Четете, за да разберете защо в България ги няма потомците на истинските патриоти.Комунистите ни преследваха до девето коляно, за да ни "обезвредят" като "врагове" на тяхната власт.
Какъв срам за България !
Сега патриоти се наричат онези, които отново подаряват Родината на онези,които са виновници за комунистическия режим и посткомунистическия преход.
За да стане по -лесна тази продажба отново всичко от нашата история се пак фалшифицира.
Истина ли е и това ?
Един от най-опасните фалшификати на най-българската ВМРО участва в управлението на страната, която е член на Европейския съюз.
"Майката" на партията на потомствения агент на Държавна сигурност Красимир Каракачанов е Съюзът на македонските културно-просветни дружества , създаден от активни борци, които извършват македонизирането на населението в Пиринския край.
Приятели, четете, за да се запознаете със страшните истини, които се премълчават от комунистите и тяхната Държавна сигурност .
Кой ги създава и кои са червените фалшификати на историческата ВМОРО ?
Първите страдания на най-българската организация ВМОРО са причинени от нахълталите в нея тесни социалисти непосредствено след погрома на Илинденско-Преображенското въстание.Те получават специално указание от Д.Благоев да внасят повече социалистически елементи в теорията и практиката на организацията.Така се се създават и очертават съвсем ясно двете крила в организацията - дясно и ляво.
Борбата между тях започва след смъртта на Гоце Делчев и Даме Груев, но най-ярко тя се проявява след Рилския конгрес през 1905 г., когато започва и безпощадната борба между Яне Сандански и Борис Сарафов. При двубоя между двамата става ясно, че въпреки решението на Солунския конгрес за обявяването на Илинденското въстание, Сандански проявява своето предателство като не предприема нищо в Серския окръг и преждевременно се прибира в България .” Не въстанах, понеже бях противник на въстанието”, признава водача на левицата, който, заедно с марксиста Димо Хаджидимов след две години поставя началото на разкола и братоубийствата във ВМРО .
Какви бяха левите , които бяха създадени по указание на Димитър Благоев във ВМОРО ?
”Левите бяха фанатици – пише Христо Силянов - и гледаха на другарите си от дясно и на нещата изобщо през наочниците на фанатизма.Осъдителното и престъпното в тяхната дейност започва, когато в споровете за принципи и за тактики се туря в действие и оръжието .Личните омрази и честолюбия, взаимните подозрения и самообвинения са една от основните причини, която задълбочава разкола и взаимната непоносима омраза между двете идейни течения във ВМОРО / / вж. Силянов , Хр.Освободителните борби на Македония , т.2, с 46, С.1983г./ .
Когато се създава Комунистическия интернационал българската комунистическа партия става негова секция, която е била винаги под влиянието му.Особено стриктно тя изпълнява препоръката му македонския въпрос да се разрешава в рамките на Балканска федерация, която да се създаде по вече познатия съветски образец. За постигането на тази цел се създават и п ъ р в и т е ф а л ш и ф и к а т и на историческата Вътрешна македоно-одринска революционна организция.
Един от първите фалшификати на историческата ВМОРО е М а к е д о н с к а т а ф е д е р а т и в н а р е в о л ю ц и н н а о р г а н и з а ц и я. Тя е създадена през 1921 г.Лозунгът на федералистите е " независима и федеративна Македония ".
Последователите на Яне Сандански , който поставя началото на братоубийствата в организацията са яростни противници на Тодор Александров. Алеко Василев и Тодор Паница използват федералистите, за да се противопоставят на историческата ВМРО. И двамата са свързани с българската комунистическа партия, представителите на Коминтерна и съветското разузнаване Те обслужват нелегалната дейност на комунистите от 1924 до 1925 година, свързана с подготовката и провеждането на ново въоръжено въстание след септемврийското през 1923 година.
Македонската федеративна революционна организация проявява готовност да извършва терористична дейност в полза на Българската комунистическа партия. Това се потвърждава от изпратено писмо на Георги Димитров до Васил Коларов, в което е подчертано, че “Организацията на федералистите, които се ангажират в момента да действат чрез свои хора в София, главно терористични, е обещала всичката си подкрепа”.Никак не е случайна личната връзка на Георги Димитров с федералиста - терорист Тодор Паница, за когото в друго свое писмо пише: ”Говорих на два пъти с него. Той се поставя изцяло в наше разположение, макар да действа заедно със земеделците Много правилно се е ориентирал и е солиден революционер” / вж. Семерджиев , П. БКП , македонският въпрос и ВМРО С. , с.53 /.
Попаднали изцяло под влияние на Коминтерна и Българската комунистическа партия, федералистите приемат и защитават идеята на своите политически наставници за съществуването на м а к е д о н с к а н а ц и я и е з и к . Това е и една от основните причини за изключително слабото им влияние сред дейците на прогресивното македонско революционно движение.
Съществуването на Македонската федеративна революционна организация като своеобразен
ф а л ш ф и к а т на ВМРО е краткотрайно. Тя остава като незначителна група от предатели на македонското революционно движение, противници на ВМРО и верни слуги на Коминтерна и Българската комунистическа партия. Именно затова е тотално изолирана от македонската общественост и дейността `и престава да се проявява.
Цялостната подривна дейност във ВМРО се ръководи пряко от Балканската комунистическа федерация, създадена още през 1920 година като орган на Коминтерна, който съгласува дейността на балканските комунистически партии.Освен създадения фалшификат на ВМРО българската комунистическа партия има и други ляво ориентирани националноосвободителни организации, чрез които се засилва идейното влияние на Коминтерна по отношение на нейната антибългарска политика. Такива помощници на българските комунисти са Вътрешната тракийска революционна организация и Вътрешната добруджанска революционна организация.
Под прякото ръководство на Коминтерна и българската комунистическа партия се създава и д р у г и я т ф а л ш ф и к а т на ВМРО, наричан Вътрешна македонска революционна организация / о б е д и н е н а /, която си поставя като основна задача да обедини левите сили в македонското революционно движение.
Именно ВМРО / обединена / извършва най-ярко изразената р о д о о т с т ъ п н а дейност, свързана с окончателното оформяне на идеята за съществуване на самостоятелна македонска нация и език, която ревностно се поддържа от Коминтерна и българската комунистическа партия. В това отношение нейният председател Владимир Поптомов използва и марксисткото разбиране на съветски учени и български политически емигранти в Съветския съюз. Един от тях е А.С.В е л и ч к о в , емигрант от България в СССР, който работи в Киевския университет. През м. юни 1935 г. като ст. научен сътрудник в Украинската комунистическа академия той изпраща писмо до Секретаря на ЦК на БКП Петър Искров в Москва, в което пита: "Аз не знам нашата партия и комунистическият интернационал имат ли точна и напълно определена установка за езика на македонците. Ако такава установка има, ако БКП и КИ смятат, че македонският език е самостоятелен език, вие ни пишете веднага, за да насочим изследователската работа по правилен път . Изследването на въпроса за езика на македонците има важно политическо значение..." А.С. Величков настоятелно иска : " По възможност по-скоро пишете, за да не се задържа нашата работа. Въпросът е сериозен и заслужава да се отдели време за неговото изясняване" / вж.ЦДА , ф.Зб ,оп. 4 , а.е.445 , л.15-18. Оригинал. Ръкопис/.
Въз основа на предложението на А.Величков за формиране на група за разработването на въпросите за македонския език и нация председателят на ВМРО / обединена / Владимир Поптомов изпраща писмо до ЗП на ЦК на БКП в Москва , придружено с резолюция от Васил Коларов, което е адресирано по-конкретно до Антон Иванов / вж. ЦДА , ф 3 б, оп . 4 ,а е 445 ,л. 4-7 , Оригинал.Ръкопис /. В приложената резолюция на В. Коларов до Антон Иванов се предлага писмото да се предаде на Георги Димитров.
От писмото на Вл.Поптомов до ЗБ на ЦК на БКП е видно напълно еднаквото отношение на българската комунистическа партия, на създадения от нея фалшификат ВМРО /обединена / и на Коминтерна към македонския въпрос, свързан със създаването на самостоятелна македонска нация и език. Като лидер на ВМРО /обединена/ Вл.Поптомов напомня, че създадената от ЦК на БКП организация, ”водейки борба против разпокъсването и поробването на македонския народ и против всички форми на културно , социално и икономическо потисничество за национално освобождение и обединение на всички части на Македония, трябва да разбули истинския смисъл на всички умувания, целящи да отрекат на македонците характера на нация и правото на македонските маси да си служат с матерния език." Според Поптомов "въпроса за характера на македонската нация като самостоятелна национално-историческа индивидуалност, както и въпроса за самостоятелния характер на македонския език са въпроси, отдавна чакащи своето научно-марксическо осветление и от голямо актюелно политическо и революционна значение за Балканите...Доколко актюелни са тези въпроси се вижда от живия интерес, който се проявява както в партийните, така и в македонските национал-революционни среди вътре в Македония и в емиграция. А ръководните другари във ВМРО / обединена / в Петричко отдавна настойчиво предлагат да заинтересоваме съветските учени по македонските въпроси и даже правеха конкретно предложение да се помоли професор Державин да напише брошура по въпроса за македонската нация. За Петричко /има се предвид Пиринския край, в който Петрич тогава е окръжен център/ тези въпроси имат още по-голямо особено значение, защото не само българската буржоазия, но и нейните агенти в лицето на македонските върховисти водят широка пропаганда за българския национален характер на македонците”. Цитираните редове от писмото на Вл.Поптомов до ЗБ на ЦК на БКП показват съвсем убедително антибългарската политика на ВМРО ( обединена) по македонския въпрос.
В израз на благодарност към А.С. Величков заради идеята му за необходимостта от научна марксистка обосновка за самостоятелността на македонската нация и език ЗБ на ЦК на .БКП му изпраща благодарствено писмо отговор, в което се казва, че "една бригада от другари трябва веднага да се заеме с организацията на тая работа."В нея освен Величков е включен и Дино Кьосев. Писмото до А. Величков е подписано от Антон Иванов с псевдоним Богданов / вж. ЦДА , ф З б, оп.4, а.е. 445 , л.1. Копие. Машинопис /.
По-нататъшната дейност на ЦК на БКП по македонския въпрос е изцяло свързана с директивите на Коминтерна, който утвърждава окончателно становището за признаването на самостоятелна македонска нация и език. В това отношение е използвано марксистко-ленинското гледище на съветски и някои български учени комунисти. Особено настъпателна е борбата на членовете на ЗБ на ЦК на БКП за признаване на македонската нация и език, подпомагана от фалшификата на историческата ВМРО - ВМРО /обединена/. Георги Димитров, Васил Коларов, Вл.Поптомов, Антон Иванов, Диньо Косев и А. Величков се очертават като най-изявените родоотстъпници при написването на тези позорни страници от историята на българската нация и език.
По-нататък ръководството на ВМРО /обединена / насочва своята дейност с по-голяма грижа към Пиринския край и емиграцията от Вардарска и Егейска Македония. Започва превземането отвътре структурите на ВМРО, в които се вклиняват последователи на братоубиеца Яне Сандански и комунистическия идеолог Димо Хаджидимов.
В своята пропагандна дейност ВМРО / обединена /, най-вече чрез вестник “Македонско дело “, се насочва към разцепление на македонското революционно движение и “доказване”, че ВМРО не е македонска, а българска организация, която се бори за завладяването на Македония и нейното присъединяване към България. Тя е обявена за “опасна” и затова трябва да се ликвидира. Така се продължава братоубийствената борба в македонското революционно движение .
Фалшификатът на историческата ВМРО – ВМРО /обединена /, изпълнява заръките на Димитър Благоев да се превзема отвътре македонското революционно движение , неговото ръководство и структурите на организацията му, в които да се внасят повече социалистически елементи.Това създава предпоставките за разкола в македонските революционни борби след Илинденското въстание и нестихващите братоубийства.Тази истина все още се укрива от някои историци, които споделят комунистическите идеи по отношение революционните борби на Вътрешната македонска революционна организация. Монографията на Дечо Добринов “ВМРО /обединена / “ има значителен принос за разкриване истината, която е свързана с антибългарския характер на дейността в някои от организациите на македонското революционно движение, създадени от БКП и Коминтерна. Съвсем убедително и обосновано авторът твърди, че “ В историята на македонското революционно движение ВМРО /обединена /не е случаен епизод.Тя е конкретно проявление на една политика, която си поставя за цел да подчини общонационалните интереси на тези на комунистическата доктрина без оглед на възможните негативни последици “ / Добринов, Д. ВМРО /обединена / С, 1993 г. , с.258 /.
През своето десетгодишно съществуване ВМРО /обединена /, независимо от нейните частични маневри, винаги е функционирала като антибългарска организация. Нейните лидери са поддържали македонистката политика на БКП и Коминтерна.Дори и тогава , когато започва да провежда т.нар. “нов курс “. През 1935 година една част от тях преминават открито към БКП, а други като Христо Калайджиев, Васил Ивановски, Александър Мартулков, Асен Чаракчиев, Борис Михов и др. получават специална мисия да превземат македонските братства.
Още през първите дни на деветосептемврийския преврат през 1944 г. започва яростно македонизиране на населението в Пиринска Македония. Най-ревностни защитници на българщината остават т. нар. от комунистите “михайловистки елементи”. С тяхното “неутрализиране” чрез масови арести и жестоки убийства, без съд и присъда, се захващат такива главорези като Лев Главинчев.Хр. Калайджиев бърза да превземе другата крепост на българския дух – Националния комитет на македонската емиграция в България. Заедно с Анг. Динев, Ст. Аврамов и други комунисти бежанци инициират събрание на македонската емиграция за “саморазпускане” на Националния комитет и с активната лична помощ на Антон Югов създават Временен инициативен комитет от “македонци”, чрез който заграбват архива, касата и цялото недвижимо имущество на Националния комитет на македонските емигранти. Така комунистите , които започват македонизацията в Пиринския край и на над 600 000 бежанци от Вардарска и Егейска Македония, под ръководството на ЦК на БРП (к), замислят и много бързо извършват превземането на някои масови обществено-политически и културно-просветни организации.
На 21 септември 1944 г. министърът на вътрешните работи Антон Югов издава специална заповед, която утвърждава за законно „избраното" ново ръководство на македонската емиграция в България. По този начин се възспира родолюбивата дейност на македонските братства и започва популяризирането на македонистката политика на БРП /к/ сред бежанците от Вардарска и Егейска Македония. Временният инициативен комитет подготвя специални тезиси по македонския въпрос, които са одобрени от централното партийно ръководство.
От 1945 до 1948 г. БКП насочва усилията си в три основни посоки за окончателно унищожаване на българщината и формирането на македонско съзнание сред населението в Пиринска Македония и бежанците от Вардарска и Егейска Македония. Първата е свързана с продължаване на жестоката разправа с т. нар . “михайловистки елементи” и техните симпатизанти. След вартоломеевите главинчеви нощи на 1944 г., когато се разстрелват дейците на ВМРО , през февруари и март 1945 г. в списъците на “народния съд” техните имена са вписани и в присъдите, които се произнасят. И така “два пъти разстрелваните” изтъкнати верни синове на ВМРО се оказват най-голямата заплаха за провеждане на македонистката политика на БРП (к). Именно затова преследването на все още останалите живи продължава и през 1946 г., когато бе инсцениран съдебният процес против ВМРО, за да се оправдае македонистката политическа линия на българските комунисти, които формираха своето “македонско самосъзнание”.
Съдебният процес против изтъкнати дейци на ВМРО, наричана „ михайловистка , върховистка, фашистка” организация, се провежда от 17 август до 24 август 1946 година, когато според българо-югославското сближаване предстои присъединяването на Пиринския край към Югославска Македония. Главният прокурорски свидетел в този процес е полковник Лев Главинчев.
Известно е, че няколко дни преди процеса срещу ВМРО ( 9 и 10 август 1946 г.), се провежда тайният Х разширен пленум на БРП(к) , на който политически доклад изнася Г. Димитров, който казва: „Няма три Македонии. Има само една Македония и тая Македония в основната си част се представлява от създадената и развиваща се Македонска народна република. Населението на Пиринския край още сега да се проявява като част от македонския народ, която част предстои да бъде присъединена към Народна република Македония.”
През 1946 г. комунистическият режим насочва основно усилията й към втората насока за македонизиране – превземане на македонските емигрантски организации в България, които дават твърд, решителен отпор на македонската комунистическа партия за обсебването им и тяхното превръщане във верен съюзник на македонистката кауза. Политбюро на ЦК на БРП (к) приема и специално решение, с което македонските братства се задължават да работят за “най-тясно идейно-политическо и национално сближаване с федерална Македония”.Напразни остават обаче опитите на някои от македонистите да включат братствата в тази родоотстъпна дейност. Най-активни в това отношение са В. Ивановски , член на ЦК на БРП (к) , М. Сматракалев , Г. Абаджиев , Асен Чаракчиев и др., които определят непокорните свои сънародници от македонските братства като ”македонски фашисти” и великобългарски шовинисти. Тяхна е и идеята за превземането на братствата, а след това и за тяхното разпускане, както и за закриването на Македонския научен институт.
През 1947 г. започва истински геноцид над македонските братства , който се извършва от Политбюро на ЦК на БРП (к), което изпълнява светкавично предложението на ЦК на МКП за закриването на Македонския научен институт в София и предаването на неговото имущество и библиотека на Народна република Македония /вж. приложение № 1/.
Коя м а к е д о н и с т к а организация е родилното място на сегашния фалшификат на историческата ВМРО, който участва управлението на България ?
По поръчение на Политбюро на ЦК на българсаката комунистическа партия , много бързо през м.май 1947 г., на специално скалъпен конгрес на македонските братства в София, след доклада на Хр. Калайджиев на тема: “Формите на македонската борба в миналото” се взема решение за “саморазтуряне” на Националния комитет на македонските братства.Непослушниците по отношение на македонистката политика на БРП (к) са прокудени. Избира се инициативен комитет за създаване на казионната организация С ъ юз н а м а к е д о н с к и т е к у л т у р н о - п р о с в е т н и д р у ж е с т в а , която да спазва указанията на комунистическата партия по отношение на нейната македонистка политика. В неговия състав влизат вече споменатите партийни функционери В. Ивановски, Асен Чаракчиев, Михаил Сматракалев, Г. Абаджиев и още осем изтъкнати партийни деятели / вж. приложение № 3 и №4 в документалната книга " Истината за фалшификатите на историческата ВМРО ", Бл., 2006 г. / .
Българоубиецът Лев Главинчев, който по думите на неговия брат е убил 226 “македонски фашисти”/ вж.Троански, Хр. Убийствено червено,С.,2003 г., с. 8), продължава “чистката” на онези, които нямат “будно македонско съзнание“.Поради отпора на стотиците хиляди македонски бежанци в цяла България, които не приемат идеята за създаването на казионната организация Съюз на македонските културно-просветни дружества, репресивните акции на комунистическата власт не прекъсват. Кървавите злодеяния продължават да се извършват от Лев Главинчев и неговите червеногвардейци , които преследват “недоубитите македонски фашисти”.Захласнати в жестокото преследване на непокорните българи от македонските братства , партийните функционери утвърждават официално техния казионен съюз чак на 19. 04. 1950 г. В неговото централно ръководство влизат Христо Калайджиев, Дино Кьосев, Борис Михов, Георги Панов, Йордан Костадинов, Александра Димо х Димова, Тоше Влахов, Георги Мадолев, Григор Гемов, Владимир Мицев, Люба Йовкова, Йоле Жедов, Георги Наков и Димитър Ружков.
От протокола на заседанието на Националната конференция на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България се разбира, че “След разтурянето на Националния комитет и на братствата, фактически престават да съществуват старите братствени организации на македонската емиграция в България.“ По-нататък четем: “Право или криво това решение, то стана факт в живота на нашата организирана македонска емиграция и ние трябва да се гордеем с него”/ вж. приложение № 5 и № 6 / .
Кого обслужва създадената казионна организация Съюз на македонските културно-просветни дружества в България?
И за каква гордост става дума, за която споменава докладчикът на националната конференция Борис Михов, който признава, че “Поради стеклите се събития”, въпреки поставената задача от ЦК на БРП(к) до тази конференция не е бил приет нито устав, нито правилник за дейността на Съюза на македонските културно-просветни дружества. За кои “събития” намеква докладчикът ? Премълчава се, но се знае, че по време на македонизацията, наложена от Политбюро на ЦК на БРП (к), са изпратени от него Васил Ивановски, Асен Чаракчиев, Михаил Сматракалев, Георги Абаджиев и др. партийни функционери с поръчение да разформироват братствата и на тяхно място да създадат Съюза на македонските културно-просветни дружества, да развиват активна антибългарска дейност сред македонската емиграция и населението в Пиринския край. Именно поради “заетостта” на посочените македонисти подготвеният Устав от Инициативния комитет с председател членът на ЦК на БРП (к) Васил Ивановски, секретар Георги Абаджиев и завеждащият агитпропната работа Асен Чаракчиев се предлага и приема без никакви промени на сегашната национална конференция.
В чл. 1 на Устава на македонисткия, т.е. антибългарски Съюз на македонските културно-просветни дружества в България е записано: Македонските антифашисти /активните борци против капитализма,б.а.) в България , без разлика на националност , пол и религия , се организират в македонски културно-просветни дружества.
Интересно обаче, в протокола от конференцията четем допълнението, че “горното не се отнася за населението от Пиринския край”. Знае се защо, нали? Тук вече е утвърдена нова партийна линия в отношенията на България към Вардарска Македония, от която трябвало да се разбере, че в Пиринска Македония се развива истински “действително македонски народностен дух”. Независимо от това, че тук продължава да се поддържа и провежда македонистката политика, довчерашните съидейници на българските комунисти от Вардарска Македония са обявени вече за михайловистки агенти.
След януарския пленум на ЦК на БКП от 1950 г. нейният курс за македонизиране на населението от Пиринския край и емиграцията от Вардарска и Егейска Македония продължава с още по-голяма упоритост , защото вече се твърди, че формирането на македонското съзнание и знамето на обединението на македонския народ е в ръцете и под ръководството на БКП, а не на Колишевска Македония и Титова Югославия.
В изпълнение на тази директива на политбюро на ЦК на БКП са и формулираните цели в устава на Съюза на македонските културно-просветни дружества, който е одобрен “единодушно” от специално подбраните комунисти сред македонската емиграция. Но и утвърден от Министерството на вътрешните работи, съгласно Закона на народната милиция със заповед № 16 / 30.08.1950 г. , подписана от Антон Югов / вж. приложение № 7 / .
В раздел ІІ. Цел на Устава на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България , в чл. 4 е записано : Съюзът на македонските културно-просветни д-ва в България има за цел:
а/ Да сплотява в своите редове всички македонци в България с прогресивни убеждения и ги приобщава към делото на Отечествения Фронт, под ръководството на БКП , към делото на мира, демокрацията и социализма.
б/ Да укрепва в тях македонското съзнание и привързаност към делото на македонския народ за национално, политическо и социално самоопределение с помощта и под ръководството на фронта на демокрацията и социализма ,начело със Съветския съюз.
в/ Да укрепва и популяризира македонската национална прогресивна култура.
г/ Да води борба против предателската титовщина и колишевщина и против всякакви други агенти на американските империалисти, сеещи смут и разложение всред македонците в България. Да работи за окончателното изкореняване на великобългарския шовинизъм, михайловщината и всякакви националистически прояви всред македонците в България.
д/ Да ратува за укрепване братството с българския народ и за участие с всички сили в социалистическото строителство в Н.Р.България,
е/ Да възпитава своите членове в безгранична любов, преданост и вечна признателност към великия Съветски съюз - защитник и освободител на всички национално и социално потиснати народи.
По отношение на приемането на членове в Съюза на македонските културно-просветни дружества в чл. 8 се подчертава, че такива могат да бъдат “всеки македонец и македонка , както и сключилите брак с македонец или македонка от какъвто и да е национален произход”, т. е. допуска се и помакедончване. А в чл. 9 е написано: “Не могат да бъдат членове на дружеството лишените от граждански и политически права , агентите на империализма – титовци , михайловисти и други вражески настроени към народната демокрация и социализма елементи”, т. е.” враговете на народната власт”/ вж. приложение № 7 / .
От цитираното става ясно кого обслужва антибългарската организация Съюз на македонските културно-просветни дружества в България, в която се записват само македонисти сред емиграцията от Вардарска и Егейска Македония. Именно затова до края на съществуването си казионната организация остава безлюдна, но обогатена с имуществото на разтурените братства, над които се извършва истински геноцид.
Жестоката разправа с македонските братства е узаконена с регистрацията на Съюза на македонските културно-просветни дружества от Софийски градски съд на основание молба от 12.01.1953 година, подписана от Христо Калайджие / вж.приложение № 8,9 и 10 /.Същият вече е използвал личното си служебно положение като член на Президиума на Народното събрание, за да се издаде Указ за отнемане имуществото на македонските братства в полза на оглавявания от него и други партийни функционери Съюз на македонските културно-просветни дружества /вж приложение №11/. Регистрацията се извършва по фирмено дело № 1 / 1953 г., което след 1989 година се използва за ограбване имуществото на македонските братства / вж. приложение №12 /.
Кой пресъздаде и превъплъти антибългарския Съюз на македонските културно-просветни организации във ф а л ш и ф и к а т на историческата ВМРО ?
Възстановяването на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България през 1990 г. е свързано с началото на ограбването на страната и забогатяването на партийната номенклатура и нейните потомци. Именно затова на т. нар. възстановителен конгрес всичко се дирижира от Инициативен комитет, подбран от някои членове на Политбюро на ЦК на БКП с най-активното участие на Пенчо Кубадински. На Пиротска 5 са и пратениците на службите на Държавна сигурност Иван Александров, зам.- завеждащ отдел Деловодство на ЦК на БКП, Иван Караянев, полковник от Държавна сигурност, Христо Тенев, майор от Държавна сигурност, който цели 7 години е бил в Рим, за да следи отблизо и възпира дейността на Иван Михайлов. Журналистът Антонио Петрунов пък си спомня,че в сградата на Македонския дом е бил и кабинетът на бившия командир на партизански отряд Славчо Трънски. И още много други, някои от които след това нахълтват и превземат и Македонския научен институт.
Истината е, че през 1990 г. не се възстановява ВМРО, както вече повече от двадесет и седем години се заблуждава българската общественост, а се пресъздава антинародната казионна организация Съюз на македонските културно-просветни дружества в България. Това е видно от документацията в Софийски градски съд, която потвърждава тази премълчана истина от партийни лидери и служители на Държавна сигурност. Именно те, още през 1989 г., само един месец след промените, на 6 декември създават инициативен комитет от “доверени хора”, който подготвя и провежда на 5 и 6 януари 1990 г. възстановителния конгрес на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България. Интересно, защо не се споменава, че е втори по ред след създаването му от БКП през 1950 година .
Не е вярно написаното в скалъпения и подписан от Д. Гоцев и Евгени Еков протокол от учредителния конгрес, че Съюзът на македонските културно-просветни дружества е “родолюбива национална организация на българите – бежанци от Македония и техните потомци”. Тази лъжа се използва, за да се извърши регистрацията в Софийски съд по ф. д. № 1 / 1953 г. на казионната организация, която получава нова номерация 1974 / 1990 г. чрез извършената комунистическа правна комбинация / вж. приложение № 12 и № 13 / .
На 30 март същата година председателят на възстановената казионна организация Димитър Гоцев и секретарят Евгени Еков, в молбата си до Софийски градски съд, предявяват иск да се отразят промени във фирмения регистър по фирмено дело № 1 / 1953 година, които са настъпили в управителния съвет и устава на Съюза на македонските културно-просветни дружества.Това е категорично потвърждение на истината, че те се явяват правоприемници на създадената от Христо Калайджиев и полковникът от ДС Лев Главинчев казионна организация. С този коварен ход се цели поредното обсебване на имотите на македонските братства от подставени лица на комунистическата върхушка.
И така, антибългарската организация Съюз на македонските културно-просветни дружества в България се използва през следващите години като ракетоносител на нейните превъплъщения ( ВМРО – Съюз на македонските дружества, Сдружение ВМРО, партия ВМРО – Българско национално движение и Фондация ВМРО).
Политбюро на ЦК на БКП е дирижирало винаги както дейността на създадената от него организация Съюз на македонските културно-просветни дружества в България, така и собствеността на нейното имущество, заграбено от изстрадалите емигранти от Вардарска и Егейска Македония. Доказателство за това е Решение на Политбюро на ЦК на БКП от 01.02.1977 г., което се изпраща за изпълнение от Ал. Лилов, Пенчо Кубадински, Ст. Михайлов, Д. Димитров и Д. Станишев ( бащата на сегашния лидер на БСП и премиер на Република България ). В него е записано : “Политбюро на ЦК на БКП смята за целесъобразно Съюзът на Македонските културно-просветни дружества и Тракийските културно-просветни дружества постепенно да преустановят своята дейност. Техните функции да се осъществяват от организациите на ОФ и Славянския комитет. Имуществото ще премине към държавата и ОФ.” Извършва се поредната “братска” прегръдка между ОФ и антибългарската организация. Някога те бяха заедно при македонизирането на българите от Пиринска Македония и емигрантите от Вардарска и Егейска Македония, а сега се погаждат и за прехвърлянето на заграбеното имущество на македонската емиграция.
Една от задачите при възстановяването на Съюз на македонските културно-просветни дружества е да се обсебят ограбените имоти на македонските братства, дружества и фондации, от които нейните превъплъщения (сдружение ВМРО, партия ВМРО –БНД и фондация ВМРО) натрупват немалко пари.
Другата задача на БКП и службите на ДС, свързана със създаването отново на казионната организация Съюз на македонските културно-просветни дружества, има ярко изразен идейно-политически характер. Още от самото начало на самия възстановителен конгрес се замисля тя да се развие по-нататък като фалшификат на ВМРО, за да се избегне възмездието, което очакваха комунистите, заради жестокото преследване, убийствата без съд и присъда, масовите изселвания и изпращането в затвори , лагери и черни роти на известни дейци на македонските революционни борби и техните потомци , най-вече в Пиринска Македония.
С посочените “тайни” задачи са запознати само най-доверените на БКП пратеници, които създават т. нар.Инициативен комитет за пресъздаване на казионния съюз .
Никак не е случайно, че на възстановителния конгрес преобладават комунисти и комсомолски активисти. От една страна прозорливите страдалци от комунистическия режим подразбират коварния ход на БКП и службите на ДС , а от друга “най-опасните” от тях съвсем съзнателно са тотално изолирани. И едните, и другите не участват в политическия театър, който започва на Пиротска 5 през 1989 и 1990 г., в който главно действащи лица са специално изпратени партийни функционери и службите на ДС, както и обучените от тях т.нар.”млади “/ нямам предвид младите потомци от македонски родове, които след това постепенно са прогонени от Красимир Каракачанов /.
Внимателният анализ на идейно-политическата идентичност на присъстващите на т.н. “възстановителен" конгрес през 1990 г. показва съвсем ясно и убедително ходовете на все още непоклатимия ЦК на БКП и службите на ДС, които са свързани с ”осъвременяване “ на функциите и задачите на създадените в миналото казионни организации, които ограбват имотите на македонската емиграция от Вардарска и Егейска Македония, както и профилактичните политически маневри за неутрализиране на евентуални действия на засегнатите от комунистическия режим все още оцелели дейци на историческата ВМРО и техните потомци. В това отношение продължават да се изпълняват пак заветите на Д. Благоев за внедряване на “свои хора” във ВМРО и активното им участие в нейните конгреси и съвещания, за да се внасят повече социалистически елементи в нейната теория и практика (вж. Д. Благоев, Около македонский въпрос, сп. Ново време 1905) Използват се и вече известните похвати на комунистите Димитър Влахов, Владимир Поптомов и Христо Янков при създаването по указание на Г. Димитров и Коминтерна през 1925 г. на първия фалшификат на историческата ВМРО – ВМРО (обединена).
Уставът на възстановената казионна организация е съвсем съзнателно променен, за да се заблуди българската общественост. Каква метаморфоза в съдържанието на основната някогашна цел на организацията, която бързо се превръща от комунистическа в “демократична”, от антибългарска – в "защитница на духовното единство на българския народ”.Но като основно средство за осъществяването на целите е посочено “съдействието за възстановяване, създаване и укрепване на Съюза на македонските културно-просветни дружества".
Основните фигури в ръководството на обновения Съюз на македонските културно-просветни дружества – доц. Д. Гоцев (член на БКП, агент на Държавна сигурност), Хр. Тенев (служител на ДС) и Евгени Еков/агент на Държавна сигурност / ускоряват подготовката за реализирането на следващата метаморфоза – свързването на казионната организация с името на историческата ВМРО.Тази “патриотична“ задача е свързана с изпълнение на специално Решение № 70 още от 1988 г. на ЦК на БКП за преустройство на организациите, които са били в услуга на нейния тоталитарен режим,т.е.времето, когато комунистите подготвяха своя преврат на 10 ноември 1989 г.и моделираха разграбването и опустошаването на страната чред подставени от тях лица.
Потомственият агент на Държавна сигурност Красимир Каракачанов отначало е председател на младежката организация във фалшифаката на историческата ВМРО. След това е в нейния Изпълнителен комитет като секретар, а от 1997 е несменяем председател на политическата партия и на фондация ВМРО.
Какъв срам за всички онези българи , които все още си затварят очите пред тази страшна истина и продължават да бъдат последаватели на най-опасния фалшификатор на историческата ВМРО Красимир Каракачанов, който се гаври с нейното име и слава.
И като извод на вече написаното искам да попитам:
Не е ли п р е с т ъ п л е н и е да излъжеш цял един народ , че си пресъздал историческата , най-българска организация ВМРО , а да създадеш неин фалшификат въз основа на документите за регистрация на антипода й, комунистическият Съюз на македонските културно-просветни дружества, за да присвоиш имотите на ВМРО и бежанците от Вардарска и Егейска Македония, които са били заграбени от него ?
____________________________________________________________
автор Атанас Попов
..
