събота, 9 ноември 2019 г.

Мистический пиздицизъм




     Европейците няма да разберат защо деменсиралите и издивели от немотия селски текезесари,  семпли градски лумпени,  безродни кокошкари и полуидиоти гласуват за комунал онанистите в България?
     В крайна сметка "ентелЕгентнЕя" български народ прави своя избор. ..
     Па той един избор - какъвто душманите не биха ти направили!
     Вече тридесет години.  
     И летят едни самальоти, раздават се едни рублоплодни медали, насочват се към Болгария едни ракети откъм Сръбия и Крим. ..
     Когато работех в Германия млади колеги германци ме питаха: "Абе, Европа идва към вас, а вие правите всичко възможно да изкръшкате встрани! Що го правите?"
     Аз ги питах колко са нюансите на сивото на територията на бивщото ГДР - щото ако там са 200, у нас са три пъти повече!"
     Сами сме си виновни, а не кенефа р00ссея, не Хуйло, въпреки парите, които те трошат за да дестабилизират България!
     Що не успяват в Чехия, Румъния, Словакия, Полша - или в Албания, дори?
     Отговорът е прост - щото там не живеят българчЕта, които си мислят, че има спасение поединично и с дребни шмекерии ще избегнат нищетата, а то такава пиеса няма!

     Да здраствует десятого ноембря и ВОСР*!

     Помним ли йощ бича по челото?


________________
      * ВОСР - великоя октябърскоя  социалистическоя ревалюсия


___________________________________________________________________________

четвъртък, 7 ноември 2019 г.

БЪЛГАРИЯ - ЧАСТ ОТ РУСИЯ!!!!



       Какво декларира Кремъл чрез говорителя си и само Малинов ли е шпионинът?

     “Смятаме, че подобни жестове за признаване на заслугите на Малинов по отношение на това ДА ДОПРИНЕСЕ ЗА РАЗВИТИЕТО НА РУСКИЯ СВЯТ, да допринесе за развитието на приятелството и сътрудничеството между народите на нашите две страни не може и не трябва да бъде причина за преследване"

    Това заяви Кремъл чрез говорителя си Песков.


     Шпионинът Малинов е нямал, няма и не може да има никакви заслуги за развитието на руския свят.
     Най-малкото защото не живее и не работи в Русия!
     Следователно орденът му е даден от Путин за работата му срещу България и за превръщането й в част от руския свят - в част от самата Русия!


ЕЗИК МОЙ, ВРАГ МОЙ!.

     Говорителят на Кремъл декларира именно това - целта на руската политика към нас е България да стане част от руския свят, част от самата Русия.
 характер.

     Разбира  се, това е поредната налудничава фантазия на Москва.
     Вече съм обяснявал защо дори робската психика на народа ни няма да приеме такова развитие.
     Пак ще повторя - Бай Ганьо може да се кланя до земята на всеки, да оближе прахта от обувките му с език, но когато въпросът опре лично до него, лично до до джоба му, лично до близките му, е готов веднага да извади секирата и да коли наред.

     Родните политици обаче освен байГаньовци са агентура. Заради зависимостите си те не могат да имат такива интереси.
     Задачата на агентурата е да изпълнява, а не да преценява!
     И затова имат неистов страх, особено след като Русия демонстрира пред целия свят чрез убийството по случая "Скрипал-Новичок", че не й пука от какъвто и да е по мащаби международен скандал и с когото и да е.

       Според мен това беше целта на "недоизпипаната" иначе професионално операция във Великобритания.



     Мълчанието на президента Радев, на премиера Борисов, на основни партии в България - от ГЕРБ през разни "патриоти" и Марешки до БСП е показателно!
     Путин разиграва картата на България като свой коз в голямата негова геополитическа игра със Запада, а родните държавници се трепят как да угодят на тази игра и примират от страх пред Владетеля.


РАЗЛИЧНИТЕ СВЕТОВЕ

     Няма да отрека, че България вече е част от един друг свят. Този свят е европейския.

     Но забележете - България е част от европейския свят, а не е например част от немския свят, част от френския свят и т.н.
     Пак ще повторя - говорителят на Кремъл говори за България като част от Руския свят, а не например за България като част от Евразийския или онзи на тяхното колективно ОНД!


     Дори за толкова подкрепяната от Москва Сърбия няма такива изявления.
     Дори за анексираната Донецка област на Украйна никой в Кремъл не си е позволил да говори като за част от руския свят!

      Българите може и да са признателни на руския народ, но това не значи, че с радост ще се присъединят към него.
Няма да го направят, за да консумират неизбежните в този случай санкции и губейки маса екстри: субсидиите, европомощите, стипендиите за учениците, метрото, автомагистралите, свободното пътуване навън, туристите, възможностите за гастарбайтерство, стабилния лев и т.н, и т.н.
      В Кремъл прекалено много вярват на лакеите си тук, както на онези, които навремето ги убеждаваха, че Милошевич ще превърне Югославия във втори Виетнам за Запада.

      Играе още един фактор: България поне в обозримото бъдеще няма да стане губернията "България" в състава на Руската федерация.
     Втори Крим няма да се допусне, както нямаше и второ Мюнхенско споразумение с Хитлер.

    
Но тези дни получихме имаме ярко публично потвърждение от чуждестранни официални източници, че агентът за влияние Малинов въпреки получения орден е незначителна фигура от голямата агентура, превзела Родината ни.

      Тя трябва да бъде изгонена от окупираните от нея постове и осъдена за шпионаж, за предателството на суверенитета ни и за разрухата на Родината, която се демонстрира от пропагандата на такива като Малинов като "лошия Запад".
     Иначе наистина ще стане лошо, дори и за бай Ганьо,
когато тук завеят освен постоянните източни и западните ветрове!


Бележка за прокуратурата:

      По съществото си думите на Песков са свидетелски показания на официално държавно лице за истинската дейност на Малинов срещу българския суверенитет и независимост.

Г-да от прокуратурата, ще приобщите ли към делото това доказателство, предадено от ТАСС - официалната държавна агенция на Руската федерация?


                                                 източник: https://www.facebook.com/grigor.lilov/posts/2484840334965224
__________________________________________________________________


__________________________________________________________________________

неделя, 3 ноември 2019 г.

Фейсбук - изборни перипетии

     В какво превърна комунал онанистическата герберианската сламаристика Faceb00k преди изборите с гвардията си от тролове и цензуристи на служба при Цукербургер?!!!
     Вижте сами и преценете - това е  съобщението за публикацията, заради, която ми блокират профила вече втори месец.
     Публикувам тук изцяло статията, както и линк към изданието.



"Тази публикация нарушава нашите Стандарти на общността по отношение на голотата или сексуалната дейност


Относно публикацията ви

18.10
Никой друг не може да види вашата публикация.

100 години от “Червения терор”
На 5 септември 1918 г. Совнаркомът на РСФСР* приема постановлението за червения терор. В него се казва:В дадената ситуация подсигуряването на т

https://terminal3.bg/100-godini-ot-chervenija-teror/"

__________________________________________________________________________

На 5 септември 1918 г. Совнаркомът на РСФСР* приема постановлението за “червения терор”. В него се казва:
“В дадената ситуация подсигуряването на тила чрез терор става пряка необходимост… Съветската република трябва да бъде защитена от класовите врагове чрез тяхното изолиране в концентрационни лагери… подлежат на разстрел всички лица, които имат допир до белогвардейски организации, заговори и метежи… необходимо е да се публикуват имената на всички разстреляни, а също така основанията за прилагането към тях на тази мярка.”
Тук прави особено впечатление съвсем неюридическата дума “допир”. Под това понятие при наличието на желание може да бъде подведен всеки. Освен това органите на ВЧК получават правото да взимат заложници и да произнасят присъди. Заложниците се разстрелват в отговор на всяка контрареволюционна проява.
За предлог са използвани събитията от 30 август – убийството на началника на Петроградската ЧК Моисей Урицки и покушението срещу Ленин. Макар че и в двата случая действат индивидуални терористи, отговорността се възлага на “контрареволюционните сили” като цяло.
Приетото веднага след терористичните актове постановление на изпълкома на Моссъвета обещава: “Наказващата ръка на властта ще бъде безпощадна”. Обещанието е изпълнено. Първите 500 заложници са разстреляни по постановление на Петроградската ЧК още през октомври 1918 г. А още през деня, в който е приет декретът за ” червения терор” в отговор на покушението срещу Ленин, в Москва са разстреляни няколко царски сановници, в това число бившият министър на вътрешните работи Алексей Хвостов, бившият председател на Държавния съвет и министър на правосъдието Иван Щегловитов и бившият заместник-министър на вътрешните работи Степан Белецки.
Един от ръководителите на ЧК Яков Петерс направо си казва: “Преди убийството на Урицки в Петроград нямаше разстрели, а след него те бяха прекалено много и често пъти безразборно”. И се кахъри, че “Москва в отговор на покушение срещу Ленин отвърна само с разстрела на няколко царски министри”. Петерс ни най-малко не се смущава от това, че единствената връзка на споменатите Щегловитов, Хвостов и Белецки с есерката Каплан се състои в това, че в миналото те са я изпратили на безсрочна каторга. И като златна среда между московската “мекушавост” и петроградските ” безразборни разстрели” Петерс обещава: “Всеки опит на руската буржоазия да вдигне още веднъж глава ще срещне такъв отпор и такав разправа, пред които ще избледнее всичко онова, което се разбира под червен терор”.
Реално за червен терор може да се говори поне от началото на 1918 г. Още през януари Совнаркомът обявява създаването на “трудови батальони” от редовете на “буржоазията”. Които се съпротивяват на мобилизацията в тези батальони, а също така и “контрареволюционните агитатори” е предписано да бъдат разстрелвани на място. През юни Ленин изисква да се “поощряват енергията и масовидността на террора”. А Троцки провъзгласява: “Сплашването е могъщо средство на политиката и който не разбира това, е лицемер”.На 17 юли 1918 г. по решение на Ленин и Свердлов е разстреляно царското семейство заедно с останалата му вярна прислуга. Започват да разстрелват селяни, които не искат да предават житото си на продотрядите или пък които просто са взети за заложници за действията на въстаналите против съветската власт. Разстрелват бивши фабриканти, банкери, помешчици, депутати от Думата, офицери… Терорът е насочен не толкова срещу отделни лица, колкото срещу цели социални слоеве, които болшевиките смятат за свои потенциални противници. Само малцина от жертвите на репресиите наистина са участвали в контрареволюционни заговори или в каквито и да са други форми на борба срещу съветската власт.

От съсловията особено пострадват дворяните и буржоазията, а също така казачеството. На 24 януари 1919 г. Оргбюрото на ЦК на РКП(б) приема специално Окръжно за казачеството, в което се казва:
“Да се проведе масов терор срещу богатите казаци, при което те да се изтребят поголовно; да се проведе безпощаден масов терор по отношение на всички казаци изобщо, които са взимали каквото и да било пряко или косвено участие в борбата със съветската власт. Спрямо средното казачество е необходимо да се приложат всички необходими мерки, които ще предотвратят всякакви опити от негова страна за нови атаки срещу съветската власт. Да се конфискува житото и да бъдат принудени да стоварват всички излишъци на посочени пунктове... да се предприемат всички мерки по оказване на помощ на бедните пришълци преселници, като се организира тяхното преселване там, където това е възможно.
Да се приравнят пришълците от други места с казаците в поземлено и във всяко друго отношение. Да се проведе пълно разоръжаване, да се разстрелва всеки, у когото се открие оръжие след срока определен за предаването му. Да се предоставя оръжие само на надежни елементи от редовете на пришълците.”
На практика се дава поле за унищожаването на цялото казаческо съсловие. Директивата за разказачването се осъществява много жестоко. Донбюрото на РКП(б) дава предписания в процеса на нейното развитие:
“По всички станици и села незабавно да бъдат арестувани всички изтъкнати представители на дадената станица или село, които се ползват с някакъв авторитет, макар и да не са замесени в контрареволюционни действия, и да бъдат изпращани като заложници в… революционния трибунал. (Уличените съгласно директивите на ЦК да бъдат разстреляни.)… Да се съставят по станиците… списъци на всички забягнали казаци (същото се отнася и до кулаците) и всеки без изключение да се арестува и изпраща до… трибуналите, където следва да се прилага висшата мярка на наказание.”
“Разказачването” завършва през 1920 г. с формалната ликвидация на казачеството и с масови репресии срещу казаците, служили в капитулиралите бели армии.
В края на 1919 г. специална комисия, създадена от генерал Деникин, установява броя на загиналите от терора, който провежда съветската власт на 1,766 млн. души, в това число 260 000 войници и 54 650 офицери, около 1,5 хиляди свещеници, 815 хиляди селяни, 193 хиляди работници, 59 хиляди полицаи, 13 хиляди помешчици и над 370 хиляди представители на интелигенцията и буржоазията. Дори да допуснем, че част от включените в този списък военни и селяни са загинали в действителност по време на бой в редовете на белите армии или по време на въстания, след като се отчетат и разстреляните през 1920-1922 г. общото число на избитите невъоръжени хора най-вероятно значително надвишава 2 милиона, още повече че в цифрите на деникинската комисия не влизат десетки хиляди разстреляни в Крим и в Източен Сибир при ликвидирането на белите фронтове през 1920 година, а също така хилядите моряци от Кронщад и десетките, ако не и стотици хиляди селяни, унищожени при потушаването на антисъветските въстания през 1921-1922 година.
Съветската пропаганда неизменно представя червения терор като реакция на белия терор. Да, наистина в хода на Гражданската война в Русия има и терор срещу болшевиките и онези, които им съчувстват, а също така и срещу мирни граждани, които с нещо не са угодили на войниците и офицерите от белите армии.
Но нито едно антисъветско правителство не е обявявало официално терора за своя политика, ето защо от белия терор загиват няколко пъти по-малко хора, отколкото от червения. Разправи без съд и присъда над болшевики, над пленници и над мирно население се провеждат по инициатива на местни командири. Често пъти както бели, така и червени войници и командири отмъщават за гибелта на свои роднини и близки. Емигрантският историк Сергей Мелгунов, самият той осъден от болшевиките на смърт, но амнистиран, пише:
“Не може да бъде пролята повече човешка кръв, отколкото сториха това болшевиките; не може да бъде въобразена по-цинична форма от тази, в която е облечен болшевишкият терор. Това е система, която е намерила своите идеолози; това е система за планомерно осъществяване на насилие, това е такъв открит апотеоз на убийството като оръдие на властта, какъвто още не е достиган от нито една власт на света… “Белият” терор е явление от друг порядък – той е преди всичко ексцес на основата на развилнялата се власт и мъст. Къде и кога в актовете на правителствената политика и дори в публицистиката на този лагер ще намерите теоретическо обосноваване на терора като система за власт? Къде и кога са звучали гласове с призиви за систематически официални убийства?.. Слабостта на властта, ексцесите, даже класовата мъст и… апотеозът на терора – това са явления от различен порядък.”
“Червеният терор” несъмнено помага на болшевиките да спечелят гражданската война. И тъкмо той в много отношения определя характера на установения от Ленин и конституиран от Сталин режим.
                        Автор: Борис Соколов
                       Превод: Милен Радев, Декомунизация
Текстът е първоначално публикуван на руския сайт “Грани“

*Председател на Съвета на народните комисари (Совнарком) на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) – бел. ред. 

събота, 2 ноември 2019 г.

Фалшификациите на местните избори




      Днес, на 1 ноември (петък), след пет денонощия и нещо ЦИК най-сетне обяви активността за страната заедно с крайните резултати от вота.
     Активността официално се сочи като 48.98% средно за страната, а например за София - 39.1% (двама от всеки пет човека). Моите изчисления обаче сочат далеч по-ниска за столицата и по-големи градове и малко по-ниска за страната.

     Фалшифицирането на резултатите е трудна работа – изисква висока прецизност и висока аналитичност, каквито на всякакво равнище – чак до ЦИК няма.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
     Един пример за размисъл - по официалните данни в столицата са гласували 456 хил човека, от които имаме действителен вот в размер на 445 хил. гласа. Но

1.
     Броят на избирателите в столицата се движи така
1 057 280 местни избори 2019
1 102 487 европейски избори 2019
1 198 093 парламентарни избори 2017
1 054 231 местни избори 2015
Коментарът оставям за вас – расте ли или не расте София като население в последните две години

2.
     Въпреки правилата няма никакви данни поотделно за избирателните райони в столицата (три на брой).

3.
     Публикувани са всички протоколи на секционните комисии.
     И хоп – изненада!
     Секциите са 1612, ама публикуваните протоколи са 1503.
     Някъде са се изгубили резултати от 109 секции.
     За около 100 000 хиляди избиратели.
     Ако обаче приемем за достоверна официалната информация за активност, то някъде са се изгубили данните за гласуването на 30 000 човека (7% от официално съобщения вот).
     Ако приемете пък моята теза, нищо не се е изгубило. Точно обратното – намерило се! Защото в тези пропуснати публично с номерацията им виртуални секции са вкарани гласовете на намерените фантоми.

4.
     Според правилата секциите се номерират поредно – например 224601001, 224601002 (последните четири цифри сочат № на самата секция в съответната община, а другите - номера на общината и съответния избирателен район).
Давам само една картинка за пропуснати номера на тези секции (наричаните от мен фантомни секции с фантомни гласове)

5.
     Общинската избирателна комисия за столицата има председател, двама заместник-председатели и секретар и 37 члена – общо 41 души, кой от кой по-мастити и грамотни. И въпреки многократните проверки пак се допускат грешки (или в последния момент се напасват резултати до крайния час според закона).
     Показвам ви една такава грешка в протокола на тази най-авторитетна в страната след ЦИК избирателна комисия (вижте данните за Волен Сидеров! При това там няма подписи, а трябва да има при тази поправка на този ред. Защо ли ги няма?!)
https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/2246.html…

6.
     Колкото и скандално да е, допустимо е да се изпише неточно някое число. Но да се сбъркат хиляди и хиляди гласове, изписани и с числа, и с думи и така резултатът да порасне с пъти?!
     Да ви напомня – тези хора в софийската общинска избирателна комисия не броят, та да сбъркат нещо.
     Те преписват резултатите, които идват от компютрите – т.е. онова, което им предоставя фирмата, която брои гласовете. От години наред тя е винаги една и съща – „Информационно обслужване” АД.
     Обаче компютрите, както ви е известно, не бъркат.

7.
      Същата избирателна комисия подписва нормално протокола с резултати за избор на кмет въпреки гафа с гласовете за лидера на „Атака”.
      Но другият протокол (за общински съветници)
https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/2246.html…

не е подписан от самия председател и още трима члена на комисията!!!!

     Давам картинка, давам и линк.
     Бързо го вижте, че веднага ще оправят пропуска. При това няма дори приложено особено мнение или сигнал до ЦИК за допуснати нарушения.
     Единствената хипотеза е всичките тези членове на комисията тялом и духом да са присъствали при оформянето на резултатите за кмет и в същото време тялом и духом да не са присъствали при оформянето на резултатите за общински съветници.

8.
      Показаните тук като илюстрация "изненади” наред с други такива изненади са преминали и през най-висшестоящия избирателен орган – ЦИК и са били приети като меродавни от него.

      Повече няма да се разпростирам, понеже продължавам проверката си, вкл. и за др. населени места.

_________________________
***Поредните избори също се оказват тотално фалшифицирани по поръчка на Центъра, управляващ България.
Фалшифицирани с услугата на разни политически кръгове и
*** родни висши ДС генерали и дипломати – от кръга Монтерей, демагогски нарекли сбирките си по името на прочуто градче в Калифорния;
*** родни ДС доносници и агенти и социалистически външни търговци и дипломати, нарекли кръга си „Елмаз”;
*** родни висши офицери от ДС и комунистическото МВР, прославени като кръга Банкя покрай родното място на премиера ни.
Фалшифицирани с прякото участие на ВСИЧКИ, ама наистина ВСИЧКИ ПАРТИИ, присъстващи с най-доверените свои лица в избирателните комисии (изцяло са такива лица всички членове на ЦИК, на софийската общинска избр. Комисия, на онези в областните центрове на страната + Казанлък, Карлово, Козлодуй, Сопот и още няколко градчета).




_________________________________________________________________________
                                        автор Григор Лилов




понеделник, 23 септември 2019 г.

Че Лайнара е масов убиец и международен терорист!





           


      Че Гевара - как от един маниак направиха герой 

     Че Гевара днес олицетворява революцията. 
     Нещо като икона за млади бунтовници, които искат да променят света. Той все още се продава успешно. Образът му е може би най-тиражиран в света. Но хората, които си купуват тениски, шапки, чаши и други дрънкулки, рядко се замислят, че Че Гевара е обикновен маниак и убиец. Изключително жесток и неуправляем, така че дори съратници и поддръжници към края на живота му се отвратиха от него.
     Но Че Гевара е късметлия: той е изгоден за червената пропаганда, и от него изваяха образът на един непримирим боец. Идеалист, романтик, интелектуалец, лекар, поет, мотоциклетист, войник, просто красавец... Бинго! Това е повече от достатъчно, за да се хареса на младите момичета веднъж завинаги. А това, по което си падат младите момичета, обикновено много добре се продава.
     Тук, разбира се, не е възможно да не се отбележи работата на фотографа Алберто Корда, който през 1960 г. направил онази снимка. Хората обичат с очите си, а този портрет се превърна в документ, потвърждаващ кристално чистия образ на Че и накара Слънцето над вожда на Кубинската революция да свети по-ярко. Но какъв всъщност е бил този вожд?
     Ернесто Гевара младши е роден в семейство на землевладелци с благороднически произход, което само по себе си е забавно. Към това можем да добавим, че неговите баба и дядо по бащина линия са родени в Съединените щати. Но ако в биографията си Че не споменава много-много за тях, той често се хвали със своя благороден произход от испански. и ирландски аристократи, дори когато вече убеден комунист.      Може би затова защитникът на правата на работниците предпочита да не работи. На две години, Тете (умалително-ласкателно от Ернесто) се разболява от астматичен бронхит, който след това се превръща в хронична астма, придружаваща го през целия му живот и повлияла на съдбата му. Астмата принуждава Тете да си стои у дома, а майка му се заема с възпитанието му, като още в ранна възраст го запознава с поезията и философията. Момчето чете книги, играе шах и бързо става по-умно от връстниците си.
     Директорът на училището в град Алта-Грасия Елба Роси по-късно си спомня, че въпреки ума си, Тете е незабележим в класната стая, но на игрището е лидер. В училищните години той се забавлява с това, че яде тебешир, пие мастило, изследва изоставени минни галерии и играе корида с овен. У връстниците му тези постъпки предизвикват възхита и благоговение.
      Във всичко останало, детството на бъдещия герой на революцията е най-обичайно (бяга от къщи, улични битки и така нататък), с изключение на няколко епизода. Аржентинският професор по икономика Алберто Бенегас Линч пише в книгата си "Mi Primo El Che" ("Братовчед ми Че"): "Веднъж една от моите лели ми разказа, че съвсем младият Че се изпитва наслаждние от страданията на животни и твърди, че смъртта всъщност не е нещо толкова лошо". Не е известно дали Линч и Фигероа са били мотивирани по някакъв начин, но ако може да има съмнения за приятеля, не е много ясно защо известният учен ще лъже за думите на леля си. Така че садистичните наклонности у него най-вероятно са се проявили още като дете.
     В Кордова, където Ернесто постъпа в колеж, той продължава своята "училищна" линия на поведение. Приятелите в училището помнят, че той обича да е "лошият". Например, наречат го Прасето, защото се хвалел колко рядко се мие и пере дрехите си (без изпрани дрехи той можел да изкара повече от месец).
      През 1947 г. умира баба му, което, съчетано с постоянното желание да се отърве от астмата, го подтиква към решението да стане лекар. През 1948 г. се записва в Университета в Буенос Айрес и започва да изучава медицина. През 1952 г. Ернесто тръгва на знаменитото пътуване с мотоциклет през Латинска Америка, описано в „Дневниците на мотоциклетиста“. Между другото, това пътуване, както и следващото, е спонсорирано от семейството му - самият той, каекто преди, предпочита да не работи.
     През 1953 г. Ернесто се запознава с първата си жена Хилда Акоста в Гватемала, но още през следващата година напуска страната поради военения преврат. Че смята, че САЩ са смазали "последната латиноамериканска революционна демокрация". Жена му по-късно пише, че точно събитията в Гватемала окончателно убеждават Че за необходимостта да се води въоръжена борба срещу империализма.
      Ернесто отива в Мексико Сити, където най-накрая започва медицинска практика. Скоро, чрез свои кубински приятели, той се запознава с Раул Кастро, който на свой ред го свързва с брат си Фидел. Братята за втори път се готвят да свалят Батиста.
През ноември на 1956 г. малката яхта "Гранма" с конспиратори се отправя към Куба. Кубинската пропаганда учи, че там че Гевара се превръща в гениален партизански командир, а съвременната американска - че половината от войната той се прекарва в хамака с астматични пристъпи.
     Но много вероятно е, че бойната слава на Че наистина е малко преувеличена. В дневниците си самият той отбелязва, че революционните сили за две години (!!!) гражданска война са загубили само 20 убити. Между другото, не само Куба, но и Съединените щати участват във формирането на имиджа му, тъй като американските медии в тези години се възхищават от Чe.
     Че не се отличава със особена храброст или военни познания. Напротив, неговите бойни другари отбелязват, че той няма понятие от военно дело. Въпреки това, Фидел използва неговата кръвожадност и бързо го превръщна в главен палач на революцията.
      В дневниците си, в стихотве и писма, Че постоянно пише за "жаждата за кръв". По време на Кубинската революция, той има възможност да я задоволява. Веднъж той лично екзекутирал един селянин, когото телохранителят на Фидел Кастро не искал да убие. "В този момент разбрах, че наистина обичам да убивам," Ернесто младши пише в писмо до баща си, Ернесто старши.
      След победата на бунтовниците, той екзекутира пленени войници и всеки заподозрян в подкрепа на режима на Батиста. Неговият съратник Камило Сиенфуегос, който е почти толкова известен в Куба, си спомня как Че "удавя в кръв" град Санта Клара: труповете лежали на всеки ъгъл.
      От януари до юни 1959 г. Че прекарва по-голямата част от времето си в крепостта на Сан Карлос де ла Кабаня, която е превърната в затвор с килии за мъчения.
Сред затворниците има и много деца. Един от затворниците, на възраст между 12 и 14 години, е бил хвърлен в затвора за това, че се опитал да попречи да бъде екзекутиран баща му. Застрелял го лично Че Гевара. И убивайки го, той се прицелил във врата на момчето, опитвайки се да го обезглавя. Команданте почти успял...
Един от дисидентите, който прекарал 28 години в кубински затвор, по-късно сравнява Фидел и Че. Според него Кастро, убивайки, просто се отървавал от своите политически противници и врагове. Той убивам и сам, но за него убийството било като задължение, за да отстоява властта си. А Че изпитва наслада докато убива.
Според затворническия свещеник, през тези шест месеца Че Гевара лично е ръководил 700 разстрела в Ла Кабаня. Феликс Родригес, който по-късно преследва Че в Боливия и наблюдава разстрела му, си спомня, че революционерът му призна, че е участвал в "няколко хиляди" екзекуции. Че бил убеден, че е постъпвал правилно като е екзекутирал "империалистически шпиони и агенти на ЦРУ". Не е известно дали Родригес казва истината, но този отговор е напълно в духа на Че.
     Според "Черната книга на комунизма", общо през първата година след революцията наказателните взводове на Че екзекутират повече от 14 000 души.
Под ръковоството на Че в Куба започва да работи и тайната полиция. Жертвите й са били отвеждани първоначално в държавната служба за спешна помощ. Там се фабрикуват специални смъртни актове, в които се казва, че причината за смъртта е всичко друго освен огнестрелни рани. На семействата, естествено, не се разрешава да видят труповете. Гробарят Ибрахим Кинтана, който бяга от Куба през 1962 г. казва, че в 80% от случаите телата на загиналите имат дупки от куршуми. Поради това броят на жертвите на тайната полиция все още е неизвестен.
      През 1960 г. Че Гевара открива трудов лагер на полуостров Гуанаакабибес. Там попадат всички онези, които по някакъв начин не приемат идеологията на режима, както и хомосексуалистите и онези, които демонстрират "прекомерна" религиозна озност. Може дори да се попадне в лагер за слушане на рок-енд-рол.
Този лагер поставя началото на системата от лагери UMAP в Куба, където изпращат всички дисиденти, гейове, католици, свидетелите на Йехова, болни от СПИН и други неблагонадеждни хора впоследствие отидоха. Там е „забавно“. Някои затворници биват заставяни да косят тревата със зъби, други за цял ден били потапяни в отходни ями – истински комунистически бит.
      През 1961 г. Кастро назначава Че Гевара за министър на промишлеността на Куба, но последствията от неговата работа се оказват катастрофални за икономикатаЗНа СССР издръжката на Куба става все по-скъпо „удоволствие“. През 1964 г. Москва намеква на Кастро, че е крайно време да се прекрати това безобразие. Че Гевара е страшно обиден и скоро, през декември същата година произнася в Алжир антисъветска реч. Веднага след като се връща в Куба, Кастро набива канчето на непокорния Че и го връща в неговото просъветско русло.
      За щастие, по това време вече Че е омръзнал и на Съветския съюз, и на самия Кастро, които отдавна искат да се отърват от него. Команданте е изпратен в Боливия, за да подготвя революция, но не получава никаква подкрепа от Куба. Там ги и застига агентът на ЦРУ Феликс Родригес.
     Така и забравят всичко за Ернесто. 
     Но червените спечелиха и качиха Че Гевара на своите знамена. 
     А представете си, че ако историята беше се случила малко по-другояче, може би момчетата и момичетата щяха да носят тениски с портрети на Шамил Басаев или Осама бин Ладен.


сряда, 4 септември 2019 г.

5.IX.1 944 - Окупация на Царството





      "По-лошо от окупация е . 

     Ако сме загубили войната - плащаме си репарации. 
     Ако сме окупирани - издържаме окупатора.
     При нас стана най-тежкото и най-унизителното: плащаме репарации, издържаме окупатор, ПЛЮС нашата войска воюва под командването на окупатора за неговите интереси.
     Даваме кръв за .... интересите на окупатора."


                                    Rumen Ivanov (от Фейсбук)


__________________________________________________________________________




 

сряда, 7 август 2019 г.

Преди 75 години БКП започва "помакедончването" на българите в Пиринско





     През август 1946 година в Москва се провежда обща българо-югославска среща, на която Сталин се разпорежда българските комунистически власти много по-интензивно да развиват „македонско съзнание” сред българите в Пиринския край. На Августовския пленум на ЦК на БКП от 1946 г. е взето решение за започване на действия в Пиринска Македония, с които да бъде променено самосъзнанието на българите и да им бъде наложена принадлежност към "македонската нация".

     Предисторията на този процес започва малко повече от едно десетилетие преди това.
     За първи път признаването на съществуването на отделен македонски народ и македонски език е прието със секретна резолюция на Комунистическия интернационал през януари 1934 г. по т. нар. македонски въпрос.
     Резолюцията по македонския въпрос и по ВМРО (обединена) на Балканскиясекретариат на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал и до днес се сочи като един от най-важните документи за създаването на македонската нация.
     Истината е, че Резолюцията създава затруднения, и то в тесния кръг на ръководството на БКП и зависимите от нея ВМРО (обединена), Акционния македонски комитет за защита на емиграцията, Македонския литературен кръжок, Македонския народен съюз в Америка и др.
Тя става и повод за разработването на македонски език, литература и история. Малко известен факт е отделянето на „съветско” Петричко в самостоятелна държава, след като се правят декларации, че то е колония на България.
      Новата политическа линия, зададена от Кремъл, е наложена в БКП и Югославската комунистическа пария (ЮКП), които започват да изпълняват московския план за формиране на друго национално съзнание сред българите в Македония.
За изработването на резолюцията по македонския въпрос най-голяма роля има преди всичко ръководителят на ВМРО (обединена) Димитър Влахов, известен български дипломат, висш чиновник и политически опортюнист.
      След като ВМРО (обединена) изживява сериозна криза, която ще доведе доразпадането й, Д. Влахов и Владимир Поптомов напускат Париж през лятото на 1933 г. и заминават за Москва, докато останалите ръководители на организацията, некомунистите, се оттеглят от по-нататъшна дейност.
      Във ВМРО(об) остават само български комунисти. На практика тя става неразделна част от Коминтерна, БКП и Балканската комунистическа федерация, ръководена от Г. Димитров.
Влахов и Поптомов са инициатори на редици действия на Коминтерна след многобройните си писмени изложения, с които настояват ВМРО (об) да бъде реанимирана и да продължи съществуването си, като официално да се признае и съществуването на македонска нация.
Тази възможност се открива след ХІІІ пленум на ИККИ, когато Балканският лендерсекретариат е възглавен от чешкия комунист Бохумил Шмерал, който няма и най-малка представа от македонския въпрос. Той свиква на заседание по македонския въпрос намиращите се в Москва балкански комунисти.
     На него не присъстват нито Г. Димитров, който след Лайпцигския процес е в затвора „Моабит”, нито Васил Коларов, Антон Иванов, Станке Димитров Вълко Червенков.
Така се стига до Резолюцията по македонския въпрос, утвърдена на 11 януари 1934 г. През февруари 1934 г. резолюцията е разпространена в отделите на Коминтерна и оттам е връчена на ВМРО (об) за изпълнение. 
     След тази резолюция вече не се поставя въпроса за балканска федерация, а само за правото на „македонския народ” на самоопределение и отделяне му от държавите поробителки (Сърбия, Гърция и България) в независима република на „македонските” трудещи се.
Само два месеца след приемането на Резолюцията Георги Димитров изпраща писмо до ЦК на Македонския народен съюз в Америка.
     В запазената чернова на това писмо Г. Димитров пише:
„Като син на македонско семейство, прокудено след Илинденското въстание, аз се чувствувам неразривно свързан с борбата на българс...”. Последната недописана дума е задраскана и е написано „македонския народ”.



      в. ГЛАСОВЕ публикува резолюцията на Коминтерна с незначителни съкращения.

____________________________________________________________  

               Резолюция на КМ по македонския въпрос и ВМРО (об)
      
                                         Москва, 11 януари 1934 г.                                                                                                       СЕКРЕТНО


      I. В условията на изостряне на международните и класовите противоречия,  на  непосредствена опасност от нови войни и на назряване на революционна криза македонското нац. рев. движение, възглавявано от ВМРО (об.), играе роля на важен революционен фактор и съюзник на работническата класа, селячеството и всички потиснати националности в борбата за събаряне господството на буржоазията и помешчиците в трите поробващи Македония държави (България, Югославия и Гърция).
      Господстващите нации на трите разделили Македония империалистически държави обосновават националния гнет чрез отричане на националните особености на македонския народ чрез отричане съществуването на македонска нация.
      Българският шовинизъм, използвайки близостта на македонския език с българския, ги обявява за българи и с това оправдава окупационния режим в Петрички окръг на Македония и грабителската си политика по отношение на цяла Македония.
      Водейки борба против разделянето и поробването на македонския народ, против всички видове национално, културно, социално и икономическо угнетяване, ВМРО (об.) е длъжна да разобличава истинския смисъл на всички софизми, отричащи на македонците характера на нация, и да не допуска тяхното проникване в собствената й среда.
       Борбата за обединена независима македонска република на трудещите се е дело не само на македонските трудещи се маси, но и на борещите се под ръководството на компартиите работническа класа и селячество в България, Югославия и Гърция. 
       Компартиите са длъжни да отделят за работа във ВМРО (об.) необходимото количество партийци македонци.
      В тази борба централен лозунг на ВМРО (об.) трябва да бъде лозунгът за правото на нацията на самоопределение до отделяне и завоюване на независима обединена македонска република на трудещите се. 
       ВМРО (об.) е длъжна да внедри в съзнание на масите на трудещите се македонци, че единствени техни съюзници в борбата за освобождение са работническата класа, селячеството и другите угнетени от общия враг националности, че само съвместната постоянна борба с тях ще обезпечи националното освобождение и обединение на Македония.


__________________________________________________________________

 

събота, 3 август 2019 г.

Как да се оправим в политическия батак?





    

                   Предложение за нова политическа система.

      Президентът и Правителството да се избират с тото, томбула или нещо подобно.

      Законите да се приемат с решение на низовите ОФ организации по места!

      Присъдите да се издават в името на Правешкият копанар и да се вземат от Другарските съдилищА.

     Сламчо Тригунов - като върховен жрец - ще санкционира всеки техен акт - в полза на рашкият консул за кочината - Гочету от Панаира!
     Така отпада нуждата да се пилеят пари за избори и подобни, и е без значение #кой ще бъде Гл. Прокурор.



_______________________________________________________________

петък, 12 юли 2019 г.

Българска трагедия



   

     
БългарчЕтата си мислят, че има спасение поединично, което е в основата на трагедията им. ..
     С малките залци хляб, които получават по милост от своите комунал онанистически угнетители - гаулайтерите от номенклатурата на цекато на бекапето им и червените гещаповци от ДС=КГБ/ГРУ - като гласуват за тях и ги овластяват - изяждат бъдещето на своите деца и внуци.
     Същото се отнася и за онези, които можеха да свалят всяка власт, а вместо това свалиха малодушно гарда и радиаторите си, търсейки прехрана за семействата си в чужбина.
     Така се е затрило Второто Българско Царство! Затова сме си стояли, рупайки джанки, 500 години под турско робство, иго, подтисничество, владичество, съжителство (всеки да си избере определението - макар да няма разлика в съдържанието).
     Така се затрива в момента втората комунал онанистическа республика.
     И Третата България!


     Не се заблуждавайте!
_____________________________________________________________________

четвъртък, 27 юни 2019 г.

Десен или ляв - тест




Ако не знаете дали сте ляв или десен - ето ви великолепен тест:



Ако десният не обича оръжията, той просто не си купува.
Ако левият не харесва оръжията, той иска оръжията да бъдат забранени.
Ако някой десен счита себе си за вегетарианец, той не яде месо.
Ако някой ляв се смята за вегетарианец, той иска да забрани месото за всички.
Ако някой десен се разори, той мисли за това как да подобри положението си.
Левият размишлява как да поведе разорените.
Ако десният не харесва някой водещ на шоу, превключва на друг канал.
Левият изисква тези, които не му харесват да бъдат забранени и уволнени.
Десният невярващ просто не ходи на църква.
Левият невярващ иска забрана на религията и дори споменаването на Бога.
Ако десен прочете всичко това, той ще го препрати на приятелите си да се посмеят.
Левият ще се почувства дълбоко оскърбен.
__________________________________________________________________ 
през Bozhil Svetlov от Фейсбук
.

неделя, 25 ноември 2018 г.

Без възможност за рециклиране




 

 

     "Еб@хти скапаната държава..." си мислеше стрина Пена, докато си хвърляше боклука през терасата на 5-тия етаж.
     В същото време, паркирайки колата си, чичо Ставри отвори прозореца и хвърли догарящата цигара на тротоара, като ядосано си мърмореше: "Дейба боклуците!
Цел ден им работим за 600 лева..."

      На първия етаж Анжела обясняваше разпалено на майка си как учителят ѝ се скарал днес, щото си гледала в телефона по време на час. Взел ѝ го и тя не могла да препише, и сега щяла да има ниска оценка, и можело да не влезе в гимназията, в която искала. Майка ѝ ядосана мислеше как още утре ще отидат с гордия съсобственик на родителските права, демек бащата, в училището за да се разправят с учителя, как така ще взима на детето телефона, че ще му остави и тройка?! Некъв прост учител, който с мижавата си заплатка не може да си позволи такъв телефон и сигурно от завист е излобял така към скъпоценното им отроче...

      Иванчо от втория етаж пък пиеше с приятели бира в градинката пред блока, псуваше системата и коментираше как ще ходи на протест в неделя, щото нЕкой нещо трЕбвало най-сетне да направи в тая скапана държава. Стана от пейката засили се, изрита я и я счупи. Ухили се доволно и извика "О-став-ка! Оставка и съд за тия крадци в правителството!", и бавно, залитайки закрачи към къщи да види какво е сготвила майка му за вечеря.

                           ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤ ¤

                                       Взето от Фейсбук    - автор ЧуД
   

петък, 7 септември 2018 г.

Съвецкият феодализъм ( из Задочни репортажи за България - Георги Марков)




   Единственото право, което крепостният народ има, е безропотно и усърдно да произвежда блага за феодалните касти и да се надява, че те ще оставят нещичко й за него. В качеството му на производствен добитък крепостникът има право на известни медицински и социални грижи, за да го поддържат работоспособен.**

   Това е структурата на съветския феодализъм, която е гръбнакът на режима у нас и във всички източноевропейски страни под съветски контрол.

_____________________________________________________________________

   Много трудно ми е да преценя какво комунистическо развитие бихме имали у нас, ако не следвахме т.нар. съветски опит. Може би щяхме да се озовем в положението на днешна Югославия или днешна Албания, или може би щяхме да намерим пътя към български вид социализъм, който би бил най-подходящ и смислен.   Днешните български идеолози подминават факта, че в българското обществено устройство преди войната имаше два много силни социални факта. Първият — отсъствието на мощен експлоататорски капитализъм, и вторият — самородният социализъм на силно развитото кооперативно движение. Така че, исторически погледнато, България без комунистическа помощ сама плуваше във водите на свой собствен демократичен социализъм. При това положение едно истинско правителство, което претендира да бъде социалистическо, би заложило на естественото развитие на тези самородни социалистически тенденции и само би ги засилило. И до ден днешен не мога да си обясня защо нашите селяни трябваше да бъдат бити, за да влязат в текезесетата, когато преди войната чувството за коопериране беше масово и селските кооперации бяха израз на най-демократичен и осмислен социализъм. Подчертавам тази страна на нещата, за да изтъкна, че съветският режим у нас въобще не се интересуваше от осъществяването на тези самородни и свойствени на нашия народ социалистически тенденции, както въобще не го интересуваше доброто на този народ. Точно като истински нашественици и верни слуги на чужди господари нашите диктатори се заеха да приложат буквално една напълно чужда и напълно неподходяща схема на обществено устройство. Историята, животът и характерът на съветските народи са безкрайно различни от тези на нашия народ. Дори ако приемем, че известни елементи на съветската система са косвено продължение на елементи на царска Русия, ако приемем, че едно насилие там е отговор на друго, исторически предхождащо го насилие, то тези елементи и това насилие нямат нищо общо с историята и характера на българите. Буквалното прилагане на съветския опит, добър или лош, образно казано, е кръстосване на мечка с гълъб или опит да с€ присади на лоза тиква. Така че не може да има никакво разумно оправдание на насилственото и против всякакъв разум налагане на съветския образец у нас, освен че това се прави, за да се смачка един народ, за да се убие най-ценното в неговия характер. „По примера на Съветския съюз“ се превърна в неспирен речитативен крясък на властвуващите папагали у нас. И до ден днешен не мога да разбера до каква степен нещата бяха заповядани от Москва и до каква степен подражателството бе израз на долно и сляпо верноподаничество. За съветския пример и съветския опит у нас могат да се напишат томове.    Прилагането му буквално често пъти имаше абсурден характер и водеше до огромни материални и духовни загуби. Трябваше да минат години, когато под натиска на българската природа на нещата най-после да се заговори срещу буквализирането на съветския опит и мълчаливо да се даде предпочитание на някои български форми. Разбира се, съвсем ограничено и предпазливо.

   Но налагането на съветския образец у нас доведе до катастрофални изменения както по отношение на формата, така и по отношение на съдържанието на нашия живот.

   Мисля, че приблизително най-точното название на съветския режим е — социалистически феодализъм, както веднъж гневно го нарече един от нашите най-добри поети. Обществената структура на нашето ново общество напомня удивително феодалната обществена структура, като приликата е още по-удивителна, когато сравним правата и задълженията на отделните звена. Сигурен съм, че един историк би направил много интересно сравнение между държавата на Борил и съвременна България. Разликата е, че феодалите от онова време не са подражавали буквално на византийските феодали. Но нека хвърлим око на обществената структура у нас, каквато тя е установена десет години след навлизането на съветската армия в България. Начело на страната стои главният български феодал, който е назначен от СССР, за да управлява от негово име страната. Българският произход на феодала е въпрос на елементарна куртоазия. Обикновено той е подбиран след аранжирана борба с други претенденти за мястото на пръв феодал. Техните аспирации биват периодически подхранвани от СССР, за да се държи в състояние на несигурност първият феодал и същевременно да се улесни контролирането на действуващите в страната сили. Главният критерий за избирането на първия феодал естествено е верността към СССР, без значение дали начело на последния стои Сталин, Маленков, Хрушчов или Брежнев. По-същество феодалът е висш съветски държавен чиновник и неговата лоялност е към съветската държава. Той притежава властта на абсолютен монарх по отношение на всичко, което не засяга съветските интереси. Той не е длъжен да се отчита пред никого, освен пред тия, които са го назначили. След него в йерархията и в кастово отношение идват феодалите — членове на Политбюро. Всички те, без изключение, са назначени от СССР, често пъти срещу волята и въпреки протестите на първия феодал. Те имат силна, но ограничена власт. Но и те както първия феодал не могат самостоятелно да взимат решение или да действуват по никакъв въпрос, засягащ интересите на техните работодатели. Техните места също не се смятат за гарантирани, тъй като към тях винаги се стремят амбициозни по-нисши феодали. Особено се внимава никой от тях да не се обособи като силна и властна личност. Както е известно от историята, върховният монарх винаги е фаворизирал слабите, неинтелигентните, безличните феодали. Ако случайно между тях се появи силна и независима личност, СССР взима грижата да го ликвидира. Тази група образува най-висшата каста. Тя живее по съветски образец — затворен, изолиран и високопривилегирован живот. Принадлежността към тази каста е нещо като най-благородническо звание от времето на Краля Слънце. Първият феодал, членовете на феодалното Политбюро и приравнените на тях други феодали по принцип се намират над законите на страната. Последните, доколкото съществуват, са предназначени изключително за обикновения, или ако пак използуваме феодалната терминология — крепостния народ. Нито един член на висшата каста, нито членове на неговото семейство могат да бъдат съдени по законите за крепостниците. Те могат да извършват каквито си искат престъпления, предумишлени или случайни грешки, злоупотреби или разхищения, могат да пристъпват клетви или дадени думи, публично да лъжат, да се възползуват за лични облаги от служебното си положение и т.н. — но дотогава, докато те имат благоволението на абсолютния монарх, в случая СССР, тях не ги грози никаква заплаха. Ако към тях можеха да се приложат законите на една нормална демократична страна, като Англия, САЩ или Швеция, то всички от тях без изключение биха се намерили в затвора за престъпления, надвишаващи стократно какъв да е обществен скандал на запад. Те не са отговорни пред крепостния народ, нито пред марионетното Народно събрание, което е съставено от подбрана група подведомствени по-малки феодали, верни слуги и оръженосци, плюс няколко трубадури и фанатично работещи крепостници. В цялото си обществено поведение тази каста служи изключително на собствените си интереси, които по принцип съвпадат с интересите на абсолютния монарх. За оправдаване на своето атавистично съществуване тя разполага с мощна пропагандна машина, за която истина е всичко, от което феодалите имат полза, и лъжа е всичко, което не им изнася. За гарантиране на сигурността си кастата е заобиколена от силна охрана. При първия феодал Червенков например често пътуванията му из страната се правеха с шествие от дузина коли, като в последния момент се решаваше в коя кола да бъде той. За лично развлечение отделните членове на Политбюро разполагат с малки полутайни свои служби, които се следят една друга, но докладите на всички тях в края на краищата пристигат на едно място — при съветския посланик. Официално Политбюрото на феодалите следи държавната и партийна дейност, като всеки член отговаря за някакъв клон обществена дейност. Но те имат главно контролни функции, а по същество работата се върши от съответните министри и техните заместници. По време на паради и манифестации тази класа се нарежда на трибуните на мавзолея в строго определен йерархичен ред. Нейният вътрешен живот е затворен, техните деца и съпруги се движат във високо изолиран кръг, живеят в бивши царски резиденции и дворци или в новопостроени разкошни вили, имат свои домашни представления, кинопрожекции (главно на избрани западни филми, които се внасят само за тях), често меценатствуват според вкуса си, като покровителствуват някой и друг художник, музикант, поет или артист. По-енергичните феодали имат своите големи любовни истории или пък не толкова красиви чисто сексуални афери. И те, и техните деца живеят с неоспоримото чувство на синята си кръв, че са нещо повече от всички други, че онова, което притежават, им се полага, че то следва по закона на новата аристокрация, наречен „диктатура на пролетариата“. Но ако някой сбърка и ги нарече пролетарии, те биха се обидили смъртно, тъй като вътрешно се ласкаят много повече от връзката си с Мария-Антоанета, отколкото от връзката си с Роза Люксембург.

   След тази малка, но изключително мощна каста на върховните феодали идва значително по-голямата група на висшите централни и местни феодали, към които човек може да отнесе! членовете на правителството, централния феодален комитет, окръжните феодални комитети и местните председатели на окръзи, генералитета, висшия апарат на феодалната държавна сигурност и за прищявка само неколцина от феодалните трубадури. Вероятният брой на висшите феодали е няколкостотин и фактически те са тези, които пряко управляват страната. Те могат да се подредят в две главни групи — феодали по право и феодали по необходимост. Феодалите по право заемат своите места поради връзките си с върховните феодали и абсолютния монарх. Обикновено те имат представителни функции или ръководят дейности, които нямат съществено значение. Докато феодалите по необходимост често пъти представляват издигнали се със собствени способности организатори или специалисти, от които феодалният строй има най-голяма нужда, за да съществува. Тази каста индивидуално е отговорна пред Политбюро, въпреки че някои от най-изтъкнатите й представители са свързани пряко с абсолютния монарх и сверяват часовника си направо по Кремъл. Животът и дейността на тази каста също се намира над законите. Дотогава, докато са верни на своя монарх, те не подлежат на наказание за каквито и да е престъпления и грехове. Техните привилегии също са огромни, но все пак по-ограничени от тези на върховните феодали. Вътрешният им живот е в значителна степен затворен, макар и не така непристъпен както на техните първенци. Отношенията между самите тях са много сложни и преплетени с неспирно действуващи приятелства и вражди. Главната причина за това са различните лагери, които са обособени около отделни членове на Политбюро и които често се прегрупират съобразно нуждите на момента. По отношение на своите феоди-окръзи или феоди-ведомства феодалите от тази каста са абсолютни господари. Както Полит бюро те не могат да бъдат критикувани от вестници или общественост, за действията си те не отговарят пред Народното събрание или пред какъв да е демократичен форум, освен пред Политбюро и преди всичко пред първия феодал. Че сто пъти те са принудени да жертвуват интересите на службата си поради сложни взаимоотношения и в цялата си дейност са силно зависими от тези над тях. Главна тенденция в техния живот е да се задържат на местата, които имат, и ако могат, да отидат по-нагоре. Между тях се люлеят мътните вълни на клюки, сплетни, кариеристични трикове, задкулисни игри и пр. Всеки от тях почти се е постарал да се обгради с роднини и верни приятели от детинство. Те също живеят при изключителни удобства за себе си и семействата си и също се стараят да се свързват роднински помежду си, като се държат на далечно разстояние от крепостниците.

   После идва третата, или средната феодална каста, към която човек може да отнесе всички главни и обикновени директори, заместник-министри, началници управления, главни редактори, по-видни феодални хора на изкуството и феодалната култура, средния партиен апарат, членове на разни комитети и съвети. Това е една доста значителна по брой каста, която според мен наброява няколко хиляди души. Тя е, така да се каже, моторът и шасито на феодалната кола, в която се возят първите две касти. Тази каста е задължителен трамплин за скачане нагоре, тъй като служенето в нея е доказателство за вярност към абсолютния монарх и първия феодал. Тя има също своя висок стандарт на живот, маса привилегии и също не е отговорна пред законите на страната. Поради средното място, което заема, тя се намира в по-голям контакт с крепостния народ, макар и да е кастово осъзната и да се старае да се държи на разстояние. Средните феодали имат особено силна власт в провинцията, където те решават съдбата на придадените им крепостници. Тежко и горко на всеки крепостник, който си навлече ненавистта на местния среден партиен феодал. Може да се каже, че силата на средните феодали е толкова голяма, че никакво решение не може да се проведе без тях, че никаква работа не може да се свърши без тяхното участие. Понякога тълкуването, което средните феодали дават на идеите и нарежданията отгоре, основно променя техния смисъл. Те са тези, които могат да бъдат критикувани, и когато една политика, заповядана отгоре, се провали, висшите феодали измиват ръцете си с наказване на средните феодали. Обикновено явление е там да стават непрестанни размествания, за да се поддържа дисциплината.

   И последната група на съветската феодална структура, наложена у нас, това са малките, дребни феодали, към които можем да отнесем: низовите партийни секретари и активисти, нисшите военни и милиционерски чинове, малки началници по партийна и държавна линия, голямата част от пропагандния и идеологически апарат и други дребни функционери. Всички те са изпълнителни слуги на волята на по-горните. В замяна те имат известна власт над заобикалящия ги крепостен народ. Те също ползуват дребни привилегии и могат да избягват законите, когато извършват дребни престъпления. Най-често те са крайната изкупителна жертва на провалена политика на по-висшите феодали. Но в живота на крепостниците те играят най-голяма роля, защото те са непосредствените представители на феодалната власт и черен е животът на онзи, който се намери във война с прекия си феодал. Те се бъркат не само в работата, но и в целия интимен живот на своите крепостници, в живота на техните семейства, дори налагат вето върху разводи, сватби, сменяне на адрес, ползуване на отпуска и т.н.  От нравствена гледна точка дребните феодали са най-разнообразна сбирщина от умствено осакатени фанатици, родени лакеи, за които волята на господаря е над всичко, несполучили амбициозни кариеристи, дребни хитреци, за които най-важното е да се наредят на трапезата на властта, и започващи млади пробивачи, които са се устремили нагоре. Обаче поради непосредствения си контакт с крепостниците дребните феодали са по-гъвкави, повече склонни на компромиси и понякога са нещо като буферен пласт между чука, който се стоварва отгоре, и наковалнята на крепостническия свят.

   Те живеят с гордостта, че все пак някой и нещо на този свят зависи от тях.

   На дъното на тази типична съветска феодална стълба стои крепостният народ. Онзи народ, който по законите на феодализма е прикрепен завинаги към дадено място и дадена работа и който няма право:

да не харесва решима,

да се съмнява във феодалната идеология,

да има свое мнение и да го изказва,

да критикува феодалите,

да се организира свободно,

да избира свободно,

да пътува свободно,

да сменя работа свободно, да разполага с продуктите на труда си,

да се ползува от справедлив съд,

да има своя религия,

да бъде третиран човешки от милицията,

да слуша чужди радиостанции,

да чете книги, неодобрени от феодалите,

да не служи във феодалната армия,

да бъде себе си.


   Единственото право, което крепостният народ има, е безропотно и усърдно да произвежда блага за феодалните касти и да се надява, че те ще оставят нещичко й за него. В качеството му на производствен добитък крепостникът има право на известни медицински и социални грижи, за да го поддържат работоспособен.

   Това е структурата на съветския феодализъм, която е гръбнакът на режима у нас и във всички източноевропейски страни под съветски контрол.

______________________________________________________________________ _____
                                 "Задочни репортажи"  - Георги Марков