Кратка ненаучна теория за края на света

              

      
        Краят на света е  абстрактно понятие измислено от хора, които владеят алхимията на словото, а го валидират уплашени и изгубени в какафонията, и конгломерата на житейските превратности.  Тези наивни халюцинатори обикновено съвсем неочаквано са стреснати от реализирала се в действителността възможност, ситуация или проблем.
     Какво означава края на света и може ли да има такъв, ако сме наясно, че нищо в природата не се губи, а само променя вида и формата си - като войнишки предмет в соц.  казарма от времето на "народната" ни армия? Каквото и да означава не е нищо друго освен повод за опъване на струната на страха от постоянно натрапвания предстоящ Апокалипсис завещан от вехти писания и пресни ридания.
      Този израз добил внушение и обема на апокалиптично понятие и ситуиран към 2012 год. от сръчни мошеници е проекция на  представите ни за самите нас, хората около нас и нещата от живота в най-мрачните ни прогнози за бъдеще.
      Колкото хората са по-различни и по-пъстри, толкова по-голямо е разнообразието от нагласите ни за всичко, което би довело до тази прекалено лична и индивидуално поносима житейска, човешка, творческа, сърдечна катастрофа, чийто мащаб се измерва от нашето възпитание, интелект, визия за света и собствените ни очаквания от всичко и от всички ни около нас.
       За един края на света се измерва с краха на борсовите цени, където е заложил спечеленото с много труд.  Някои хора го оприличават с перманентната българска икономическа криза. За друг липсата на любимия човек или разлюбването му от него е равностоен на вселенски катаклизъм. За трети загубата на любим отбор във решителен футболен мач е достатъчна причина и повод за трагедия от планетарен мащаб достойна за края на света.
       И тъй нататък...  
      Всеки човек консумира собствен вариант на тази катастрофична възможност или невъзможност и личното си предразположение към нея.
        Краят на света е краят на илюзиите ни, че ние или някой, а в повечето случаи и на хората около нас, можем да живеем без живителната сила на потребностите от човешките ценности като смисъл за живота ни при опита ни да ги заменим с лъжата, че нещо или някой в момента е по-важно от човека и човещината.