На опаки.
Обърна ме навън с хастара.Като вехта дреха.
Като илюзия
от чужди дребни сметки
ме извади.
Като в нерешимо уравнение
от хитра пресметливост ме спаси.
Свали ме на земята
с упорито вдъхновение.
И предизвика електричество
стростно
втривайки се в мен.
В тътена
на късо съединение да тлеем
полюсите на греха съедини.
И праведно в безпътица живеем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментарите са Ваша отговорност