че постоянно пише за "жаждата за кръв". По време на Кубинската революция, той има възможност да я задоволява. Веднъж той лично екзекутирал един селянин, когото телохранителят на Фидел Кастро не искал да убие. "В този момент разбрах, че наистина обичам да убивам," Ернесто младши пише в писмо до баща си, Ернесто старши.
След победата на бунтовниците, той екзекутира пленени войници и всеки заподозрян в подкрепа на режима на Батиста. Неговият съратник Камило Сиенфуегос, който е почти толкова известен в Куба, си спомня как Че "удавя в кръв" град Санта Клара: труповете лежали на всеки ъгъл.
От януари до юни 1959 г. Че прекарва по-голямата част от времето си в крепостта на Сан Карлос де ла Кабаня, която е превърната в затвор с килии за мъчения.
Сред затворниците има и много деца. Един от затворниците, на възраст между 12 и 14 години, е бил хвърлен в затвора за това, че се опитал да попречи да бъде екзекутиран баща му. Застрелял го лично Че Гевара. И убивайки го, той се прицелил във врата на момчето, опитвайки се да го обезглавя. Команданте почти успял...
Един от дисидентите, който прекарал 28 години в кубински затвор, по-късно сравнява Фидел и Че. Според него Кастро, убивайки, просто се отървавал от своите политически противници и врагове. Той убивам и сам, но за него убийството било като задължение, за да отстоява властта си. А Че изпитва наслада докато убива.
Според затворническия свещеник, през тези шест месеца Че Гевара лично е ръководил 700 разстрела в Ла Кабаня. Феликс Родригес, който по-късно преследва Че в Боливия и наблюдава разстрела му, си спомня, че революционерът му призна, че е участвал в "няколко хиляди" екзекуции. Че бил убеден, че е постъпвал правилно като е екзекутирал "империалистически шпиони и агенти на ЦРУ". Не е известно дали Родригес казва истината, но този отговор е напълно в духа на Че.
Според "Черната книга на комунизма", общо през първата година след революцията наказателните взводове на Че екзекутират повече от 14 000 души.
Под ръковоството на Че в Куба започва да работи и тайната полиция. Жертвите й са били отвеждани първоначално в държавната служба за спешна помощ. Там се фабрикуват специални смъртни актове, в които се казва, че причината за смъртта е всичко друго освен огнестрелни рани. На семействата, естествено, не се разрешава да видят труповете. Гробарят Ибрахим Кинтана, който бяга от Куба през 1962 г. казва, че в 80% от случаите телата на загиналите имат дупки от куршуми. Поради това броят на жертвите на тайната полиция все още е неизвестен.
През 1960 г. Че Гевара открива трудов лагер на полуостров Гуанаакабибес. Там попадат всички онези, които по някакъв начин не приемат идеологията на режима, както и хомосексуалистите и онези, които демонстрират "прекомерна" религиозна озност. Може дори да се попадне в лагер за слушане на рок-енд-рол.
Този лагер поставя началото на системата от лагери UMAP в Куба, където изпращат всички дисиденти, гейове, католици, свидетелите на Йехова, болни от СПИН и други неблагонадеждни хора впоследствие отидоха. Там е „забавно“. Някои затворници биват заставяни да косят тревата със зъби, други за цял ден били потапяни в отходни ями – истински комунистически бит.
През 1961 г. Кастро назначава Че Гевара за министър на промишлеността на Куба, но последствията от неговата работа се оказват катастрофални за икономикатаЗНа СССР издръжката на Куба става все по-скъпо „удоволствие“. През 1964 г. Москва намеква на Кастро, че е крайно време да се прекрати това безобразие. Че Гевара е страшно обиден и скоро, през декември същата година произнася в Алжир антисъветска реч. Веднага след като се връща в Куба, Кастро набива канчето на непокорния Че и го връща в неговото просъветско русло.
За щастие, по това време вече Че е омръзнал и на Съветския съюз, и на самия Кастро, които отдавна искат да се отърват от него. Команданте е изпратен в Боливия, за да подготвя революция, но не получава никаква подкрепа от Куба. Там ги и застига агентът на ЦРУ Феликс Родригес.
Така и забравят всичко за Ернесто.
Но червените спечелиха и качиха Че Гевара на своите знамена.
А представете си, че ако историята беше се случила малко по-другояче, може би момчетата и момичетата щяха да носят тениски с портрети на Шамил Басаев или Осама бин Ладен.
